КНСБ: Половината българи вече ограничават храната си

Около 47% от българските домакинства са ограничили сериозно разходите си за храна в началото на 2012 г., а 41% са започнали да купуват по-евтини продукти. Това показват резултатите от наблюдението на издръжката на живот на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ.
Издръжката на 4-членно домакинство се е увеличила със 77 лв. и е достигнала 2189 лв. Харчовете на човек са достигнали 547,40 лв., което е с 19 лв. повече от същия период на м.г. От тези пари българинът е давал 266,96 лв. за храни и тютюневи изделия, а 280,44 лв. - за нехранителни стоки и услуги. Резултатите от проучването показват, че през март нашенецът е давал най-много пари за транспорт и съобщения - 57,95 лв., следвани от храната и напитките в заведения - 53,82 лв. и от хляба и зърнените храни - 41,09 лв.
Поскъпването на живота ще продължава, прогнозират от синдиката. В голямата си част и досегашното поскъпване се дължи предимно на увеличените цени на горивата и енергоносителите, на намаляващото промишлено и селскостопанско производство и на спада в потреблението. Както бяха предупредили от КНСБ, очакването на управляващите износът да даде тласък на икономиката не се сбъдна - през януари 2012 г. той е със 7,3% по-нисък от януари 2011 г. 
Над 617 хил. са безработните и обезкуражените, съобщи Пламен Димитров, президент на КНСБ. Той припомни, че около 56% от безработните са на борсата повече от година.
Освен поскъпването и инфлацията подкопава покупателната способност на хората, подчерта Димитров. Общият доход на член на домакинство е средно 328 лв. за 2011 г. Парите са същите като през 2010 г. заради замразяването на доходите, но на практика с тях се купуват по-малко неща. Средната пенсия остава 267 лв., но реалният й "ръст" е минус 3,1%, а при минималната пенсия (101 лв.) ръстът е минус 4%. При минималната заплата ръстът е 0, при средната (707 лв.) - 4,7%. Ръстът на средната заплата се дължи на намалелия брой работници.
"На този фон крайно неуместни са спекулациите с постоянно нарастващите депозити на населението и склонността на българина към спестовност. "Независими анализатори" ни атакуват с данни, основани на анонимизираната информация на БНБ, че "населението спестява за 17-и пореден месец през февруари, като са натрупани нови 201 млн. лв. и вложенията на населението достигат рекордните 32,5 млрд. лв. спестявания", каза Димитров. Проучването на синдиката показва, че на практика от началото на 2010 г. до момента хората спестяват много по-малко, отколкото теглят от банките. Само за 2 години процентът на хората, които спестяват, е спаднал наполовина - от 14% в началото на 2010 г. на 7% през януари т.г. Почти половината от хората (46%) имат влогове до 1000 лв., а със суми над 5 хил. лв. са едва 13%, което е около 66 хил. души.  


Две трети от българите са несъгласни с рестрикциите

Все повече българи не са съгласни с провежданата рестриктивна политика. Ако през декември 2011 г. недоволните са били 54% от населението, само през януари те стават 63%. Границата на бедност вече е 205,95 лв. С доходи под 206 лв. живеят 23,8% от домакинствата у нас. С доход до 270 лв. на човек преживяват по-малко от 43% от домакинствата и едва 12% живеят с над 547,40 лв. на човек. КНСБ настоява правителството да изработи механизъм за увеличаване на минималната заплата.