КНСБ: Дългите, а не кратките болнични товарят НОИ и бизнеса

Нарастващите разходи на НОИ се дължат на дългите болнични, а не на кратките, за които работодателите твърдят, че между 1/3 и 2/3 са фалшиви и се ползват за удължаване на почивката преди или след празници, сочат данните от анализ на КНСБ. Броят на дните във временна неработоспособност поради общо заболяване, които са за сметка на НОИ, от 11,9 млн. през 2011 г. нараства до 17,8 млн. дни (или с 49%) през 2018 г. Броят на дните, изплатени за сметка на работодателите, се увеличава от 4 млн. (2011 г.) на 5,7 млн. (ръст 42%), плащайки първите 3 дни на всеки болничен лист, независимо от неговата продължителност. 

Най-голямо влияние върху общото нарастване на разходите за болнични оказва все по-големият брой болнични листове с продължителност от 15 до 30 календарни дни. Делът на болничните до 7 дни, за които се отнасят обвиненията на част от работодателите за сериозни злоупотреби и ползване на фалшиви листове, е нисък на фона на общия брой болнични с плащане, както и на разходите за обезщетения по болест като цяло.

Според синдиката е важно да се анализират причините и някои детайли, които обясняват несъстоятелността на твърденията на част от работодателските организации, че от 1/3 до 2/3 от болничните листове с продължителност до 7 дни са фалшиви.

Когато разглеждаме нарастването на разходите за болнични, не можем да не посочим същественото влияние, което оказват икономическите фактори и политиката по доходите - ръст на средния осигурителен доход за страната, в т.ч. на доходите, от които зависи неговият размер (минималната заплата, минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, максималният осигурителен доход), пишат от КНСБ. Ръстът на средния осигурителен доход за 2011-2018 г. е 49,8%, а на минималната заплата нарастването за същия период е 206%.