Русия и Иран грешно подцениха спокойствието в Сирия

Станислав Бачев

Събитията в Сирия и Близкия изток не трябва да се разглеждат като самостоятелни взривове. Те са част от общия модел на противопоставяне, част от общия Близкоизточен/Ирански фронт.
Допускат се няколко грешки, включително от руска страна. Предвидливият противник удря там, където врагът усеща спокойствие. Русия и Иран грешно подцениха спокойствието в Сирия от последните няколко години.
Има няколко нива, които са свързани. Първото ниво е регионалното - Турция и Израел.
За Израел създаването и поддържането на разделение в рамките на арабския свят е стратегическа задача, която приема различни форми и методи за реализация. С една част от държавите това се случва чрез икономически и логистични проекти, а с друга става чрез методите на съвременната война - хибридни, диверсионни, спящи клетки и т.н.
Възобновяване на гореща точка в Сирия означава отместване на вниманието от Ливан и Газа, но и отглеждане на публичен образ за вътрешноарабските проблеми, а и като цяло проблема за цивилизационното обединение на мюсюлманския свят.
От гледна точка на Турция, Сирия попада в нейната близка териториална зона, където влиянието е пряко и директно. Турската армия е на практика вътре в Сирия през последните 9 години. Те едновременно действат по кюрдския въпрос, но и създават условия за засилване на турското влияние сред етносите в северната част на Сирия. Това от своя страна във времето напред ще даде своите плодове и в икономически аспект, чрез овладяването на търговски и логистични маршрути.
Заслужава отбелязване, че през последните дни има преки сблъсъци между турски и руски военни части. В същото време двете държави говорят за стратегическо партньорство, а Турция успя да извлече максимума за себе си в ролята на посредник между Русия и Европейския съюз на икономическо ниво през последните две години. Да не се пропуска и базата "Инджирлик", където се складират американските ядрени оръжия.
Освен това територията на Турция може и би била използвана за дислоциране на допълнителна американска военна техника и сили в случай на допълнително изостряне на напрежението между Израел/САЩ и Иран.
В конкретния възроден конфликт трябва да се търси другия източник на контрол. Има една сицилианска поговорка: "Не се страхувайте от Рим, змията е скрита в Неапол." Тя може да бъде използвана като метафора.
Тук идва следващото ниво - политиката на САЩ.
Трябва да се повтори - външната политика на САЩ е надпрезидентска и надпартийна. Има разлика в методите и механизмите за нейното прилагане, но целеполагането е константа.
След изборите в САЩ и победата на Доналд Тръмп започнаха поетапно да се възобновяват практики и външнополитически линии от времето на първия мандат на Тръмп. Сирия е една от тези линии. Когато се гледат действията на Турция, погледът трябва да бъде насочен към САЩ. Когато се гледат действията на Израел, погледът трябва да бъде насочен към САЩ.
Заслужава внимание въпросът: бяха ли подведени хората, които защитаваха тезата, че Тръмп ще спре войната? Идва ли време да се свалят розовите очила и защо беше нужно да се подвежда обществото?
Фронтът на Близкия Изток няма как да бъде разделен от Украинския фронт. Те са скачени съдове. От гледна точка на Иран и Русия.
Иран и Турция имат няколко точки, в които се сблъскват интересите на двете държави. Едната точка е Кавказ - Армения, Азербайджан, Зангезурския коридор, вектора "Север-Юг", влиянието сред тюркските народи.
Втората точка е Сирия, Ирак и Ливан. Двойствената роля и игра на Турция в даден момент ще доведе до плащане на цената Ердоган да бъде свален и този път да не бъде спасен от руснаците, а напротив - самите те да го свалят. Русия допусна грешката да вярва твърде много на Турция. След 13 водени войни през последните 4 века.
Тук е ролята на България и възможностите, които ние имаме.
Както спрямо Иран, който може да бъде в полза на България като контрапункт на турското влияние.
Но също така и спрямо Русия. Руснаците сами си отгледаха некачествен български елит, който после ги предаде. Ще трябва да си научат урока, че е по-добре да имаш срещу себе си човек, който те гледа в очите и защитава своя национален интерес, който в определени точки може да бъде общ.
Играта става още по-интересна, а поне за мен - напълно очаквана. Ескалацията тепърва предстои и на двата фронта.

Падането на "режима" е факт

Дахер Ламот

Стана почти светкавично и безкръвно - без бой, правителствената армия просто отстъпваше. Още преди няколко дни много мои познати в Сирия казваха едно и също: армията навсякъде беше получила заповед за отстъпление и разформироване. Оставаха само местните милиции, като например християнските милиции в моя град, където властите ги посъветваха да преговарят с "бунтовниците" и за безкръвно предаване на градовете.
Проблемите тепърва предстоят. Градовете са в гробовно мълчание, като се събират малки групи на централните площади за пиар празненства. В реалността обаче всичко е в смут и мълчание.
Въпросите, които прорязва студената нощ и се спускат стремглаво като леден, смразяващ дъжд, тропат като тъпан на повърхността.
Какво ще стане отсега нататък? Кой ще поеме властта?
Кой ще плаща заплатите на хората, какво ще се случи с всички държавни служители, какво ще стане с християните, с друзите, с алауитите, с кюрдите, кой ще осигури ред и спокойствие след като бунтовниците освободиха всички затворници?
В крайна сметка водачът и лицето на този преврат е Джолани, бивш член на "Ал-Кайда", когото САЩ бе обявила за терорист и бе дала награда за главата му.
Всъщност, ако върнем лентата 13 години назад, точно това бе проблемът. Бунтовниците започнаха да преследват малцинствата, ислямизираха се и настроиха много по-голямата част от населението срещу себе си. Това направи повечето от хората противници на тези ислямисти.
Сега пред Сирия има три пътя - единият е превръщането й в ислямистка дупка по афганистански тип. Другият е разделяне на страната на парчета. Третият - по някакво чудо САЩ и Европа да изгонят ислямистите и да сложат светски управници.

Асад го няма. Възстановяването на
Османската империя е в ход

Зорница Илиева

Жалко, че турците нямат обичай да пият шампанско. Сега официалните власти в Анкара имат повод за почерпка. Асад напуснал Дамаск, не се знае къде е отишъл, но не това е важно. Просто го няма и възстановяването на Османската империя е в ход.
Няколко години им трябваше да стегнат обръча около съпротивляващия се Асад и го прикриваха с „предложения за среща Асад/Ердоган“. Уж имаше процес Астана, уж Ердоган наричаше Путин „скъпи приятелю”, ама Турция си е над всичко. Ще се разбере с Тръмп, защото след Сирия Анкара е онзи играч, с когото в Близкия изток ще се съобразяват. Руснаците са наврени в ъгъла, а това е повод за шампанско на Запад. Ама онези били ислямистки терористи, ама щели да избиват християни и да рушат паметниците им, били наследници на "Ал Кайда" и ИДИЛ, няма значение. Важното е там да не е Русия. И тръбопроводи и газови находища да са на който трябва т.е. на правилната страна. И руските военни бази в Латакия, Тарсус и на други места в Сирия да бъдат принудени руските сили да ги напуснат. Русия да покаже на цял свят, че не е в състояние да воюва на два фронта…
Или Москва разменя Сирия за Украйна? Пък после каквото сабя покаже? В Либия Анкара владее и има влияние върху голяма част от страната, Ирак е полуразрушен, а в Иракски Кюрдистан конците се дърпат всъщност от турците и спецчастите им. В Афганистан талибаните връщат законите на исляма като официална политика, а светските държави в Близкия изток свършиха.
Ливан няма нищо общо с „френския Близък изток”, а Бейрут бе „малкият Париж”. Но това вече е само минало забравимо. В Лондон задкулисно са откровено повече от доволни. Старият и вечен приятел, Анкара, води в играта. Йордания и Египет са отказали помощ на Асад. Значи всичко е било предварително договорено и съгласувано. Тръмп явно ще пие шампанско. Тел Авив потрива ръце и се кани да сготви Иран.
Той пък се чуди как да опази остатъците на "Хизбула" и сигурно ще жертва "Хамас" и т.нар. палестинска кауза. Нашите атлантици също са активирани. Бой по Русия до последно и ура за свалянето на Асад, защото бил „руски агент”. Ами да почнат да учат турски, че на Ердоган е видно, че игрите му се получават. Просто го може.
„Орешник” и за Анкара? Е, няма как. Ще се разберат, по имперски. А вие мислете. Революциите не са ни в кръвта. Помагалият за обесването на Левски е учредител на Търновската конституция. Това сме.

Мненията са от Фейсбук