Процесът на века

На 5 март 1933 г. в Германия са обявени парламентарни избори. Мощните антинацистки демонстрации, които заливат цялата страна не обещават нищо добро за национал- социалистическата партия на Адолф Хитлер и тя решава да прибегне до една гнусна афера, за да спечели общественото мнение на своя страна. На 27 февруари 1933 г. хитлеристите подпалват Райхстага в Берлин, чрез своята марионетка, холандеца Мариус Ван дер Любе. Целта е да се препише този престъпен акт на комунистическата партия в Германия, с цел обявяването й извън закона. След пожара, в цяла Германия облечените в кафяви униформи, щурмови отряди на Хитлер организират “лов на комунисти”. Над хиляда и петстотин видни антифашисти са арестувани само за една нощ и хвърлени в затвора.
При масовите хайки е арестуван секретаря на Западноевропейското бюро на Коминтерна Георги Димитров и неговите другари Васил Танев и Благой Попов - членове на Политбюро на нелегалната БКП. На 28 март българите заедно с ръководителя на парламентарната фракция на Германската комунистическа партия Ернст Торглер са хвърлени в затвора Моабит. Те са оковани във вериги и им е предявено обвинение от 235 страници за съучастие на Ван дер Любе в подпалването на Райхстага.
На 21 септември 1933 г. в Лайпциг започват заседанията на имперския съд, на който присъстват 82 чуждестранни журналисти и 42 кореспонденти на германски вестници - рекорден брой за това време. Германското радио също предава пряко процеса на века, но на третия ден, когато започва разпита на Георги Димитров, неочаквано замлъква, тъй като 

съдът е поставен в затруднено положение 

от дръзкия българин. Той безстрашно защитава своята революционна чест, достойнството на българския народ, идеите на международното работническо и комунистическо движение и се превръща от обвиняем във вдъхновен трибун. В хода на съдебния процес, истината за пожара става ясна и чрез пресата тя става достояние на целия свят. Вълна на възмущението залива Европа.
По инициатива на световноизвестните писатели Ромен Ролан и Анри Барбюс в Париж се създава комитет за спасяване на жертвите на фашизма и се провежда международен антифашистки конгрес, който заклеймява злодеянията на нацистите в Германия. В защита на Георги Димитров се обявяват такива светила на науката и изкуството, като Алберт Айнщайн, Стефан Цвайг и Максим Горки. Френският композитор Пол Арма написва песен за Димитров, която на масов митинг се подема от десетки хиляди хора. Парижкият вестник „Пти паризиен” пише:”Димитров не отговаря на въпросите. Той напада!” Лондонският вестник „Таймс” го допълва: „Този българин, като че ли има вродено достойнство!”
Издадена е “Кафява книга на разкритията за опожаряването на Райхстага и Хитлеровия терор”, която излиза на всички световни езици. Анри Барбюс пише за нея: “Тази книга е паметник от документи и факти и същевременно обвинителен акт, защото фактите обвиняват!”
На 2 септември 1933 г. в хотел “Лютециа” в Париж започва контрапроцес, заведен от Международната следствена комисия. Тя е съставена от видни юристи, които се запознават с противоречивите и зле скалъпени обвинения на нацистите. Контрапроцесът достига до единодушно решение, че Райхстага е подпален по нареждане на ръководителите на нацистката партия. Петстотин американски и четиристотин френски учени изпращат гневен протест до германското правителство да спре съдебния фарс в Лайпцигския имперски съд и да освободи политическите затворници.
Лайпцигският съдебен процес, наричан още “процесът на века”, започва на 21 септември 1933 г. Съдебната зала е претъпкана с журналисти от цял свят и представители на нацистката партия. Председателят на имперския съд е дългогодишният саксонски министър на правосъдието, д-р Бюнгер.
Процесът продължава до 21 ноември 1933 г. Въпреки, че влиза в историята под името “Лайпцигски“, само 28 съдебни заседания от общо 57 са проведени в Лайпциг. В затвора, в продължение на девет месеца 

Димитров усилено изучава езика на Гьоте и Шилер, 

за да може да се защити достойно в съдебната зала. Заключителната реч на Георги Димитров пред съда е образец на модерно политическо красноречие. Желязната му логика, базирана на факти и аргументи, разобличава съдебния следовател и прокурор, които си служат с фалшификации и кара обвинителите си да капитулират.
От обвиняем той става обвинител и превръща процеса в световна трибуна за разобличаване на настъпващия фашизъм. Димитров прилича на вулкан който изригва и помита всичко по пътя си. Със своите гневни филипики поставя на подсъдимата скамейка обвинителите си от нацистката клика и услужливата им съдебна власт. Неговата бърза мисъл, безстрашие, гъвкавост, политическа подготовка и опит, стоманеният му характер и несломимата амбиция карат нацистите да се стъписат.
Георги Димитров пръв разбулва истинския човеконенавистен лик на нацизма, демаскира неговите варварски методи и провокации спрямо трудещите се в Германия и терора на който подлага инакомислещите си опоненти.
Срещу Димитров се изправят последователно властният райхмаршал и бивш министър председател на Прусия - Херман Гьоринг, председател на Райхстага и министърът на вътрешните работи. Вторият човек след Хитлер в нацистката партия, притежател на куп благородни титли и длъжности, въздушен ас от Първата световна война, Гьоринг е на върха на славата си. Въпреки външния си вид на грубиян, той никак не е глупав. Райхмаршалът, уверен в лесната си победа, се нахвърля с поток от кални хули, клевети, заплахи, лъжи и измислици срещу обвиняемите в съдебната зала. Той пуска в ход изпитаната си рецепта: 

”Колкото по-ефектно, толкова по-резултатно!” 

Помпозното му държане и високомерие, примесени с груба бруталност обаче, много скоро са развенчани от желязната логика на Димитров, който го пита дали не се бои от неговите въпроси? Заслепен от своята власт, свикнал да командва в казармата, Гьоринг се обърква и излиза от кожата си. Забравяйки, че е в съдебна зала, размахва заканително юмруци срещу Димитров и започва да сипе закани. Той крещи с пълно гърло, задъхвайки се в собствената си ярост: “Вън от съда мошеник. Ще ми паднете в ръцете, когато излезете от този съд!” Председателят на имперският съд, д-р Бюнгер е безпомощен да спре гневните тиради на Гьоринг, превърнали съдебния процес в комедия дел арте. Карикатуристите оставят за историята незабравимите си карикатури със сразения, надут пуяк- Херман Гьоринг.
На 9 ноември е насрочен нов полемичен двубой в съдебната зала. Този път срещу Димитров се изправя министърът на хитлеристката пропаганда, д-р Гьобелс, който се слави като ”ненадминат оратор и гениален пропагандатор”. Той сменя тактиката на Гьоринг и иска подсъдимите да му задават въпроси. Само навременната намеса на председателя на съда обаче го спасява от съдбата на Гьоринг. Върховният германски прокурор, д-р Вернер е принуден от хилядите доказателства да заяви, че вината на тримата български комунисти и Ернст Телман е недоказана и предлага на съда, те да бъдат оправдани. Истината възтържествува! Цял свят разбира, какъв е моралния облик на немските нацистки ръководители.

В заключителната си реч 

на 16 декември 1933 г. Георги Димитров заявява смело: ”Аз защитавах своите идеи и убеждения. Аз защитавах смисъла и съдържанието на моя живот. За това всяка дума произнесена от мене пред съда е кръв от кръвта и плът от плътта ми. Всяка дума е израз на моето най-дълбоко възмущение от несправедливото обвинение, от факта, че антикомунистическото престъпление се приписва на комунисти!” Нацисткият печат ме обижда, как ли не. Наричаха ме тъмен балкански субект, това за мен е безразлично. Но във връзка с мене наричаха и народа ми - див и варварски. И аз не мога да отмина това с мълчание. Народ, който 500 години е живял под чуждо иго, без да загуби своя език и националност, такъв народ не може да бъде див и варварски Диваци и варвари в България са само фашистите, но аз ви питам - в коя страна фашизмът не е див и варварски? Много по-рано от времето, когато германският император Карл V казваше, че по немски беседва само със своите коне, а германските дворяни пишеха на латински и се стесняваха от немската реч, във "варварска" България светите братя Кирил и Методий създадоха и разпространиха древнобългарската писменост. Българският народ с всички сили и с цялото си упорство се бореше против чуждото иго. Затова аз протестирам против нападките върху българския народ. Аз нямам основание да се срамувам, че съм българин. Аз се гордея, че съм син на българската работническа класа!" 
На 23 декември 1933 г. германският имперски съд е принуден да произнесе оправдателна присъда за Димитров и неговите другари, но не го освобождава от затвора. За смелата защита на Георги Димитров пред Лайпцигския процес висока оценка му дават лидерите на международното комунистическо движение. Морис Торез и Вилхем Пик пишат, че макар и окован във вериги, със своя блестящ пример, той е вдъхнал в най-тежкото време за международното работническо движение, кураж и увереност на прогресивните хора и е мобилизирал милионите маси по света за борба с фашизма.