Плоският данък е воденичен камък за икономиката и справедливостта

Георги ГЬОКОВ е роден в с. Любеново, община Раднево. Завършва специалност „Технология на машиностроене и металорежещи машини” във ВМЕИ - Габрово с педагогическа правоспособност. Бил е  е директор на Бюрото по труда в Стара Загора. От 2003 до 2013 г. е общински съветник и зам-председател на Общинския съвет в Стара Загора. Народен представител в 42-рото, 43-тото, 44-тото, 45-ото, 46-ото и 47-ото Народно събрание. От 13 декември 2021 г. до 2 август 2022 г. заема поста министър на труда и социалната политика.


- Г-н Гьоков, в Политическата платформа за извънредните парламентарни избори за 52-рото Народно събрание БСП поставя много остро въпроса за промяна на данъчната система. Защо точно сега настоявате толкова категорично за отмяна на плоския данък?
- Защото ножът е опрял до кокала. Вече 35 години ни облъчват с една лъжа, че ако направим данъците за богатите и корпорациите символични, България ще разцъфти. Резултатът е пред очите ни - шепа хора тънат в лукс, а милиони българи оцеляват на ръба.
Ние казваме ясно, че плоският данък от 10% вече не е предимство, а воденичен камък за икономиката и справедливостта. Той изигра своята роля на инструмент за преразпределение на националното богатство от труда към капитала. Време е да сложим край на този грабеж. Не може медицинската сестра и чистачката да носят по-тежко данъчно бреме от милионера, който живее от дивиденти. Това не е просто икономически неефективно, това е морално престъпление.
- Десните анализатори обаче веднага ще възразят, че ниските данъци ни правят конкурентоспособни. Как изглежда България на фона на другите европейски държави?
- Пази боже, конкурентоспособността в една европейска държава, в XXI век, да се дължи на ниското заплащане на труда, ниските нива на осигуряване и на ниските данъци! Нека говорим с фактите, които десните услужливо премълчават. България е тъжно изключение, данъчен „рай“ за олигарсите и ад за работещите. Средната най-висока данъчна ставка в 35 европейски държави е 38,5%. В страните от ОИСР тя достига дори 43,4%.
Ние се опитваме да конкурираме развитите икономики с дъмпинг на цената на труда и данъците, но вижте какво правят успешните държави. Във Франция богатите се облагат с до 55,4%, в Германия ставката е 47,5%, в Австрия - 55%, а във  Великобритания - 45%.
Има ясно разделение - „богатият Север“ и Западна Европа поддържат високи ставки, които гарантират качествено здравеопазване и образование. А ние, заедно с държави като Турция, стоим в дъното с ниски данъци и разпадащи се системи. Ниските данъци не доведоха инвеститори, те доведоха само до изтичане на национален доход към офшорни зони.
А сега да Ви кажа за данъчния модел на България в момента след дълги години дясно, неолиберално управление:
Данък върху доходите на физическите лица (ДДФЛ): 10% (плосък). Няма значение дали получавате минимална заплата от 600 евро или 60 000 евро бонус - държавата взема един и същ процент от всеки лев (или вече от всяко евро).
Корпоративен данък от 10%, един от най-ниските в целия Европейски съюз.
Данък върху дивидентите от 5%, което прави облагането на капитала у нас почти символично в сравнение с труда.
И стигаме до ДДС - 20% (стандартна ставка). Тук е големият капан - тъй като преките данъци са ниски, държавата се издържа основно от косвени данъци. Това удря най-силно бедните, защото те харчат целия си доход за стоки с ДДС.
И ето най-голямата несправедливост, за която ние от години говорим, това е липсата на необлагаем минимум. В почти цяла Европа първите няколко хиляди евро от дохода не се облагат, за да може човекът да оцелее. В България облагаме дори първото евро на най-бедния работник.
- Споменахте разпадащите се системи. Има ли пряка връзка между данъчната ни система и огромните неравенства, които виждаме у нас?
- Връзката е пряка и безпощадна. България е шампион по неравенство в целия Европейски съюз. Коефициентът на Джини (основен статистически показател за измерване на неравенството в доходите или богатството в дадено общество) у нас е стряскащ - 38,4, при средно ниво за Европа от 29,6. Коефициентът на Джини измерва разликата в благосъстоянието между най-бедните и най-богатите слоеве на населението (0 (0%) - пълно равенство, 1 (100%) - пълно неравенство. Т.е. колкото по-висока е стойността (по-близо до 1 или 100%), толкова по-голямо е неравенството в доходите. Този коефициент е основния, който се използва от икономистите за сравняване на стандарта на живот и разпределението на богатството между различните държави
За България това неравенство не е природно бедствие, то е политически конструирано. Данъчната система е основният лост, с който държавата трябва да намалява разликите (неравенствата). У нас тя прави обратното - задълбочава ги. Чрез косвените данъци (ДДС), които удрят най-силно бедните, и чрез липсата на необлагаем минимум държавата на практика взима хляба на бедния, за да не пипа печалбата на богатия. Близо една трета от българите или 30,3% живеят в риск от бедност. Това е цената на плоския данък - социална катастрофа.
- Интересно е, че напоследък дори международните финансови институции промениха тона си. Какви са препоръките към България отвън?
- Точно така. И това е най-големият парадокс. Нашите десни политици се оказаха по-големи католици от папата. Дори Световната банка в последните си доклади констатира, че българската фискална система има едно от най-слабите въздействия за намаляване на бедността в ЕС.
Нещо повече - Международният валутен фонд (МВФ), който някога налагаше строги икономии, сега в своите мисии за България директно препоръчва: „Премахнете плоския данък!“. Експертите им виждат, че този модел е изчерпан, че той задушава потреблението и икономическия растеж. Когато Световната банка, която нашите политици винаги са слушали послушно през последните тридесетина години, ти казва, че системата ти е несправедлива, да продължаваш да я браниш е или глупост, или корупционна зависимост.
- Нека обясним на читателите конкретно какво предлага БСП в платформата си за 52-рото Народно събрание? Плашат хората, че ще вдигнете данъците на всички.
- Това е лъжа, с която се опитват да уплашат средната класа. Нашето предложение е ясно и защитава 90% от българите.
1. Необлагаем минимум: въвеждаме необлагаем минимум в размер на минималната работна заплата. Това означава, че всеки работещ ще получи веднага увеличение на разполагаемия си доход. За най-бедните това е въпрос на оцеляване.
2. Защита на средната класа: за доходите до 2600 евро (максималния осигурителен доход) ставката се запазва 10%. Тоест, работещият човек, учителят, лекарят, инженерът няма да платят и стотинка повече.
3.Прогресия за високите доходи: Тежестта ще падне там, където има възможност да бъде поета. Предлагаме 15% за горницата над 5000 евро, 20% над 10 000 евро и 25% за свръхбогатите с доходи над 50 000 евро месечно.
4. Справедливост за бизнеса: не може кварталното магазинче да плаща колкото банка с милиарди печалба. Въвеждаме 10% данък за малките фирми и 15% за големите корпорации (с печалба над 5 млн. евро).
- Реалистично ли е, според Вас, това да се случи в следващия парламент?
- Не просто е реалистично, то е задължително, ако искаме да имаме държава. „Една друга България е възможна“ не е просто лозунг от платформата ни. Това е спасителен план. Ако не върнем справедливостта между труда и капитала, бедността, неравенствата, демографската криза и емиграцията ще ни довършат.
Изборът пред хората на тези избори е прост: искат ли да продължат да финансират лукса на малцина, или искат държава, която се грижи за тях? БСП е единствената сила, която има смелостта да каже истината и волята да направи промяната. Време е богатите да платят своя дял.
Време е за справедливост!