27 Декември 2024петък01:24 ч.

АБОНАМЕНТ:

АБОНАМЕНТ за онлайн изданието на вестник „ДУМА“ в PDF формат - в редакцията или на имейл abonament@duma.bg: 12 месеца - 105 лв., 6 месеца - 55 лв., 3 месеца - 30 лв., 1 месец - 10 лв. АБОНАМЕНТ за вестник „ДУМА“ 2025 година - каталожен номер 6: „Български пощи“ АД до 15 декември 2024 г.; „Доби прес“ ЕООД до 28 декември 2024 г.; в редакцията на вестника до 20 декември 2024 г. Цени: 12 месеца - 204 лв., 6 месеца - 102 лв., 3 месеца - 51 лв., 1 месец - 18 лв. За повече информация тел. 02 9705 203 и 02 9705 216 отдел „Разпространение” на в-к ДУМА на ул. „Позитано” 20 А. E-mail: abonament@duma.bg АБОНАМЕНТ за онлайн изданието на вестник „ДУМА“ в PDF формат - в редакцията или на имейл abonament@duma.bg: 12 месеца - 105 лв., 6 месеца - 55 лв., 3 месеца - 30 лв., 1 месец - 10 лв. АБОНАМЕНТ за вестник „ДУМА“ 2025 година - каталожен номер 6: „Български пощи“ АД до 15 декември 2024 г.; „Доби прес“ ЕООД до 28 декември 2024 г.; в редакцията на вестника до 20 декември 2024 г. Цени: 12 месеца - 204 лв., 6 месеца - 102 лв., 3 месеца - 51 лв., 1 месец - 18 лв. За повече информация тел. 02 9705 203 и 02 9705 216 отдел „Разпространение” на в-к ДУМА на ул. „Позитано” 20 А. E-mail: abonament@duma.bg

На фокус

Парламентаризмът има своя шанс в лицето на Киселова

След нейния избор опциите за служебен премиер нарастват, така че рискът от конституционна криза практически не съществува

/ брой: 236

visibility 5637

Евгени Кръстев, Нюз БГ

Наталия Киселова беше избрана за председател на Народното събрание след 11 опита. Тържественото заседание най-после е закрито и 51-вото НС може да започне своята работа по същество. Шансът да бъде приет навреме бюджетът за следващата година вече е налице. Това обаче не е напълно сигурно, че ще се случи, защото мнозинството, което застана зад Киселова, може и да не се възпроизведе по други въпроси. Все пак четирите формации (ГЕРБ, ПП/ДБ, БСП и АПС) са доста различни и по теми като публичните финанси и социалната политика е напълно нормално да имат съществени различния и разминавания.
Около дълго продължилите опити за избор на председател на 51-вото НС се нагнети и доста сериозно обществено напрежение. Дори се появиха твърдения, че парламентаризмът не работи и сякаш формата на държавното управление постепенно беше тръгнала към поставяне на карта. Тук е мястото да се отбележи, че в началото на миналата година, когато Кевин Маккарти беше избран за председател на Камарата на представителите в САЩ, това се случи на 15-ия опит. Неговата Републиканска партия имаше мнозинство, но имаше и вътрешни проблеми, което доведе до тази ситуация, от която все пак изход беше намерен.
Изход беше намерен и от ситуацията, която се беше създала в българския парламент. И това е най-яркото доказателство, че парламентаризмът у нас работи.

Трудният избор на председател

не е толкова симптом за институционални проблеми в парламентаризма, а по-скоро за лоша комуникация на парламентарните формации към гражданите. В много голяма степен проблемът може да се обясни и с ниската избирателна активност.
Когато само твърдите ядра на партиите гласуват и само въз основа на техния вот се определят размерите на парламентарните групи, това ограничава политическите лидери и води до значително спадане на тяхната маневреност. След като в парламента има 8 формации и най-голямата е с по-малко от 70 депутати, то, за да се избере председател, са необходими компромиси. Компромисите обаче най-трудно се обясняват точно на твърдите ядра. Това са най-праволинейните групи избиратели. Те очакват от лидерите си категорични партийни позиции, които да бъдат следвани неотклонно, без съобразяване с конкуренцията и дори с потенциалните партньори.
Изборът на Наталия Киселова я натоварва с председателските функции и отговорности, но я ангажира и с необходимостта да бъде модератор между парламентарните формации, осигурили гласовете за нейното избиране. Ясно е, че работата на 51-вото НС ще зависи от 4-те групи зад Киселова. Останалите едва ли ще бъдат източник на конструктивни идеи, още повече че две от тях вече открито се обявиха за следващи бързи предсрочни избори.
Модерацията между ГЕРБ, ПП/ДБ, БСП и АПС обаче въобще няма да е лесна работа. Дори само ако погледнем темата за бюджета, то сред 4-те партии има такива, които подкрепят по-голям размер на публичните разходи, и такива, които са повече привърженици на фискалната дисциплина. Има такива, които държат на дефицит под 3%, и други, за които това не е от особено значение. По принцип и 4-те формации са за влизането на България в еврозоната, но БСП например разглежда това като част от неопределеното бъдеще. Така че като започне гледането на бюджета, най-малко социалистите ще имат позиции, различни от тези на останалите формации, подкрепили Киселова.
Наталия Киселова обаче е депутат точно от БСП. Т.е., ще трябва хем да следва политическата си принадлежност, хем да уважава позициите на ГЕРБ, ПП/ДБ и АПС, които в много случаи също може да се разминават. При това тя ще трябва да намери начин да ръководи Народното събрание така не защото дължи благодарност за подкрепата, а за да може самият парламент да функционира. Киселова е

без парламентарен опит, но пък е конституционалист

който познава институциите и механизмите на тяхната работа. Така че има своя шанс, независимо от сложната политическа среда, в която ще трябва да работи.
Дори и да не успее да излъчи редовен кабинет, 51-вото НС би могло да приеме бюджета за 2025 г. и да придвижи друго важно законодателство, свързано с Плана за възстановяване и устойчивост, например, както и с влизането ни в еврозоната, макар че това едва ли ще може да се случи в средата на 2025 г. и по-скоро остава за началото на 2026. Ако Народното събрание, под ръководството на Наталия Киселова, покаже жизненост и постигне някакви резултати, то това би било силен аргумент срещу критиците на парламентаризма в страната. Ще е напълно ясно, че колкото и трудна да е политическата обстановка, изход винаги се намира и то точно съобразно принципите на парламентаризма, в подкрепа на който са и конституционните промени относно правилата за излъчване на служебно правителство.
Вероятността за скорошна поява на редовна изпълнителна власт не е особено голяма и в този смисъл е възможно Наталия Киселова да се превърне в основен вариант за следващ служебен премиер. Ако се стигне дотам, то всяка една от формациите, подкрепили новия парламентарен председател, ще има свои идеи, които ще желае да бъдат взети предвид от новия служебен кабинет. Дори е възможно бюджетът за 2025 г. да бъде приет от Народното събрание под председателството на Киселова и след това в първите седмици и месеци да бъде изпълняван под нейно ръководство, ако тя наистина се окаже начело на евентуална нова служебна власт.
Тази хипотеза също е добре да се има предвид, защото може да окаже своето влияние (положително или отрицателно) при дебатите и разискванията върху бюджета, при гласуването и въобще цялостно върху процеса по неговото приемане. Тук Наталия Киселова отново ще трябва умело да балансира между интересите на парламентарните формации и едновременно с това ще трябва да балансира и между настоящата си позиция и евентуалната си следваща роля, в случай че получи предложение да е служебен премиер и реши да го приеме.
В кризисна ситуация като тази, която имаме в българската вътрешна политика

ролята на Конституционния съд

е особено значима. След изборите от 27 октомври той беше сезиран и от групи народни представители, и от президента по важни въпроси. Върху част от тях конституционните съдии вече работят. Ако обобщим, то сезиранията са по три ключови направления. Става дума за честността на последните парламентарни избори, правомощията на ВСС в условията на изтекъл мандат и конституционните промени относно правилата за назначаване на служебно правителство, непрекъсваемостта на работата на Народното събрание и възможността хора с двойно гражданство да бъдат избирани за народни представители.
По темата за честността на изборите вече са назначени проверки и най-вероятно повторното преброяване на бюлетините от някои секции е започнало. Напълно логично е тази тема да е приоритетна за Конституционния съд, тъй като, ако тя не приключи преди хипотетичните нови предсрочни избори, ще загуби значението си и заниманието с нея ще се окаже безпредметно.

Подобна е ситуацията и с темата за изтеклия мандат на ВСС

Тук отговорът, който де факто Конституционният съд трябва да даде, е може ли този състав на ВСС да избере новия главен прокурор, който ще изпълнява тази длъжност през следващите 7 години. Изборът е насрочен за 16.01.2025 г. Ако конституционните съдии не се произнесат преди тази дата, то по-нататъшната работа по тези сезирания също ще се окаже безпредметна и напълно лишена от смисъл.
И едва на следващо място идва сезирането за конституционните промени относно правилата за назначаване на служебно правителство. Президентът непрекъснато дава знаци, че желае Конституционният съд да се произнесе час по-скоро по този въпрос. Най-вероятно обаче това няма да се случи чак толкова бързо. А и в този случай няма и повод за бързане. Вече два служебни кабинета бяха назначени по новите правила. Сега, след избора на нов парламентарен председател, опциите за служебен премиер нарастват, така че рискът от конституционна криза практически не съществува.
В случай, че Наталия Киселова е следващият служебен министър-председател, при формирането на своя кабинет тя ще може да вземе предвид както идеите на основните парламентарни сили, така и тези на президента. Ако евентуалното ново служебно правителство бъде формирано в консенсусна среда, то ще може да създаде благоприятни условия за провеждането на избори, което е неговата основна роля. Така би станало още по-ясно, че новите правила работят и че с тях се утвърждава парламентарният характер на българската държавност.

Има ли нелегален внос на добитък от съседна страна

автор:Дума

visibility 31415

/ брой: 244

Неизвестна болест покоси 200 овце във ферма в Карнобатско

автор:Дума

visibility 29279

/ брой: 244

65% срив на чуждите инвестиции

автор:Дума

visibility 32709

/ брой: 244

Банките уличени в нелоялни практики при отпускане на кредити

автор:Дума

visibility 33895

/ брой: 243

Путин готов за диалог с Тръмп и Зеленски

автор:Дума

visibility 31262

/ брой: 244

Русия без условия за преговори с Киев

автор:Дума

visibility 30516

/ брой: 244

Белград минава на безплатен транспорт

автор:Дума

visibility 27344

/ брой: 244

Левите в Румъния се оттеглят от преговорите

автор:Дума

visibility 27251

/ брой: 244

Светът през 2024

автор:Дума

visibility 43346

/ брой: 244

Турбулентната политическа 2024 година

автор:Юлия Кулинска

visibility 37211

/ брой: 244

БСП се нуждае от радикална промяна

автор:Юлия Кулинска

visibility 31293

/ брой: 244

2024 - историческата година за БСП

автор:Александър Симов

visibility 31415

/ брой: 244

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ