16 Септември 2025вторник14:58 ч.

Парите на инвалидите

/ брой: 172

visibility 397

Минчо Коралски

С началото на бюджетната процедура започват дебати по всички въпроси, които вълнуват нашето общество и управляващите. Един от тези въпроси традиционно е броят на инвалидите. Този брой вълнува особено политици, работодатели и финансисти, изправени пред един наистина важен проблем: Колко харчим за тези хора? Именно колко харчим, а не защо са толкова много. 
Когато една страна е водеща по редица социално значими заболявания като сърдечно съдовите, диабет, онкологични и и т.н., водеща е по пътен травматизъм, а профилактиката е само пожелание, лишено от реален смисъл, броят на инвалидите е само една статистическа величина. Оправдание за нейния размер се търси главно в ТЕЛК, който от своя страна е една експертиза, а призивите за нейното премахване много приличат на желанието да бъде убит вестоносеца донесъл лошата новина. По отдавна сложила се традиция, на инвалидността в България се гледа като на шведска маса, на която иска да попадне всеки българин, който желае да реши житейските си проблеми. За политиците и техните подгласници страданието изчезва, засенчено от облагите, в които се "къпят" инвалидите. Да се говори за първопричините е все едно да си вкарат автогол, а те като изявени футболисти не могат да допуснат това. Ето защо се говори за милиардите помощи, които изтичат от държавната хазна и които трябва да бъдат ограничени. Много по-нормално очевидно е от телевизора да се леят призиви за събиране на помощи за рехабилитация, закупуване на протези или други "глезотии", осигуряващи нормален живот на инвалидите. Някой ще каже, че и сега в България има рехабилитация и безплатни помощни средства, но сравнете сроковете на първата и списъка на вторите с онова, което се предоставя в "клуба на богатите" и ще разберете за какво ви говоря.
Да, в България има "менте инвалиди", подобно на много други ментета, но не там е проблемът. За съжаление, инвалидността може да засегне всеки и навсякъде. Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН е ярък пример за това. Тази Конвенция дава отговор на много въпроси, които ние като общество си задаваме, но все още не сме осъзнали докрай. Нейната ратификация не е край, а начало на един дълъг път, който трябва да извървим. Хубаво е този път да не започва с рязане на помощи. Никой не иска да бъде инвалид и цялата политика следва да се базира на това. Когато обаче неизбежното се случи, ние като общество трябва да направим всичко необходимо инвалидите да останат неразделна част от това общество. Има бюджетен дълг и дълг на обществото. Едното можем да избегнем, но ако избегнем второто това наистина би било фатално.

Фейсбук

Българинът прави неразумни инвестиции преди еврото

автор:Дума

visibility 410

/ брой: 172

БДЖ с намаления за ученици и студенти

автор:Дума

visibility 368

/ брой: 172

Годишната инфлация се задържа на 5,3 на сто

автор:Дума

visibility 349

/ брой: 172

Банкнотите в обращение у нас намаляват с 9%

автор:Дума

visibility 349

/ брой: 172

Отново бум на нелегални мигранти

автор:Дума

visibility 361

/ брой: 172

Работещи и пенсионери в Гърция с повече пари

автор:Дума

visibility 390

/ брой: 172

Тръмп шокиран от "меките" санкции

автор:Дума

visibility 398

/ брой: 172

Накратко

автор:Дума

visibility 323

/ брой: 172

Военни комикси

автор:Александър Симов

visibility 359

/ брой: 172

Парите на инвалидите

visibility 389

/ брой: 172

Къде е реалното производство?

автор:Гарабед Минасян

visibility 383

/ брой: 172

Ще събарят ли старите панелки за нови жилища?

visibility 417

/ брой: 172

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ