От дигиталното евро до „Chat Control“: Рискът от функционално размиване

Хавиер Виямор


Брюксел представя дигиталното евро, проверката на възрастта и инициативата „Chat Control“ като отделни решения на съвсем реални проблеми, но разгледани заедно, те ясно показват кой всъщност контролира дигиталната инфраструктура, която определя ежедневието ни в Европа.
Европейският съюз изгражда дигиталната архитектура на бъдещето. Той не прави това наведнъж, нито чрез един-единствен закон. Изгражда я пласт по пласт: плащания, идентичност, проверка на възрастта, модериране на съдържанието и лична комуникация. 

Стъпка по стъпка – така че да не се задейства алармата

Всеки нов елемент от системата се появява с обосновка, която на пръв поглед е трудно да бъде отхвърлена. Дигиталното евро се представя като въпрос на паричен суверенитет. Проверката на възрастта се мотивира с нуждата от защита на децата. Инициативата „Chat Control“ се лансира като част от борбата срещу сексуалното насилие над деца. Проблемът не е непременно в отделните изолирани мерки сами по себе си, а в натрупващата се обща логика, на която те стъпват.
Един скорошен анализ на дигиталното евро разгледа въпроса от стратегическа гледна точка: през XXI век суверенитетът вече не зависи само от територията, отбраната или политическите институции, а от това кой контролира инфраструктурата, позволяваща на икономиката да функционира. Статията поставя дигиталното евро в контекста на европейския стремеж към независимост от частни или неевропейски платежни системи – от Visa и Mastercard до Apple Pay и Google Pay.
Европа наистина трябва да ограничи външните си зависимости. Нито един сериозен съюз не може да остави своите плащания, енергетика, суровини или технологични мрежи в чужди ръце. Но същата тази посока на действие придобива съвсем различен смисъл, когато се пренесе от парите към идентичността и правото на личен живот.
Точно тук се появява рискът от това, което експертите наричат „функционално размиване“ (function creep): инструмент, създаден за напълно легитимна цел 

в крайна сметка да започне да се използва за съвсем други намерения

През април Европейската комисия обяви, че новото й приложение за проверка на възрастта е готово за внедряване. То ще позволява на потребителите да удостоверяват възрастта си при достъп до дигитални платформи, като профилът ще може да се създава с паспорт или документ за самоличност, а някои държави членки вече планират да го заложат в националните си дигитални портфейли.
И този път официалният аргумент звучи разумно: защита на непълнолетните от вредно съдържание, пристрастяващ дизайн, онлайн тормоз и сексуални хищници. Никой не оспорва нуждата от мерки. Въпросът е каква инфраструктура се изгражда под този предлог.
Проектът „Chat Control“ пренася тази дискусия на възможно най-лична територия: поверителните съобщения. На 2 юли Съветът на ЕС прие позиция за възстановяване на временна мярка, която позволява на доставчиците доброволно да засичат и премахват материали със сексуално насилие над деца, докато се договаря постоянна правна рамка. Самият Съвет признава, че това представлява изключение от правилата за защита на личните данни в електронните съобщения. Самото нещо, за което години наред се налагаха солени глоби, сега просто се премахва като пречка в името на централизацията и контрола.
С тези и последващите промени, под претекст за защита на децата, може да бъде изградена мащабна дигитална инфраструктура за масово наблюдение, която пряко застрашава правото на личен живот и свободата на общуване.

Първо се прави изключение за непълнолетните 

След това – изключение за сексуалните престъпления. После идва ред на тероризма. По-късно – на речта на омразата или дезинформацията. И накрая – на всяка категория, която властта реши да определи като заплаха за обществения ред. Не е необходимо днес да приписваме авторитарни намерения на Брюксел, за да предупредим за опасността. Изградените структури винаги надживяват намеренията на своите създатели.
Дигиталното евро повдига въпроса кой контролира парите. Проверката на възрастта повдига въпроса кой контролира достъпа. А „Chat Control“ повдига въпроса кой има право да чете личните ни чатове. Поотделно всеки от тези дебати изглежда чисто технически. Но съберем ли ги заедно, картинката става съвсем различна.
Функционалното размиване няма нужда от революция. Трябват му единствено търпение, подходяща инфраструктура и добри извинения. А Брюксел разполага с изобилие от тях.

*Авторът е испански журналист и анализатор. Базиран в Брюксел, той отразява теми, свързани с НАТО и ЕС, за europeanconservative.com. Хавиер има над 17 години опит в сферата на международната политика, отбраната и сигурността. Той работи и като консултант, предоставяйки стратегически анализи по глобални въпроси и геополитическа динамика.


Източник: “The European Conservative”