Обръща ли се България към китайските инвеститори?

България се ориентира към привличане на китайски инвеститори, въпреки че на европейско ниво напрежението в отношенията с Пекин остава високо и съпътствано с обвинения за политизиране на търговия, технологии и финансиране. Изказвания на представители на властта от последните месеци прераснаха в 4 едновременно одобрени от правителството инвестиционни меморандума.
С решението се създава съвместна работна група между нашето Министерство на икономиката, Българската асоциация за инвестиции и китайското Министерство на търговията.
Три конкретни дружества вече имат подписани споразумения за съдействие. Това се случва след последните промени в Закона за насърчаване на инвестициите.
Това са Shanghai Grand Sun Hydrotherapy System, които създават оборудване за спа и хидротерапия; Hangzhou Bosom New Materials Technology, произвеждащи нови индустриални материали и сплави; и China Global Advisory - консултантско звено, което да подготвя почвата за следващи инвестиции.
Специално работата на China Global Advisory се състои в подпомагането на китайски капитал да се разпространява из света.

Познат сюжет

През последните години почти всяко правителство обявяваше българо-китайските бизнес форуми в Българската търговско-промишлена палата, че страната ни е "отворена за бизнес и инвестиции от Изтока". Резултатите обаче рядко излизаха от рамките на протоколните снимки.
В същото време Унгария и Сърбия дръпнаха напред. Будапеща привлече десетки милиарди евро в мегазаводи на електромобилния гигант BYD и компанията за батерии CATL.
Западната ни съседка пък превърна китайските държавни и частни вложения в гръбнак на тежката си индустрия. Огромна част от работниците в заводите обаче не са сърби, а "внесени" граждани на Виетнам, Бангладеш и, разбира се, Китай.
Нашият вицепремиер и министър на икономиката, иновациите и растежа Александър Пулев обяви "нова страница" в отношенията с Пекин за привличане на китайски капитали и обеща пълно институционално съдействие и бърза писта за азиатските компании у нас. 
"Следващата цел е значително увеличаване на преките инвестиции чрез съвместни усилия и принципа "win-win" сътрудничество", каза Пулев преди месец на Китайско-българска кръгла маса за търговия и инвестиции.

Трамплин към Европа?

Моментът за новото раздвижване в България има своя икономическа логика. Членството ни в Шенген и еврозоната правят страната ни все по-привлекателна за азиатски капитали, търсещи директен достъп до единния европейски пазар без бариери.
Предизвикателството остава в регулаторния контрол. Брюксел затяга правилата за скрининг на външни преки чуждестранни инвестиции в чувствителни сектори. Опасението е, че ЕС губи контрола върху стратегически сектори.
ЕС е трябвало да се изправи пред зависимостта си от Китай "преди пет до десет години", заяви преди дни комисарят по климата на ЕС Вопке Хукстра пред Euronews, като изтъкна, че по-дългото чакане ще доведе до по-големи сътресения и разходи. Това е най-новото от буквално десетки предупреждения от най-високо равнище откъм Брюксел.
Така страната ни се оказва в сложен геополитически шпагат: нуждаем се от свеж капитал, но всяка стъпка ще бъде под лупа, а реалните ползи ще зависят от това доколко можем да убедим европейските регулатори в прозрачност и дългосрочна устойчивост. И най-вече доколко наистина проектите ще са прозрачни, устойчиви и полезни.

Money.bg