Неудобната истина

Когато преди няколко години писах дисертационния си труд върху възхода на националпопулизма в демократичните европейски страни, бях поместила графики как, ако тенденцията се задържи такава, каквото беше към онзи момент, в близките години несистемните антиимигрантски, евроскептични партии ще засилват влиянието си. Научните светила ми казаха да не слагам тази таблица, защото не било вярно, не била моя работа да правя прогнози. Още тогава нарекох това "неудобната истина". На никого не му се искаше да се стигне дотук. Никой не искаше обективно да погледне действителността. Днес, четири години по-късно, моите заключения се оказаха верни.
Крайнодясната "Алтернатива за Германия" спечели изборите в Саксония-Анхалт с 43,8% от гласовете и ще има 39 места в местния парламент. Не й достигнаха 3 гласа, за да получи мнозинство в 83-местния ландтаг. Но пък увеличи двойно резултата си в сравнение с предходния вот. За сметка на това Християн-демократичният съюз (ХДС), който досега оглавяваше местното правителство, получи само 17,2% и загуби 25 депутатски места. Поредният крах за системните партии. Социалдемократите получиха едва 9,3%, Зелените - 8,9 на сто. Т.е., все формации, които формират правителството на национално ниво, а сборът от получените гласове не доближават резултата на АзГ.
За пръв път от 90-те години насам избирателната активност в източната провинция беше 78%. Крайнодесният кандидат Улрих Зигмунд направи нещо немислимо до момента - не само да спечели изборите, но и да провокира толкова много хора да отидат до урните, независимо дали да го подкрепят или не. 
Нидерландският политолог Кас Муде, който от години се занимава с изследване на крайнодесните популисти, още преди години беше извел основните политики, с които те привличат хората: защита на националния интерес, наблягане на повече социални придобивки за местните жители, силна антиимигрантска реторика, запазване на семейните ценности, забрана на ЛГБТК+ пропагандата, несъобразяване с решенията на Брюксел и др. Едни от основните неща, които хората, останали без работа или с ниски доходи, жени, чувстващи се заплашени в собствената си държава, току-що завършили университета младежи, които не могат да си намерят работа, и др. искат да чуят. Неслучайно и профилът на избирателите в Саксосия-Анхалт е сходен. Голям брой млади хора, най-вече образовани, са дали гласа си за "Алтернативата".
Тук отново "олекват" твърденията, с които ни заливат от Брюксел, че за националпопулисти гласуват само бедни, необразовани или "бели, гневни старчета", страдащи по комунизма. Засега дългата ръка на Кремъл не е спомената, но вероятно трябва да се подразбира "чуждестранната намеса", след като АзГ е за подобряване на отношенията с Русия и дори обмисля ученически обмен.
Неудобната истина, за която вече и самият канцлер Фридрих Мерц се видя принуден да признае, няма да бъде последният удар по традиционните партии, които отдавна са прекъснали връзките си с народа и се интересуват единствено от зелени политики, въоръжаване на Украйна, въвеждане на санкции срещу Русия, но идеите им никога не са насочени към онези, чиито гласове са ги довели на власт.
Следващата неудобна истина е, че има голяма вероятност същият сценарий да се повтори на президентските избори догодина във Франция. Марин Льо Пен води в социологическите проучвания, засега няма достатъчно харизматична, популярна, силна фигура опонент, още по-малко със социална програма. Още на предходния вот за държавен глава голям процент от студентите и дипломиралите се я бяха подкрепили, дори хора с добри професии, не само безработни, млади майки и хомосексуалисти.
Защото вече не може да се тегли черта и да се каже кой ще подкрепи някоя партия или не. Но за всичко това трябва да се обърне внимание на системните политици, а те, от своя страна, трябва да се вслушат, ако искат да получават необходимата подкрепа, а не да броят процентите си. Не може да говориш за Изкуствен интелект, високи технологии, а народът ти да ходи гол, бос и гладен. Не може да харчиш пари за финансиране на чужда война, а цените на стоките по магазините да растат ежедневно. Не може да защитаваш правата на мигрантите, а да лишиш собствените си хора от такива. Да, истината е неудобна, но отрезвяваща или поне се надявам да е такава, преди цяла Европа да се събуди крайнодясна, прилагаща социални идеи (изконно леви).