История от Донецк и един забранен благотворителен концерт

Любомир Данков

Познавам Андрей Лысенко от 2017 година. Човекът живее в Донецк, работеше като служител в железниците. След началото на войната през 2014 година Андрей не остана равнодушен към съдбата на съгражданите си и започна да помага на най-уязвимите от тях - възрастни, болни, неподвижни хора, майки с деца без доходи и т.н. Правеше го според възможностите си - хора от Русия и други страни му изпращаха пари, той купуваше продукти и разнасяше хранителни пакети със старата си кола в прифронтовата зона. Рискуваше живота си ежедневно, за да помага на хора, които не биха оцелели без помощта на доброволци като него. Дейността му постепенно се разрастваше и сега Андрей отговаря за огромен склад, в който се разпределя хуманитарна помощ.
С група съмишленици направихме два благотворителни концерта и събраните средства изпратихме на Андрей. Беше ни ясно, че без поддръжка от големите медии ще съберем по-скоро символична сума, но това все пак е някакъв морален жест, с който показваме, че и у нас има хора, които не са равнодушни към страданията на хората, живеещи във война вече десета година. Първите два концерта бяха приютени в клуб "Журналист" и Руския дом. Те минаха съвсем нормално. Проблемите започнаха с третия ни концерт, който все още не можем да проведем.

Първо пробвахме в културния център „Топлоцентрала“

Пепи Писарски и Пепи Маринов от Атлас, Румен Спасов, Нели Гергова и Дора Дикова са музикантите, които ще участват в концерта. След договаряне и разпространяване на информацията за концерта, няколко дни преди уговорената дата, една бдителна украинка, работеща в културния център, е забелязала, че Андрей говори за освободени земи, не за окупирани, разговаряла е с директора си и последният отмени концерта. Дотук няма голяма драма, човекът вероятно си вярва, че спирайки събирането на скромна сума за хора в беда, той „помага на украинския народ, изправя се срещу руската агресия  и спасява света от диктатора Путин“.
После уговорихме провеждането на концерта в Общинския културен институт „Надежда“. Трябваше да го направим в събота, 23 ноември. Отново всичко беше договорено, преведохме парите за залата, започна разпространяване на информация за събитието. Няколко дни преди 23-ти обаче, директорката на ОКИ "Надежда" съобщи, че е получила заплахи по телефона - че ще бъде уволнена, ако там се проведе този концерт (тази заплаха е от човек, представил се за заместник-кмет, после се оказа, че не е такъв), че ще влязат хора в сградата, ще чупят и т.н. Жената се е уплашила, разбира се, искаше да отмени концерта, после й се обаждаха Костадин Костадинов и хора от БСП да я успокояват...
Тя е уведомила полицията за заплахите, каза ни, че най-вероятно концертът ще се проведе, но това ще се реши на среща със СДВР и представител на Столична община. Срещата се е състояла на 22 ноември, ден преди планирания концерт и късно следобед в този ден ни беше съобщено, че концертът се отменя. За краткото време успяхме да уведомим когото можахме, но около двадесет човека не бяха разбрали и ги върнахме на 23-ти пред залата.  Директорката се опита да поеме отговорността за отменения концерт върху себе си, но имайки предвид увереността й, че концерт ще има, не вярваме особено в тази версия.
По-късно намерихме публикации в социалните мрежи и електронни издания, от които стана ясно, че е имало

призиви към „будните граждани“ да подават сигнали

към Общината, че „агенти на нацистката Московия“ организират концерт, „подкрепящ руската агресия“ и т.н. и т.н. Да не изреждам всички тези опорки, които се знаят наизуст от всички. Особено активни са били от сдружението "Мати Украйна“, които твърдят, че концертът е отменен от заместник-кмета по културата в СО Янка Генова. Като се има предвид информацията за срещата преди концерта, най-вероятно тя е участвала в нея и вероятно има основна роля в отмяната на събитието.  
На 25-ти, в понеделник, писах както на СДВР, така и на Общината, легитимирах се като журналист, посочих за кои издания ще пиша материал и помолих за информация по случая - има ли арестувани за заплахите срещу директорката на културния дом, извършителите свързани ли са с някакви известени нам структури, СДВР смята ли, че не е в състояние да осигури реда на един най-обикновен концерт и притеснява ли се от няколко лумпена, каква е била позицията относно провеждането на концерта от страна на СДВР и Общината, Янка Генова забранила ли е наистина концерта, както се хвалят от "Мати Украйна" и както е обявено в изданието „Фактор“. И двете институции реагираха с аристократично пренебрежение и отговор не последва. Какъв съм аз и читателите на посочените от мен издания, та да ни отговарят...

Това е сухата информация, а сега малко анализ

Първо, бих искал да благодаря на директора на „Топлоцентрала“ и на Общината, че с отмяната на концертите ни направиха доста добра безплатна реклама. Надявам се, след седмица или две, когато направим концерта, зрителите да бъдат доста повече от обичайно.
Ситуацията с тези бдителни граждани, които „се бореха с путинисткия концерт“ обаче, е много тъжна и не дава много надежди за бъдещето на тази страна.
Без значение кой е започнал тази война, кой е агресорът и кой жертвата, тук говорим за мирни жители, живеещи от години в условия на война и няма нищо по-нормално от това те да бъдат подкрепяни. И напомням, става въпрос за възрастни, болни, трудноподвижни хора, семейства с деца без доходи.
Да погледнем и от този ъгъл: всеки евроатлантик вярва, че Русия нападна Украйна, окупира изконни украински територии, държи хората за заложници, преди това ги принуди да гласуват на референдуми под дулата на автоматите, окупационните власти тероризират местното население... И тогава човек се пита - след като този пропутински хибриден концерт помага на тези угнетени украинци, те защо са против? Къде е логиката в тяхното поведение? Евроатлантизмът видно влияе пагубно върху мозъчната дейност. Дано процесът е обратим.
По същия начин не разбирам и тези хора, които са против бежанците от Украйна у нас и се обявяват против всичко украинско. Е, тук има проблем с расизма, защото когато едни бежанци се настаняват в хотели, а други в мизерните бежански центрове по националан признак, това си е чист расизъм (според съвременните разбирания). Но това е друга тема.
Поведението на "Мати Украйна" е по-скоро очаквано и разбираемо. От края на 2013 година в украинското общество се засява една дива омраза срещу Донбас. Много украинци, за които критичното мислене е лукс, повярваха, че в Донбас живеят едни подчовеци, ненужни хора, които просто трябва да бъдат избити, защото на Украйна е нужна само земята им. Резултатът от тази омраза се вижда добре. Въпросът е, ние ще допуснем ли това да се случи и у нас...
Явно хората се програмират по-лесно от компютри. А инструментът за програмиране са колегите от мейнстрийма. Повод последните малко да се замислят, ако атлантизмът не е повредил тази им функция.
А инак новото място и дата за благотворителния концерт вече са ясни: 21 декември, събота, 12:00, централата на БСП, ул. "Позитано" 20 в София.

Lentata.com