"Велт": Сега ЕС трябва да отговаря пред немски съд за антируски санкции

По какво се разпознава едно правова държава? Една решаваща характеристика е посочена в чл. 19, ал. 4 от Основния закон на Германия: "Ако правата на някого бъдат нарушени от държавната власт, той има право да се обърне към съда". Тази "гаранция за достъп до съда" предоставя на всеки гражданин инструмент, с който да се защити срещу държавната несправедливост.
Какво се случва, когато тази възможност липсва, с кошмарна прецизност е изобразил Франц Кафка в романа си "Процесът". Главният герой Йозеф К. е обвинен, вероятно след анонимно клеветничество. Той обаче не научава нито какво точно му се вменява, нито, въпреки отчаяните си опити, намира инстанция, пред която да подаде възражение, тъй като съдебните процедури са непостижими.
В подобна безизходна ситуация се оказват хората, които са попаднали в санкционния списък на Европейския съюз и искат да докажат невинността си. Пакетът от мерки е насочен срещу "действия, които подкопават или заплашват териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна" и служи, както изрично се подчертава, за "защита на ценностите на Европейския съюз", а именно и за "укрепване и насърчаване на върховенството на закона".
Въпреки това, при прилагането на тези санкции ЕС понякога сам влиза в конфликт с основните ценности, които се стреми да защити. 

Едно сензационно решение на Федералния върховен съд от 21 октомври 2026 г. 

хвърля светлина върху тази сива зона в правовата държава. Става дума за иск на руско-узбекския бизнесмен Алишер Усманов, който през 2022 г. беше включен в санкционния списък от Съвета на ЕС. Включването в списъка има драстични последствия за засегнатите лица. Така всичките им активи в Европа се замразяват. Влиза в сила забрана за влизане и транзитно преминаване, забрана за търговски отношения, както и забрана за предоставяне на средства: последната забранява на трети лица, под страх от наказание, да предоставят на засегнатите лица пари или други ресурси. По този начин те фактически се превръщат в "недосегаеми".
Бихме могли да предположим, че правните пречки за толкова сериозно нарушение на основните права - което, макар и да служи на външнополитическа цел, има характера на наказание - са високи. Обаче включването в санкционния списък на ЕС става без изслушване и без регламентирано събиране на доказателства. Често липсват солидни доказателства, че с действията си тези лица "застрашават суверенитета на Украйна". Така например разследване на "Политико" от 2023 г., след преглед на работни документи на ЕС, показва, че много решения за налагане на санкции се основават на "небрежно събрани доказателства". Често те са копирани от статии в Уикипедия, онлайн статии или публикации в социалните медии. Става дума, следователно, не за класифицирана информация от разузнавателните служби или резултати от официални разследвания, а по-скоро за непрофесионални сборници от резултати от Google.
Относно Усманов например в Държавен вестник на ЕС като обосновка за санкциите се посочваше, че той е "прокремълски (!) олигарх" и че "според доклади ... е служил като подставено лице на президента на Руската федерация Владимир Путин и е решавал неговите бизнес проблеми". Източникът на това твърдение е статия в сп. "Форбс", в която се посочва, че "Усманов е решавал бизнес проблемите на Путин, както твърди един експерт". Усманов заведе успешен иск срещу тази и други подобни медийни публикации: Окръжният съд в Хамбург забрани на "Форбс" да използва това твърдение, след като списанието не можа да посочи пред съда нито един пример за дейност като подставено лице, не назова своя "експерт" и накрая се оправда, че става дума за просто изразяване на мнение. Вследствие на това Съветът на ЕС леко преформулира този пасаж, но не оттегли обвинението за дейност като подставено лице.
Следователно едно от основните обвинения в мотивите за санкциите очевидно има по-скоро характера на слух, отколкото на доказуем факт. Усманов сметна, че разпространението на забраненото твърдение и многобройните други пасажи на официалния уебсайт на ЕС нарушават личните му права и заведе иск срещу Съвета на ЕС за преустановяване на нарушението. И наистина: на 29 декември 2023 г. Окръжният съд в Хамбург разпореди исковата молба за преустановяване да бъде връчена в Брюксел.

В този момент историята започва да напомня на Кафка 

Защото председателят на Окръжния съд в Хамбург в продължение на три години е отказвал да изпълни разпореждането на председателя на съда за връчване на исковата молба на Съвета на ЕС - и по този начин е препречил на Усманов достъпа до правосъдие. Още по-големият скандал се състои в това, че председателят на съда е съгласувал действията си с Министерството на правосъдието и Министерството на външните работи. "Не искаме, или по-скоро би било несъвместимо с наднационалния характер на тези мерки, те да бъдат повлияни или дори преразгледани от националните съдилища на държавите-членки", така без заобикалки се изказва по имейл служител на Министерството на външните работи на Германия, ръководено по онова време от Аналена Бербок от партията на Зелените: "Имаме значителен външнополитически интерес тази система, създадена чрез договорите, да не бъде подкопавана."
Федералното правителство не го желае по политически причини и затова председателят на съда възпрепятства връчването на искова молба в Брюксел, въпреки че независим съдия е разпоредил това? Това нарушение на разделението на властите - основен принцип на правовата държава - е особено тежко - особено в случай, в който става въпрос за държавна неправомерна дейност, т.е. когато самата изпълнителна власт седи на подсъдимата скамейка. Фактът, че юристът на Бербок дори отбелязва с насмешка, че засегнатите лица "все пак не са лишени от права", тъй като могат "да се обърнат към Общия съд на ЕС за искове за обезщетение съгласно чл. 268 от ДЕС, което Усманов и неговите събратя по съдба наистина правят усърдно", подчертава кафкианското измерение на случая. Следователно налагането на санкции въз основа на необосновани обвинения е "съдба" - просто лош късмет!

Но ние не живеем в бюрократична автокрация, а в държава, основана на правото 

Това потвърди Федералният върховен съд, след като Усманов не успя да постигне успех с жалбата си пред Върховния регионален съд: "Отказът на ответника да приеме връчването е незаконосъобразен и нарушава правата на ищеца", се посочва в решението на Върховния съд. По този начин вече нищо не пречи на връчването на исковата молба за преустановяване в Брюксел. Защото дори и Алишер Усманов да бе изключен от санкционния списък още на 22 септември 2026 г. след споразумение между държавите-членки на ЕС, обвиненията срещу него все още фигурират на уебсайтовете на ЕС - публично обвинение, което не губи актуалността си.
"Достъпът до съда е основно право и не зависи от външната политика на съответното правителство", така обобщава решението на съда в Карлсруе адвокатът по медийни въпроси от Хамбург Йоахим Щайнхофел, който представлява Усманов. Всъщност това решение може да остане в историята на правото, тъй като в списъка със санкции на ЕС фигурират над 3000 физически лица. Много от случаите са обосновани също толкова неясно, както в случая с Усманов. Така например на швейцарския публицист и бивш полковник Жак Бод бяха наложени замразяване на имуществото и забрана за пътуване - въз основа на неясното обвинение, че е "глас на проруската пропаганда". Подобни държавни стигматизации вече подлежат на искове за преустановяване пред националните съдилища и трябва да бъдат обосновани от Съвета на ЕС. Това от своя страна би могло да хвърли светлина върху често произволно изглеждащите мотиви за тези масивни посегателства върху основните права - и да подтикне ЕС към обективна и юридически издържана ревизия на санкционната си практика.

Връщането към принципа на правовата държава би било в полза на каузата 

Разбира се, трябва да е възможно да се налагат строги санкции на руските трафиканти на оръжие, хакери и шпиони - както и на олигарсите, които активно подкрепят агресивната война на Путин. Но тогава отговорните лица в Брюксел трябва да си свършат работата и да представят солидни доказателства. Санкциите не трябва да служат за това всемогъщият държавен апарат да разполага самоволно с основните права. "Това е война срещу нашите ценности и срещу нашето бъдеще", заяви Урсула фон дер Лайен през 2022 г.: "Става въпрос за автокрация срещу демокрация." Именно тази разлика е в основата на обосновката на санкциите на ЕС.


Дир БГ