“Учебникът на Путин” и родните неразбории

Цялата дясноориентирана гмеж у нас си намери нов повод да громи Радев и правителството му - в последните дни това са намеренията за промени в образованието и най-вече идеята да има един учебник по български и литература, по история и по география. Това било путинизъм, връщане към тоталитарната система, всичко се правело в полза на Русия и т.н. Какъв путинизъм, каква Русия, темата няма нищо общо  с политиката, но наистина изисква сериозно обмисляне.
Образователните уж корифеи избягват да говорят за основния проблем - 

учебните програми. 

Като ги променят, се иска основно да се намали обемът на съдържанието, понеже учениците били претоварени. А всъщност проблемът е именно съдържанието - какво пише в учебните програми. Защото учебниците са само следствие от учебната програма, авторите и издателите им са длъжни да следват учебната програма, темите и изискванията в нея. Семействата обаче рядко следят учебни програми, те виждат пред себе си учебниците и обвиняват тях. Въпроси идват от това защо се иска по един учебник само за три предмета, за останалите предмети в училище ще остане възможността да са безброй? 
Учениците трябвало да се учат да мислят и да прилагат знания. Но за да прилагаш знание, първо трябва да знаеш. А за да мислиш, трябва да можеш да правиш сравнения, да виждаш причина и следствие. Това с учебните програми след 2016 г. не е възможно, понеже от тях единствено с политическа цел са буквално изхвърлени или причините, или следствията.
След промените в закона съставянето на нови учебни програми, особено по история и литература, бе изцяло с политическа цел. Даде се възможност те да бъдат съставяни от външни за министерството т.нар. специалисти, то не носи отговорност за съдържанието, макар да го оценява. Така в МОН - и в писането на програмите, и в оценяването, нахлуха политически чакали и соросоиди тип журналиста Христо Христов и Келбечева, дето се представя за професор, без да е такава. Така учебните програми по история и литература бяха съсипани.
Еничарството било възможност за израстване на българите във военно отношение, Левски се борел срещу законната власт и бил обесен, в България не е имало фашизъм, левите винаги са агресори, социализмът е порочна тоталитарна система без граждански права, ни дума за икономическото изграждане на България, СССР ни е нанесъл само щети и т.н. - това трябва да се внушава на учениците. При социализма били построени заводи, “които замърсяват околната среда”. Когато след 2016 г. бяха направени тези промени, не можеше да се приеме да има само един учебник по предмет, защото той щеше да е просто Келбечевка, допускаха се до три учебника по предмет и това даде възможност за някои автори все пак да споменат нещичко от реалната история или литература. 
Не може също в шести клас децата по литература да изучават Вазов редом с Джерълд Даръл, понеже програмата е не по хронология, епохи или държави, а по теми. Руска литература почти не остана. Така и темата на “Градушка” на Яворов е не друго, а природата! Различни глави от “Под игото” се изучават в различни години. Пълна каша става в главите на децата, но не тях трябва да обвиняваме за невежеството. Това се иска от тях. Чудесно е да казват, например, че Гео Милев е писал за Априлското въстание...
Чудно ли е тогава, че българската образователна система, която през 1990 г. в доклада на Ран и Ът бе определена като еталон за Европа, днес след отчайващите резултати от международното изследване PISA се отчита като последна по качество. 
Много пъти досега съм писала, че основна задача в момента трябва да бъде анализът на учебните програми от I до XII клас и категоричното премахване на 

конюнктурните политически цели
 
от тях.  Тогава може да се говори и за учебниците. Наложително е също да се преразгледа системата за оценяване на учебниците така, че в него да участват реални специалисти учени и учители, а самото министерство да носи отговорността за резултата. 
Освен това, не може да остане в закона възможността всякакви НПО да влизат в училището с идеите и творенията си по решение само на конкретния училищен директор. Задължително е МОН да дава своеобразен лиценз на неправителствените организации, които искат да се намесят в училището. Неведнъж съм казвала, че “Америка за България”, например, изгради у нас паралелна образователна система, финансирана с огромни пари от чужда държава. Но въпросът за финансирането е отделна огромна тема, защото по процент от БВП за образование сме доста под средното за ЕС, а за науката сме направо последни. Но за това - друг път. 
И още нещо за учебниците. Те са написани на неразбираем за децата академичен стил. Когато възрастен човек ги чете, често сам той не разбира какво е написано. В училището всъщност се учи литературознание, а не литература. Преди време седмокласничка ми каза, че “с кеф” ще си учи химията и не иска да й набутвам учебници по история или по литература.
Така че има много други проблеми, които трябва да бъдат решени, преди да се говори за броя на учебниците.