За Вапцаров: Когато стане непоносимо...

Човешките революции не са нещо друго, освен избухване на непоносимост към съществуващия ред и продажността на държавата и нейната власт. Колкото по-висока е степента на тази непоносимост, толкова повече хора от различни съсловия и обществени групи, с различно мислене, но с велика любов към отечеството, напускат личното си благополучие и спокойствие, оставят работата, която е тяхно призвание, за да сложат край на безнравствеността, посредствеността и глупостта.
Тогава в историята на радикалните действия и промени се появяват хора като Никола Вапцаров, за да придадат на саможертвата и дълбоката промяна на социалното устройство нова нравствена същност, почтеност и човечност.
Такова явление е и Христо Ботев!
Когато днешната посредственост отвори за пореден път обвиненията и хулите си против поета Никола Вапцаров и започна пак да доказва, че той освен че бил слаб поет, но е и рушител на законната власт; че доста помогнал на съда да се добере до други като него авантюристи и терористи, защото охотно ги съобщавал, тъй като бил слаб духом, а не герой и конспиратор, се опитвам да възстановя времето, в което е живял, писал и е мечтал за бъдещето този велик творец, светъл ум и вярващ в своята и на съратниците си политическа кауза. Би следвало да си дадем сметка колко загнила и омърсена е била българската държава, начело на която са стояли националсоциалисти по дух и начин на мислене, продажни политически бездарници, угодници на Хитлер, мразещи от дъното на душите си България, българския народ и всичко българско, и са пожертвали родината ни на най-голямото зло на Модерната епоха и на ХХ век - фашизма и хитлеризма.
На фашизма и хитлеризма, които бяха буквално погълнали отечеството ни в своята нечовешка война срещу Съветския съюз и цяла Европа и Азия. И то не само защото бяха ненаситни в териториалните си претенции, а и защото бяха решили да променят природата на човека и човечеството, като заличат от земята славяните, евреите и всички, които не ги приемаха и зачитаха.
Може ли тогава политико-държавна власт, която им угодничи и работи за фашизма и неговата безнравствена амбиция, да бъде призната за законна и да бъде търпяна от народа и обществото?
Нека си представим поне какво наистина е било, щом не искаме да изучим и изследваме това време като политическа реалност, за да видим най-важната причина, поради която хора като Вапцаров жертват себе си. Те знаят на какво се обричат, ала наивно вярват, че нищо няма да им се случи, защото се посвещават на високо нравствена идея. И защото са уверени, че тръгват да спасяват "милото отечество" от посредствеността, бездарието и безнравствеността. Но власт, която мрази народа си и го продава на безценица, за да го обрече на гибел, не е и не може да бъде друга, освен жестока и безпощадна. Нали за това е измислила ЗЗД и стреля по хора и пали къщи.
Такъв човек да обвиняваш в престъпна дейност, в тероризъм и служение на чужда кауза, да го виниш, че бил агент на чужда държава и дори да оспорваш величието му на поет и революционер, е кощунствено. Щом до Вапцаров е дошъл жестокият жребий на времето, значи вече е било непоносимо!
Да, Вапцаров е бил комунист и революционер. Но именно комунистите и революционерите тогава са били истинските спасители на България.
Вапцаров не се нуждае от оправдание, а още по-малко от разделяне на неговата същност на поет и политик-революционер. Той се отдава на революцията, защото е велик поет. И като велик поет е приел революцията.
Историята доказа правотата и величието на неговата кауза и го определи като герой и мъченик за право дело!
Никому не е позволено да преоценява тази кауза и да се гаври с историята и с паметта на светлите и героични личности като Никола Йонков Вапцаров!