Стихотворения от Александра ИВОЙЛОВА

Александра ИВОЙЛОВА се изявява в различни области на изкуството - като магистър по пиано в НМА "Проф. Панчо Владигеров", а впоследствие камерна певица (специализирала в Париж, издала е компактдисковете "Барокови арии и песни" и "Отражения"); с илюстрации, художествени и фотографски изложби (фотохайга); с поетични публикации в наши и чужди издания, със своите десет книги, сред които "Горчиви дъждове", "Hommages", "Път над света" - стихотворения, "Неочаквани мисли" - сентенции, "Последната роза" - хайбуни и импресии, "Следи от вятър" и "Градове от думи" - хайку,"„Същината на Ботевото слово" - полемични анализи и др. Пише есета и анализи върху проблемите на изкуството, хайку, поетични и прозаични миниатюри. Публикува литературна и музикална критика, отзиви за изложби, есета, фрагменти, епиграми. Съставител и редактор е на първата хайку антология на градска тема - "Градът / La Ville" (2012) - сто и трима български, френски и франкофонски поети. 
Членува в: Българския ПЕН център, Международното дружество "Елиас Канети", Съюза на българските журналисти, "World Haiku Association" (Япония), "Europoesie - UNICEF" и др. Член е на редколегиите на сп. "Хайку свят" и сп. "Читалище".



СЛЕДСТВИЕ

Земята, цялата земя -
това сме ние.
Вода и пръст, и дървеса -
предтечите ни крият.
Те миналото наше са
и бъдеще далечно -
във онзи неизменен кръговрат,
наречен вечност.

Земята, цялата земя -
това сме ние.
Изгубеното -
в нея можем да открием.



НИЕ И СВЕТА
   
      О, колко много се явява - 
       и колко много си отива - 
       и все пак този свят понася
                      Емили Дикинсън

За нас раздяла е света - 
в пространство тясно
от началото до края,
от раждането до смъртта.
Подобно есенни листа
света край нас се рони,
                    отминава -
най-първо бавно, тихо,
после във вихрушка.
И няма повече сезони.

Ала пулсира в себе си света - 
отива си и се завръща,
приижда пак и се отдалечава...
На всякоя раздяла устоява.
Огромен, скрива я 
                    зад тайната врата.
И продължава винаги,
                    и продължава...


   
ГРЕХОПАДЕНИЕТО

И колко ли високо
Раят е - 
щом той, прогоненият,
още пада - 
и падането му в греха
е полет вече - 
надолу ли, нагоре ли - 
едва ли някой знае.
Че падането му в греха е
полет вечен - 
нагоре ли, надолу ли - 
животът продължава - 
расте грехът,
грехът се умножава
и сянката му се разстила до безкрая...

Надолу ли, нагоре ли - 
прогоненият търси полет - 
че само в него е останал
споменът за Рая.



***

Дали съм изстрадала
всяка съдба?
Била ли съм камък,
и цвете, и птица? -
Била ли съм всичко,
да стигна дотук?
С какво съм заслужила
висшата гордост -
с какво съм заслужила
висшата същност?

Дали съм изстрадала всяка съдба -
или съдът предстои след това?