От изобилие към криза: Приходите на държавните военни заводи се сринаха

Явор Николов


Бързо превърналият се в ключов за икономиката сектор на военната промишленост с още по-скоростни темпове затъва поне в тази си част, която е под контрола на държавата. Това се вижда от тримесечните отчети на ВМЗ-Сопот и НИТИ, публикувани на сайта на Агенцията за публичните предприятия и контрол.
Приходите през първото полугодие и на двата завода се сриват на годишна база, като в анализите за финансовото им състояние се виждат редица тревожни тенденции. Първата беше очертана още в началото на годината и е свързана с промяната в начина на водене на войни по света и навлизането на дронове и далекобойни ракети за сметка на конвенционалната артилерия, около която е изградена военната ни индустрия.
Втората е по-нова и е свързана с проблеми между предприятия от военния сектор и различни министерства. Забавянето на лицензи и на приемането на готови изделия има измерим и силно негативен финансов резултат.
Все още е трудно да се каже дали тенденцията към криза засяга и големите частни предприятия като "Арсенал", ЕМКО или "Дунарит", тъй като те нямат задължение да осведомяват толкова редовно за дейността си.

Къде изчезна печалбата на ВМЗ?

Най-големият държавен военен завод - ВМЗ-Сопот, е с близо 4-кратно свиване на печалбата за първото полугодие в сравнение със същия период на 2025-а - 16,091 млн. евро срещу 54,927 млн. евро.
Приходите от продажби падат на практика наполовина - 135,5 млн. евро сега срещу 257,6 млн. евро преди година.
Краткосрочните задължения растат с близо 41 млн. евро - най-вече към свързани лица и доставчици. За сметка на това намаляват тези към персонал, НОИ и НАП.
Обяснение за този срив намираме в анализа на производствената и търговската дейност. Две трети от приходите от продажби идват от артилерийските боеприпаси. На второ място с под 15 на сто дял са изстрелите за ръчна противотанкова гранатохвъргачка РПГ-7В и нейните варианти. Следват неуправляемите авиационни ракети с под 12 на сто.
Конфликтите в Украйна и Близкия Изток се водят все повече с дронове - с близък, среден и голям обсег. Ниската цена на системите и високата им точност доведоха до ситуация, в която например в Донбас почти всички загуби на техника, инфраструктура и жива сила се дължат именно на безпилотници. Стигна се дотам, че най-големият производител на артилерийски системи в Украйна е пред спиране на дейност, защото заводът му просто не получава държавни поръчки.
Позитивен елемент в отчета на ВМЗ-Сопот все пак е въвеждането в експлоатация на нова сграда за 2,2 млн. евро, реновиране на други за още над половин милион при инвестиции в машини, съоръжения, транспортни средства и други за над 2,2 млн. евро.

Отказани поръчки, административни трудности

Доста конкретни в описанието на ситуацията, в която се намират, са от НИТИ - по-малко държавно военно предприятие в Казанлък, което официално произвежда боеприпаси за стрелково оръжие, осветителни авиобомби, парашутни мишени и дистанционни взриватели, като освен това има изпитателен център за ракетни двигатели и други.
То започва годината на печалба, но за полугодието вече е "на червено" със 111 000 евро при 1,227 млн. евро печалба за същия период на 2025-а.
Това се дължи на 2,5 пъти по-малкото приходи от продажби на продукция, стоки и услуги - под 1,2 млн. евро при близо 3 млн. миналата година по същото време. От НИТИ посочват три фактора:
- Спад на поръчките, по които дружеството е подизпълнител.
- Отказ за изкупуване на вече произведена продукция.
- Липса на реализация на непосочено в конкретика основно за дружеството изделие.
Разходите също падат, но предимно заради значително по-малкото произведена и реализирана продукция.
Както и през първото тримесечие, от държавния военен завод посочват, че във военнопромишленият комплекс е в криза заради липсата на финансиране, което да обуславя досегашното потребление на продукцията, докато самото използване на конвенционлани боеприпаси е с тенденция към намаляване.
Този път обаче има и повече конкретика за няколко различни сюжета, които явно влияят негативно на НИТИ и изглеждат показателни за предизвикателствата пред целия сектор:
"Недобронамерени действия и постъпки от конкуренти, в посока на придобиване на ключови активи, без които дружеството не би подържало състоянието си на работещо такова", като конкретика тук не е дадена, но през годините е имало конфликти и съдебно дело между НИТИ и частния "Арсенал".
Било е преустановено изпълнението на договор на ВМЗ-Сопот, по който явно казанлъшкият завод също е бил подизпълнител и в резултат е останала нереализирана продукция и освен това са били заделени сериозни ресурси за подготовка на допълнително производство, което така и не е започнало.
В началото на месец май е било прекратено приемането на "съветски образци оръжия за алтернативни на Украйна изделия" по договор на значителна стойност, като в същото време нови контракти няма.
Министерството на икономиката, индустрията и иновациите е отказало да разреши производството на нов стандарт изделие.
Забавено е било издаването на разрешение за боеприпас от натовски стандарт и това е довело до нереализирането на количества по приета оферта.
Министерството на отбраната се е забавило с приемането на въоръжение на разработени от НИТИ боеприпаси за дронове.
Отпаднал е планиран договор с ВВС на Индия за ключово за НИТИ изделие.
Всичко това показва от една страна, че очевидно НИТИ има доста по-разнообразен продуктов каталог от този, който виждаме на сайта му, но, от друга, и че реализацията му се затруднява от технологични, политически и бизнес фактори.
Все пак позитивното е, че дружеството е запазило и ремонтирало наличните си активи, не е намалило броя и възнагражденията на служителите си и е осигурило възможности за повишаване на квалификацията и все пак инвестира в разработка и производство на нови изделия.

Какво следва?

Негативните тенденции от първото тримесечие в държавните военния заводи очевидно се задълбочават през второто. И ВМЗ, и НИТИ посочват, че инвестират в модернизация на производствата си и създаването на нови изделия, които да отговарят в по-голяма степен на реалностите на съвременните въоръжени конфликти.
Въпросът е колко бързо могат да постигнат реален резултат и дали ще има пазар за продукцията им. През първите няколко години на войната в Украйна нашите заводи имаха преднина заради нуждите на Киев от оръжие и боеприпаси за него по съветски образец - тяхна основна специализация.
Още след като постепенно нападната от Русия страна се превъоръжи с натовски калибри игралното поле в отбранителния сектор на Европа започна да се изравнява, а с FPV дроновете започва да изглежда и че тежките традиционни военни производства са даже в по-лоша позиция от по-малките и по-гъвкави компании.
Политическата конюнктура също е спорно доколко помага на сектора. Управляващите ясно заявяват, че България не трябва да участва в "коалиции, които доставят оръжие на Украйна", което повдига въпроса кога реториката ще се превърне в конкретни ограничителни мерки - ако приемем, че към момента такива все още няма.
Няма и изгледи важният за ВМЗ съвместен проект с Rheinmetall за производство на барут и снаряди да се реализира скоро - според управляващите има проблеми с терена, финансирането и разпределянето на отговорностите.
Добре е да си припомним каква беше реалността във военната ни индустрия преди броени години - заводи пред затваряне, нулеви инвестиции и в пъти по-малко персонал, който на всичкото отгоре и получаваше неголемите си заплати със закъснение. Ако се върнем към всичко това без ясна идея за преориентация на производства и създаване на алтернативи, икономическият ефект върху цели области ще е унищожителен.


Money.bg