Комитет

От началото на септември досега телевизионните студиа се наводниха с всякакви разбирачи, които като древни талмудисти се опитват да ни разкажат нова картина на реалността. Най-важният детайл от този наратив е следният - партиите западат, те се оттеглят в сенките на обществения живот, сега живеем в ерата на Инициативните комитети. Те изземат политическата инициатива. Така се оказахме в ситуация, в която основните претенденти за "Дондуков" 2 не са кандидати на партии, а на инициативни комитети. Това било знак за пренареждане на общественото пространство. Старите идеологически стойности вече били покрити с прах, ненужни като мазна хартийка от баничка, сега имало нови разделения, нови катализатори на политическите процеси. Да живеят Инициативните комитети!
На пръв поглед в това твърдение има нещо вярно. Политическото прегрупиране е факт. Партийното начало нелепо залязва, но не защото вече е станало ненужно, а заради безпомощността на повечето партии да се концентрират върху реалните проблеми на страната. Сега пак се опитват да ни натикат в гърлото президентски избори, в които геополитическото разделение да е основната тема, отвъд жълтите павета обаче точно този проблем е доста незначителен. Това, че българските граждани обичат да пишат дълги мнения за световната политика в социалните мрежи, съвсем не означава, че в реалния живот не им тежат съвсем различни проблеми. 
Инициативните комитети обаче са танц с маски. 
Това си личи веднага, щом отворим списъка на хората от ИК на Гюров/Кандев, иронично наричани Гюркан от зевзеците в социалните мрежи. В изброените личности веднага виждаме свръхусилието двамата кандидати да бъдат представени като граждански, а не партиен блян. Разбирай - десните партии са само гарнитура към основното блюдо. 
Но дали това е истина? 
Когато човек се задълбочи в състава на хората, веднага вижда, че те до един са партийни активисти. Да, не са в ръководствата на партии, но от години са пропагандатори на градската десница във всичките нейни издания и мимикрии. Те са част от дясната паяжина и няма как да се скрият зад идеята, че са Инициативен комитет. Гюров и Кандев не са кандидати на гражданите. Те са кандидати на десницата, която отчаяно се опитва да се скрие в пясъците, за да избяга от вините си и своите невероятни политически перверзии. Толкова е простичко.
Самият Гюров има тежка партийна биография. Съучредител на "Да, България", няколко години по-късно е и сред основателите на "Продължаваме промяната". Че и председател на парламентарната група беше. Той си е чист партиец, който никога дори не е сънувал, че някога ще бъде кандидат за президент. Но днес цялата "демократична общност" иска да ни убеди, че той е поникнал от само себе си, че е естествен политик с граждански адреналин. Приказки за наивници.
В това отношение Инициативният комитет на Илияна Йотова е много по-честен. Там партиите не са скрити, не е направен опит те да бъдат изтикани зад кулисите. Защото Йотова за разлика от Гюров има дълга политическа биография на битки, каузи и успехи. А в крайна сметка точно биографията определя качествата на един политик. Не клипчетата в тик-ток или рекламното лустро, с което го поливат. 
Единственото вярно в картината на България на инициативните комитети е това, вече няма класически сблъсък ляво-дясно, за съжаление. Но ако се замисли човек, точно президентските избори не са най-добрият терен за такава идеологическа битка. Говорим за мажоритарен избор и за България, която днес все още не е излязла напълно от зловещата политическа криза. Съвсем нормално е да има преформатиране на политически мотиви и личности. И комитетът на Йотова го показва. Това е новата реалност днес. Битката е между здравия разум и политическата мимикрия. Точно заради това Инициативните комитети няма да се задържат дълго като фактор на сцената. Защото бъдещето идва с тътен и победата на Йотова ще е началото на по-голям процес. Да се надяваме, че в неговия край политиката, а и партиите ще се възродят отново.