Цените, които европейските фермери получават за продукцията си, продължават да вървят надолу, докато разходите им отново се увеличават. През второто тримесечие на 2026 г. средната цена на селскостопанската продукция в Европейския съюз е с 5,8% по-ниска спрямо същия период на миналата година. Това е трето поредно тримесечие със спад, показват новите данни на "Евростат".
В същото време стоките и услугите, които стопанствата използват ежедневно – горива, енергия, торове, фуражи и други ресурси – са поскъпнали средно с 4,7%. Така натискът върху фермерските доходи идва едновременно от две посоки – по-слаби цени на продукцията и по-високи производствени разходи.
Данните на Националния статистически институт за същия период показват, че производствените цени в българското земеделие са се увеличили с 2,1% спрямо второто тримесечие на 2025 г. Ръстът идва от растениевъдството, където цените са с 5,7% по-високи, докато при животновъдната продукция има спад от 1,2%. Значително по-бързо обаче растат текущите разходи на стопанствата. Индексът на стоките и услугите, използвани в земеделието, е с 9,3% над нивото отпреди година. зеленчуци
Зад средното увеличение от 2,1% стоят много различни движения при отделните производства. Най-силен ръст у нас има при пресните зеленчуци – 38,7% на годишна база. Цените на доматите са се увеличили с 53,9%, на краставиците и корнишоните – с 26,3%, а на салатите и марулите – с 25,8%.
Индустриалните култури също поскъпват – с 12,8%, като при слънчогледа увеличението е 13,3%.
При плодовете посоката е противоположна. Средните им производствени цени са намалели с 28,1%, като при черешите спадът достига 33,4%.
Зърнените култури също са по-евтини – средно с 2,6%. Пшеницата е надолу с 4,6%, а царевицата за зърно – с 2,9%.
Сериозният натиск върху производствените разходи идва най-вече от енергията и торовете. Средно за ЕС цената на енергията и смазочните материали е нараснала с 22%, а на торовете и подобрителите на почвата – с 13,4%.
В България движението е сходно. Енергията и горивата са поскъпнали с 20,3%, а минералните торове – с 15,9%. Семената и посадъчният материал са с 7,8% по-скъпи, ветеринарните разходи – с 5%, а фуражите – с 0,7%. Единственото понижение сред основните текущи ресурси е при продуктите за растителна защита – с 0,4%.
Спад на цените на селскостопанската продукция е отчетен в 20 държави от ЕС. Най-сериозен е той в Дания – 17,2%, следвана от Ирландия с 16,2%, Латвия и Естония с по 14,5%, както и Люксембург и Литва с по 14,2%.
На другия полюс са Хърватия и Малта, където цените се увеличават с 3,9%, и Кипър – с 3,5%.
При разходите обаче посоката е една и съща във всички страни – нагоре. Най-силно увеличение отчита Литва с 16,4%, следвана от Румъния с 11,7% и Латвия с 9,7%.

