25 години без Стефан Продев: вдъхновяващият пример на патриарха на думите

На днешния ден преди 25 години си отиде големият Стефан Продев. Отдаваме дълбока почит към светлата му памет и пред наследството на огромния му публицистичен талант, непоклатимия морал и винаги изострената му гражданска съвест. По този повод публикуваме едно есе, писано през 2019 г. с автор Николай Илиев, тогава ученик в СУ „Петко Рачев Славейков“, гр. Трявна, което ни напомня, че за големите имена в нашата история забрава няма.   

Минало! Настояще! Бъдеще! Кое е най-важното за човека? Миналото, настоящето и бъдещето имат значение за това кои сме всъщност. Откъде идваме и къде отиваме. Те са абсолютно взаимносвързани и се обуславят едно от друго.
Няма бъдеще без минало! Няма минало без бъдеще! Затова ние трябва да обръщаме повече внимание и на трите фактора в живота ни. И да се вглеждаме в тях. Животът е най-голямата ценност. Той е дар за човека и от нас зависи как ще бъде изживян. Важен е изборът, който ще бъде направен. Важна е личността, която прави този избор. За да бъде водена от собствената си свободна воля. Да не позволява пред нея да бъдат поставени ограничения. Да съумее да съхрани най-ценното си човешко право - свободата.
Миналото - онова, което ни определя, помага ни да израстваме и да бъдем човеци в истинския смисъл на думата. Дървото на живота и корените му - са нашето минало, дълбоко впити в земята ни. Моята Земя!
За мен и моя род такъв човек е Стефан Иванов Продев, който е братовчед на моята прабаба, по майчина линия. Роден е през 1927 г. в град София и е починал 2001 г. в село Енчевци, общ. Трявна. Той е антифашист, писател, журналист, есеист, публицист, сценарист на документални филми. Създава първия ученически вестник „Средношколско единство” и работи в много вестници и списания, сред които са „Труд”, „Народна младеж”, „Отечествен фронт”, „Парарели”, "Дума". През 1973 г. е специален кореспондент на БТА във Виетнам по време на войната със САЩ. Бил е председател на Съюза на българските журналисти и народен представител. Автор е на множество книги, които са преведени на руски, украински, арменски, киргизки, виетнамски език. 
Стефан Продев е представител на дисидентските среди в БКП. Той е един от най-големите български журналисти и публицисти. Всепризнат патриарх на левия печат в ново време, основател на в. "Дума", защото е със смела гражданска позиция и с остро перо на писател, журналист и есеист. Словото - този жив дух е главното средство, с което Продев изследва движението на идеите в човека и разгръщането на човека в идеите. В тази връзка ролята на миналото е изключително определящо за творчеството му.
Важно е всеки човек да знае своя произход! Важно е всеки народ да пази своите традиции и да ги предава от поколение на поколение! Важно е Аз да го знам, защото чрез него мога да преоткрия себе си. Какъв съм всъщност? Откъде идвам? Кои са моите прадеди? Разхождайки се из улиците на село Енчевци, още чувам гласа на Стефан Продев, който тътне из шумящата от вятъра гора. За него и враг, и свой, без да се замисли казва, че той е изключителна личност, истински демократ. Патриарх на думите! 
И това е така, защото Стефан Продев, както самият той признава, цял живот е писал по поръчка. Но поръчката си я е задавал само той. Неговата свободна воля! Неговият избор! Във време, когато свободата не е на почит. Той си позволява да бъде такъв. Мога да черпя вдъхновение от неговия светъл пример за своя живот. Искам да бъда свободен дух, но същевременно и да съм стъпил здраво на земята. С корени, впити дълбоко в Земята на моя народ. В свой девиз той превърна - „Свободата на печата е майка на всички свободи”. 
Днес живеем в свободно време, но дали сме свободни всъщност? Дали той не е бил по-свободен, отколкото сме ние днес. Чувствам, че мога и искам да бъда като него. Това е! Смисълът да знаем своя Род и Родина и да държим на тях. Или както е казал безименният народен поет: „Живите затварят очите на мъртвите, а мъртвите отварят очите на живите”. 


Източник: tryavna.eu