Ако погледнете историята на българите, ще си кажете "тези хора имат някакъв вроден инстинкт да взимат грешните решения". Бъркаме на избори, редовно и с ентусиазъм. Бъркаме в нещата за живота, за здравето, за бъдещето си. Сякаш пред два пътя, винаги избираме третия - онзи с дупките. Но има нещо, в което сме абсолютно непогрешими. Има една скрита, почти мистична ДНК интелигентност.
Можеш да отидеш в най-забравеното от Бога и държавата село. Там, където асфалтът е свършил преди много години. Можеш да седнеш на пейката пред единствения магазин в селото срещу човека, когото софийските жълти павета снизходително наричат „необразован алкохолик“. Човек, чийто свят се свива между ракията и оцеляването.
И тук идва магията. Пусни на този човек по телевизора най-рафинирания, скъпоплатен политически лъжец. Онзи с перфектния костюм, изкуствената усмивка и заучените фрази. Този „необразован“ българин няма нужда да е чел Смит или Кейнс. Той няма нужда от диплома от Харвард. Той притежава онзи вроден радар за фалш. Поглежда екрана, усеща миризмата на евтин театър, отпива от чашата и му тегли една майна. Кратка, звучна, пречистваща. Тази майна не е просто псувня. Тя е присъда. Тя е върховният акт на народния интелект, който не може да бъде заблуден в захаросани обещания.
Този човек не ви репликира по телевизията, защото няма вашето ефирно време. Всъщност, той никога не е имал никакво ефирно време. Но не си въобразявайте, че не ви вижда кои сте. Вижда ви. Претегля ви с един поглед и ви намира за леки. Може да няма дипломи, но има памет. И докато вие се опитвате да му продадете бъдеще, той просто ви зачерква в настоящето - тихо и окончателно. Можем да бъркаме в детайлите. Можем да пилеем времето си. Но никой не може да излъже българския инстинкт за истина, когато стане дума за наглост и фалш.
Между другото, обожавам творчеството на Кристофър Нолан. В „Черният рицар“ имаше един слоган, с който градът се опитваше да спаси остатъците от надеждата си „Аз вярвам в Харви Дент“ (I believe in Harvey Dent). Проблемът на Готъм беше, че вярваше в бляскави политически спасители с бели якички, които накрая се превръщаха в чудовища. Kолкото и да не е модерно, колкото и да е извън тренда на съвременната мейнстрийм реторика, аз избирам друга вяра.
Аз вярвам в българина! Не в онзи от рекламните клипове и не в онзи от партийните централи. Вярвам в онзи българин от кръчмата на село, който мълчи, вижда всичко и тегли по една майна всеки ден. Защото точно в неговото напук и в неговия вроден инат се крие единствената имунна система на тази държава. И докато този радар за истина работи, "Готъм" може и да тъне в мрак, но България ще оцелее.
АЗ ВЯРВАМ В БЪЛГАРИНА!
Фейсбук

