Аз съм майка. И зная, че забраната на социалните медии за под 16-годишни няма да проработи

Емили Дарлингтън


Аз съм майка. Зная, че забраната на социалните медии няма да направи децата ми по-безопасни. Тя ще ги изложи на по-голям риск.
През последните две години търсех отговорност от технологичните компании в рамките на парламентарната комисия по наука, иновации и технологии. Срещах се с представители на всяка голяма социална платформа и ги предизвиквах по отношение на функциите, които излагат младите хора на опасност и увреждат психичното и физическото им здраве в мащаби, които все още не разбираме напълно.
Искам децата да бъдат в безопасност онлайн. Но не вярвам, че пълната забрана по австралийски модел е правилното решение. Ако това правителство приложи подобно опростенческо усилие в последна минута, вярвам, че то ще доведе до обратен ефект веднага щом родителите видят тази политика такава, каквато е: бягство от отговорност и отказ от трудните, но необходими промени, които всъщност биха свършили работа.

Три четвърти от австралийските тийнейджъри вече са се върнали в социалните медии 

след въвеждането на „забраната“. Те са там или без знанието на своите родители – което премахва една от най-силните защити, които децата имат срещу хищници, а именно родителите им; или са в по-малки, по-опасни платформи, които изобщо не са достатъчно големи, за да попаднат в обхвата на подобна забрана.
Този списък включва Tattle.Life – клюкарският сайт, отнел вече няколко живота; Telegram, където комуникациите не могат да бъдат проследени; или т.нар. Incel Forum (Форум на инцелите), където публикация, споменаваща изнасилване, се добавя на всеки 29 минути, а девет от десет потребители в тези дискусии подкрепят сексуалното насилие над жени. Моделът на Австралия изключи всички тези платформи, наред с гейминг платформи като Roblox, които по дизайн са социални и позволяват на непознати да разговарят директно с деца без никакви предпазни огради.
Платформи като Фейсбук и Инстаграм трябва да бъдат регулирани, за да бъдат безопасни за децата – но аз знам как да ги използвам и затова мога да говоря с децата си как да се пазят в тях, както и да контролирам употребата им, ако преценя, че е необходимо. Но ако те бъдат забранени, няма да знам какви уебсайтове и форуми посещават съучениците им и в кои от тях биха могли да насърчат и моите деца да се включат. Нито пък правителството ще знае – поне не и преди да се появи поредното ужасяващо заглавие в пресата, което да хвърли светлина върху това какво правят децата ни в тъмните ъгли на интернет, след като сме ги изгонили от пространствата, които можем да виждаме.
Една забрана не прави нищо, за да спре появата на нови платформи, никнещи по-бързо, отколкото правителството може да ги идентифицира, да не говорим за това да приеме закони срещу тях. Забраната, базирана на конкретни платформи, рискува да се превърне в безкрайна игра на криеница, при която преследваме вчерашната технология, докато днешните алтернативи биват оставени да процъфтяват без никакъв контрол.

Проблемът не е в самите платформи на социалните медии, а във функциите и бизнес моделите, 

които ги правят небезопасни за децата и младите хора.
Възрастовата забрана освобождава платформите от отговорност твърде лесно. Те бяха оставени нерегулирани прекалено дълго, печелейки пари от експлоататорски и опасни функции, които излагат на риск абсолютно всички потребители. Какво прави едно 17-годишно момиче по-малко уязвимо за подмамване от непознат в сравнение с едно 15-годишно? Не трябва ли вместо това да забраним възможността на непознати да контактуват с млади хора, вместо да им позволяваме да ловуват току-що навършили 16 години младежи, които нямат никакъв опит в разпознаването на техните тактики?
Това са конкретните функционалности, върху които трябва да се съсредоточим, ако искаме социалните медии някога да бъдат безопасно място за когото и да било, включително за младите хора. Безкрайните емисии, задвижвани от алгоритми и проектирани да ви държат онлайн с часове; чатботовете с изкуствен интелект, които насърчават самоубийства и самонараняване; директните съобщения от непознати и алгоритмите за препоръчване, които светкавично пробутват вредно съдържание – ето това са истинските проблеми.
Дадена платформа може и да изчезне, но тези функции просто ще се появят отново другаде. 

Тийнейджърите ще се преместят в тясно профилирани уеб форуми, 

които в исторически план винаги са били дом на най-екстремното и вредно съдържание. Те ще използват нови, неизпитани платформи в тайна, изложени на такъв вид експлоатация и хищническо поведение, каквито в масовите социални медии вече са забранени. И което е още по-тревожно – ако използването на социални медии се превърне в забранена дейност, млад човек, който е подложен на кибертормоз, изнудване, преследване или тормоз онлайн, ще бъде още по-несклонен, отколкото е сега, да сподели с родител или учител от страх самият той да не закъса.
Ако това се случи – а данните от Австралия показват, че ще се случи – какво ще каже това правителство на родителите, на които обеща, че забраната ще защити децата им? Когато заглавията в медиите докажат, че сме сгрешили, какъв лост за влияние ще ни е останал над социалните мрежи, чиито бизнес модели вече са се променили така, че да изключват младите хора, за да ги помолим да направят платформите си безопасни, така че децата да могат да се върнат онлайн?
Изборът не е между това да не правим нищо или да забраним социалните медии напълно. Изборът е между това да регулираме марки и да регулираме вреди. Единият подход ще остави законодателите в позицията вечно да догонват събитията. Другият има реален шанс да направи интернет истински по-безопасен за децата. Забраната на платформи може и да създава заглавия в новините, но превръщането на платформите в безопасна среда всъщност би решило проблема.

* Авторката е депутат от Лейбъристката партия за Централен Милтън Кийнс и член на Комисията по наука, иновации и технологии.

Източник: “POLITICO”
Lentata.com