Европа на две скорости или наопаки

Напоследък в ЕС отново бе пусната в оборот обезпокоителната идея за Европа на две скорости (ЕС1-2).  Опасността и дори вредата от тази идея в политически, социален, институционален и икономически план, както и ролята на България да се противопостави и да не се допусне нейното приложение, бе тема на пространната и задълбочена дискусия „Европейският съюз на две скорости? Предизвикателствата пред България“. Тя се състоя в столичния Дом на Европа, организирана от българския евродепутат от ПАСД/БСП Кристиан Вигенин, по инициатива на партията АБВ-Алтернатива за Българско Възраждане, част от коалицията „БСП-Обединена левица“, и със съдействието на Фондация „Център за европейски и международни изследвания“ (ЦЕМИ ). В нея участваха политически лидери, бивши министри, академични представители и експерти, представляващи политическото пространство от центъра наляво, но без крайното ляво.
„ЕС на две скорости е повече политически, отколкото технически въпрос“, изтъкна Кристиан Вигенин при откриване на дискусията. „ЕС е на кръстопът между фрагментацията, причинена от глобалните  проблеми, и стратегическото единството. Европейският съюз никога не е бил просто съюз на интереси. Този съюз е основан на правото. Не военната мощ, не размерът на икономиката, а правото, гарантиращо равнопоставеност“, подчерта Вигенин. По думите му силата на Европа произтича от това, че „малки и големи държави седят на една маса при едни и същи правила“. И обратното: ЕС1-2 означава институционално разделение, означава ЕС да следва по-силния. „ЕС не може да бъде съюз на част от неговите членове“, категоричен бе Вигенин.
Идеи като „две скорости официализират разделението и го легитимират“, „карането на по-бърза скорост… печели време, но и увеличава риска от катастрофа“, изтъкна в словото си лидерът на БСП Крум Зарков. „За сигурността на самата Европа е от ключова важност да остане обединена“, наблегна той, а в контекста на засилените дискусии за въоръжаване Зарков предупреди: „Няма да гарантираме сигурност със заводи за барут, с милиарди за въоръжение“. По думите му „включването в надпревара по въоръжаване исторически не е донесло повече сигурност“.
Председателят на АБВ Румен Петков се противопостави на внушението от някои политически сили, че страната ни трябва да се стреми към по-високата скорост „по околовръстното на силните“, за да разчита на покана в ЕС-1. Той зададе въпроса дали двете скорости или повече скорости водят до повече стратегическо предимство или повече разделение. Д-р Пламена Заячка, също от АБВ, направи сравнение, клонящо повече към второто: „ние седнахме на масата на богатите, но те се преместиха в друга зала“.
В дискусията бе засегнат и институционалният аспект на ЕС1-2, което й придаде онази експертна задълбоченост, която убягва на широката общественост. Тук най-голяма заслуга има правистът доц. Христо Христев от Софийския университет. Той „свали на земята“ всички с твърдението, че ЕС1-2 е диферсифицирана интеграция и нея я има и отпреди - например Шенгенската зона. Въпросът е дали диферсифицираната интеграция ще се впише в общата рамка на европейската интеграция, което според доц. Христев е най-трудната реформа. По думите му ако реформата не промени договорната база, ролята на Европейския съд, институционалната рамка, тогава диферсифицираната интеграция е приемлива. Но ако се създава нов правен инструментариум в хода на преговорите, това не бива да се допуска.
„Реформа - да, разделение - не“, добави и Пламена Заячка. Тя предупреди, че институционално ЕС1-2 може да доведе до реално разделение на център и периферия, включително в достъпа до инвестиции, иновации и образователни програми.
„За милиони европейци Европа означава защита на труда, на социалните права, на достойнството на човека“, отбеляза още Вигенин, с което засегна и социалния аспект на европейския проект. По думите му рискът днес не е толкова институционално разделение, колкото социално раздалечаване вътре в самия съюз.
Европа на две скорости вече съществува в енергетиката заради разликата в цените на електроенергия между Северна и Югоизточна Европа, което се дължи на липсата на свързаност в електропреносната мрежа на ЕС, призна евродепутатката от ПАСД/БСП Цветелина Пенкова. Тя отбеляза, че солидарността на Европа се измерва не с декларации, а с реална социална политика плюс с икономически растеж, с реална свързаност, с липса на бариери, със свободно движение на хора, стоки и капитал. По думите й „следващите 12 месеца солидарността на Европа ще бъде тествана, за да се види дали по-богатите държави ще могат да направят компромис и стъпка назад в кохезионната политика и общия бюджет, за да вървят всички заедно към общ стандарт“. „Не трябва да допускаме разговор за Европа на две скорости, защото той е опасен в средносрочен и в дългосрочен план“ - на срещата тази позиция на Пенкова бе може би най-призивна и непримирима.
Големият смисъл на дискусията е не просто анализ на проблема, но и каква позиция да отстоява България.  „Дошло е времето в България да изработим заедно национална позиция – накъде върви и какъв да бъде Европейският съюз“, обобщи Кристиан Вигенин в края на форума. България следва да отстоява позиция, че „за сигурността на самата Европа е от ключова важност да остане обединена“, предложи Крум Зарков. България да изработи реална работеща позиция, а не по принцип, призова Румен Петков. „България трябва да бъде много силна за извоюването на справедлив принцип на разпределение на европейски средства“, насърчи Цветелина Пенкова, която увери още, че българският екип ще бъде основен двигател по въвеждането на законодателството за електропреносната свързаност. Георги Пирински призова станата ни да популяризира и развива идеите си за регионална сигурност като принос към сигурността на ЕС. „Често може би сме наблюдатели на процесите, а не преки участници“, констатира депутатът от БСП Габриел Вълков и настоя страната да бъде сред тези, които „задават посоката“.
От 2019 г. Евросъюзът с Урсула фон дер Лайен начело на Еврокомисията толкова се отдалечи от първоначалния си образ, че вече е деградирал. Покрай украинския конфликт той се преформатира от самостоятелен полюс в геополитиката в марионетка на САЩ при Обама и Байдън, от миролюбец стана военнолюбец, от добросъсед стана злосъсед, от пазител - в нарушител на закона, от етнотърпим - в етномразещ. България не се съпротивляваше на деградацията. Сега от едно цяло ЕС върви към разделение. Ще имаме ли интелекта и волята да се му се противопоставим?

 

Любомир Кючуков: 
Това е обединение на силните 

Въпросът за присъединяването на България към ядрото на практика не стои на дневен ред, защото по дефиниция такова присъединяване не е възможно във вида, в който то се предлага в момента, сподели за „Дума“ Любомир Кючуков, директор на Института за икономика и международни отношения. Защото Европа винаги е  имала сътрудничество на водещи държави, така нареченото разширено сътрудничество, това го има и в Лисабонския договор, но то е обединявало винаги по дадена тема за страните, които мислят еднакво. И стремежът е бил да се разшири количеството на страните, за да се превърне това в обща позиция.
Сега има коренно различен подход. Сега принципът на обединението, критерия не е еднакво мислене, а големина на икономиката, силата. Тоест това е обединение на силните. Второ, целта не е разширяването на кръга от държави, а ограничаване до тези шест държави, които да взимат решенията в рамките на ЕС. По тази причина това предизвиква тревога, защото това подменя досега съществуващите принципи с нещо друго, е мнението на Кючуков.
И още: самата формулировка Европа на две скорости е подвеждаща. Проблемът не е в скоростите. Те могат да бъдат и две, могат да бъдат и 27, колкото са държавите в ЕС. Стига посоката на движение да е една и съща. Проблемът е, че посоките са само две и ЕС досега не се е произнесъл, не успява да намери общо решение за посоката. А едната посока е задълбочаване на интеграцията, а втората е крачка назад към повече правомощия на националните държави. Има и двете тенденции, като особено на обществено ниво напоследък евроскептицизмът тласка по-скоро към обратното. Според мен, България е заинтересована от това да се върви към задълбочаване на интеграцията, но не трябва да се слага знак на равенство между централизацията на взимането на решенията и задълбочаване на интеграцията. Това са две коренно различни неща, заключи дипломатът.