Няколко думи
Провинциалистите в политиката
/ брой: 166
Посещението на Атанас Зафиров и делегация на БСП в Китай и тяхното участие в Парада на победата продължава да предизвиква телевизионни земетресения, бури на синия екран и микроинсулти в пряк ефир. Цялата психодясна фауна се изсипа, за да каканиже как БСП е отишла да коленичи пред диктаторските режими по света, как Зафиров, този подмолен комунист, зад гърба на сияйната евроатлантическа мисъл е поставил под риск геополитическата посока на България и е отправил поглед на изток. Какво нечувано престъпление? Да уважиш втората (а най-вероятно първата) икономика в света. Подозирам, че, ако можеха, политкомисарите от психодясното щяха да върнат смъртното наказание и да го прилагат с настойчивостта на масови убийци върху всеки, който се отклони от тяхната фобия за света.
На същото ниво са и анализите на посещението. "Вицепремиерът Зафиров допусна да бъде използван в голямата игра на Си Дзинпин", мъдро отсече Валери Тодоров. Елена Поптодорова пък бе на ръба на истерията: "Не знам дали Зафиров си е дал сметка в какъв тип събитие участва...".
Какофония небесна.
Цялата тази симфония на телевизионния гняв обаче е предназначена да скрие основния факт - посещението в Китай се оказа изключително голям успех за БСП и лично за Атанас Зафиров. Визитата показа, че БСП не е подчинена, нито е примирена, не е натирена в ъгъла или в будна кома. БСП показа характер и визия.
Всъщност точно това е голямата кост, заседната в гърлото едновременно и на психодесните, и на "Възраждане". Едните почнаха да вият като върколаци по пълнолуние за геополитическата ос на България, другите съскат като вампири, че с едно посещение в Китай нищо не може да се поправи, че социалистите били предадени и пуснати на борсата.
Това е най-сигурният знак, че в случая БСП е на прав път.
И само малко фактология: нито един журналист не би бил изненадан от визитата в Китай, ако си вършеше съвестно работата. Още през февруари, веднага след избирането му за председател, китайската посланичка отправя официална покана към Зафиров за посещение и той я приема. Това ясно е казано в прессъобщението за срещата, но кой да ти чете в тези размирни дни, когато изкуственият интелект пише по-добри дописки от 96 на сто от журналистите.
Второ, БСП от години поддържа своето сътрудничество с ККП, което включва не само размяна на посещения, но комуникация по идейна и политическа линия между двете партии.
И трето, ако психодесните заради една визита в Китай искат оставката на Зафиров, кога да чакаме искането им за оставка на Урсула фон дер Лайен, която поне два пъти годишно прескача до Пекин, а интензивността на срещите й особено се засили след започване на войната в Украйна. Значи Урсула може, а Зафиров - не. Това ясно показва как най-"светлите" ни умове всъщност са каторжници на своя интелектуален и политически провинционализъм. Не, че това има значение за глобална сила като Китай. Там отдавна измерват историята със столетия и следователно политическите микроби дори не влизат в анализите им. И точно тези, които знаят как да чакат, анализират и припознаха БСП за свой партньор. От това по-голямо признание, здраве му кажи.