15 септември – ново начало и стари проблеми

Лятото отново се изниза неусетно, а 15 септември чука на вратата на много родители и ученици. Децата ще са с цяла година по-големи - предстоят нови отговорности, нови предизвикателства, стрес и напрежение по нови направления, различни за всички. Някои ще преминат през училищния праг за първи път, а други - за последен. На някои ще им предстои първо външно оценяване, а на други зрелостни изпити. Общото за всички е, че пред образователната ни система стоят немалко стари проблеми за решаване. На дневен ред напоследък са: какво да бъде учебното съдържание, дали училището да започва с час по-късно и дали трябва да се преподава предметът "Добродетели и религия"...?   
На прага на този така важен ден обаче стоят и други важни въпроси, далеч не толкова лесни за осъзнаване и преодоляване. 
Преди дни например едно пернишко училище отбеляза паметен ден в историята си с това, че направи първата копка за направа на физкултурен салон. Средното училище с разширено изучаване на чужди езици „Д-р Петър Берон“ в Перник се оказа, че досега не е разполагало с такъв. Дейностите през годините по предмета "Физическо възпитание и спорт" са се изпълнявали в две класни стаи, пригодени за това. През 2023 г. училището чества своята 40-годишнина. На нас, обществото, остава да си направим изводите как едно учебно заведение функционира толкова много години без физкултурен салон и как подрастващи съвместяват спортните си дейности в две класни стаи.
Това отваря много въпроси относно базата и условията, при които се развиват нашите деца, както и какво ние като възрастни смятаме за приоритетно при тяхното израстване - да има къде да спортуват, да се хранят правилно и здравословно, да растат в безопасна среда или по-скоро с каква още ненужна информация да напълним учебниците и колко още изпита да създадем през годините? За какво ни е необходимо външно оценяване след всеки клас, ако отглеждаме все по-болни, объркани и нещастни поколения занапред? 

Новините и статистиките 

напоследък говорят именно за това.

Фактите са, че България заема трето място по затлъстяване сред първокласници от 27 държави в Европа. Това са данни, представени от Министерството на здравеопазването през 2023 г. От резултатите става ясно още, че всяко второ дете не консумира ежедневно пресни плодове и зеленчуци. За сметка на това половината от първокласниците консумират по-често от три дни седмично храни и напитки, подсладени със захар, а всяко четвърто дете консумира солени снаксове по-често от три дни седмично. Освен това всяко трето дете прекарва пред екран над два часа дневно, а всяко шесто спи под препоръчителните 9 часа. От една страна, можем да обвиняваме липсата на култура на хранене и здравословен начин на живот, от друга - липсата на условия, от трета и най-вероятна - бедността, която задушава нашето общество вече години наред. Наскоро излязоха други данни, че 1/4 от българите не могат да си позволят качествена храна. Продуктите стават все по-скъпи, а това, което слагаме на масата, е с все по-ниско качество, просто защото друго не можем да си позволим. И докато родителите са заети да прекарват по-голямата част от времето си в усилия по издръжка на дома, децата растат без надзор - пред екрани и на улицата. 
Друга тревожна статистика е тази на МВР, според която почти 1000 деца са в основата на извършени над 1000 престъпления само за първите четири месеца на тази година. 

Наред с това се борим с насилие и агресия 

между подрастващите в училище и извън него, злоупотреба с така нашумелия райски газ и други опиати, които заливат нелегалния пазар. 
В края на деня сме изправени пред голям проблем като общество и той не е какви нови учебници да напечатаме и откъде да купим тетрадки и раници, а как да отгледаме и възпитаме децата си, така че да не се превърнат в утрешните престъпници, за които слушаме по новините. Като тези, употребили наркотици и врязали се в автобус или премазали хора с АТВ. 
Отговорността ни е голяма и не опира до това просто да сложим нещо на масата вкъщи и да изпратим децата си до двора на училището, опира до това да осъзнаем, че всяко дете преди всичко има нужда от здрава и стабилна среда, в която да може да израсте като психически устойчив, разумен и отговорен индивид, чийто основни приоритети утре да не бъдат хазарт и наркотици, както и мощни автомобили, с които да застраши и своя живот, и тези на останалите. 
Отговорността ни е да помислим как да осигурим нормални условия за развитие, повече полезни дейности, по-позитивна среда, така че да отгледаме млади хора, които утре ще имат интерес да направят България едно по-добро място за живот, а не държава, която продължава да оглавява най-тъжните статистики. 
Това поставя тежки въпроси пред обществото: готова ли е държавата ни да осигури не само знания, но и среда, в която децата растат здрави и защитени? Защото училището не е само учебници и уроци - то е пространство, където се изграждат навици, ценности и умения за бъдещето.

Агресията при децата - предизвикателство за всички

Агресията сред децата е сериозен социален проблем, който изисква внимателен и многопластов подход за превенция и справяне. Родителите играят ключова роля в този процес, като могат да прилагат ефективни стратегии за овладяване на агресивното поведение у децата.
Причините за детската агресия могат да бъдат разнообразни. Семейната среда е един от основните фактори - конфликти, насилие или липса на внимание в семейството могат да доведат до агресивно поведение. Образователната среда също играе роля - несправедливи наказания или липса на дисциплина в училище могат да провокират агресия. Медийното влияние, като излагането на насилие в телевизията, филмите или видеоигрите, също може да увеличи агресивността.
Особено внимание заслужава влиянието на екраните върху поведението на децата. Продължителното време пред телевизор, таблет или смартфон може да засили агресивни реакции, да намали социалните умения и да затрудни контрола върху емоциите. Родителите могат да ограничат тези рискове чрез ясни правила за време на екраните, контролирано съдържание и насърчаване на активни, социални и творчески дейности като алтернатива на пасивното гледане на екрани.
Родителите могат да се справят с агресията при децата чрез няколко основни стратегии. Първо, важно е  да запазят спокойствие при прояви на агресия, за да не ескалира ситуацията. Второ, трябва да се опитат да разберат причините за агресивното поведение - дали е свързано с умора, глад или конфликти с други деца. Трето, създаването на ясни граници и обясняване на неприемливото поведение, както и последователното прилагане на дисциплинарни мерки, помага на детето да разбере последствията от действията си. Накрая, поощряването на положително поведение чрез награди и похвала стимулира детето да избягва агресията.
В България съществуват и специални програми за превенция на агресията сред децата. Те включват обучение на педагогически специалисти за справяне с агресивно поведение, техники за овладяване на конфликти и стратегии за ранно идентифициране на агресията в училищната среда.
Справянето с агресията при децата изисква съвместни усилия от родители, учители и специалисти. Чрез прилагане на ефективни стратегии за превенция, внимателен контрол върху времето и съдържанието пред екраните и интервенции при нужда, можем да помогнем на децата да развият здравословни начини за изразяване на емоциите си.

Важни промени и проекти през 2025/2026 г. 

1. Брой ученици на първия учебен ден

По данни от последните години над 700 000 ученици прекрачват училищния праг на 15 септември, а от тях около 57 000 са първокласници. Това означава, че почти всяко дете в системата се връща към или започва обучението си в този ден. 

2. Традициите на 15 септември

Традиционно 15 септември е утвърден за начало на учебната година още през втората половина на ХХ век. Денят има силна символика за ново начало, знание и развитие и е уважаван от цялото общество.
Учебната година е организирана в два срока: първи от 15 септември до края на януари, и втори - от февруари до края на май или юни, в зависимост от класовете.

3. Промени в проекта за Образователен закон

Министерството на образованието предлага редица промени, които предизвикват дебати: забрана за телефони в училище, засилена езикова подготовка по БЕЛ, възможност за повтаряне на 1-ви клас, преструктуриране на математическите училища, нови наказателни мерки за учениците, въвеждане на нов предмет - „Добродетели и религии“. Тези предложения предизвикаха реакции - както подкрепа за част от мерките, така и сериозни критики, особено за предмета, засягащ религията, и за включването или изключването на родителите от решения при ученици със специални образователни потребности.

4. Предложение за по-късен начален час

МОН предложи на училищата да разгледат възможността да започват учебния ден по-късно, като това трябва да се обсъди с родителите и учителите. Идеята обаче няма да бъде приложена от тази учебна година.
В градове като София за малките ученици се препоръчва да започват между 8:20 и 8:30, но това е трудно в училища с две смени. МОН финансира изграждането и разширяването на 44 училища, което да позволи преход към едносменен режим.

5. Предизвикателства за преподавателите

Средната възраст на българските учители е под 50 години (приблизително 48 години), като младите преподаватели (особено временните) са най-засегнати от ниско заплащане и отлив от системата.
Общият брой на учителите и другите специалисти в образованието е над 90 000, като 83 000 са учители.

6. Родители и подкрепа

Обсъжда се идея родителите на деца между 8 и 12 години да могат да работят дистанционно през лятната ваканция, за да балансират грижите за децата и работата. Това предложение също предизвика полюсни реакции, тъй като  не е приложимо за всички професии и работодатели.

Какво казват родителите?

Относно предложените от Министерството на образованието и науката промени в учебния ден, включително въвеждането на предмета "Добродетели и религии" и започване на занятията с един час по-късно, родителските мнения са разнообразни и често противоречиви.
Според проучване на Асоциация "Родители", 62% от анкетираните родители се противопоставят на задължителното въвеждане на предмета "Религия и православие" в училище. Дори и при условие, че предметът бъде преименуван на "Добродетели и религии", мнозинството от родителите остава против, особено ако акцентът е върху православното християнство.
От друга страна, неправителствени организации като "Национална мрежа за децата" подкрепят концепцията за неконфесионален предмет, който да се фокусира върху етични и морални ценности, без да се акцентира върху конкретна религия. Те изразяват удовлетворение от това, че МОН е взело предвид техните препоръки за запазване на светския характер на образованието.
Предложението за започване на учебния ден с един час по-късно също среща смесени реакции. Някои родители изразяват подкрепа, посочвайки, че това ще позволи на децата да се наспят по-добре и да бъдат по-концентрирани през деня. Други обаче се притесняват, че промяната може да доведе до неудобства в семейния график и да наруши извънкласните дейности.
Общото мнение сред родителите показва, че има сериозни притеснения относно предложените промени, особено по отношение на въвеждането на задължителен предмет по религия. Много родители предпочитат да се запази светският характер на образованието и да имат възможността да избират дали и какво религиозно обучение да предоставят на децата си.

Броят на първолаците расте, колко ще ни струва ученикът тази есен

Новата учебна 2025/2026 година обещава да бъде една от най-мащабните за родното образование. Според данните за страната, броят на първокласниците като цяло бележи лек ръст, макар че в София се очаква да тръгнат на училище 11 147 първокласници, при 11 586 през предходната година. За тях са обявени 11 280 места, като на първо класиране в столицата са били записани 10 708 деца.
На национално ниво също се очакват повече първолаци. Пример е област Враца, където броят им ще достигне 1296 деца, което е увеличение спрямо миналата учебна година. По данни от 2024/2025 г. общият брой ученици в страната (от 1. до 12. клас) е бил над 720 хиляди, от които първокласниците - над 58 хиляди. Очакванията са тази есен цифрите да останат сходни или леко нарастващи.

Подкрепа от държавата: безплатни учебници

Важна стъпка в облекчаване на семейните бюджети е решението всички ученици от 1. до 12. клас да получават безплатни учебници. За целта държавата отпуска 122 милиона лева, с които са закупени 509 вида учебници и учебни комплекти по всички общообразователни предмети, религия и майчин език. Така една от най-големите тежести за родителите отпада.

Семейният бюджет

Въпреки безплатните учебници, подготовката за новата учебна година остава сериозен разход. Семействата трябва да осигурят ученическа раница, тетрадки, пособия за изкуство, спортен екип и др. Специалисти изчисляват, че средните разходи по повод 15 септември тази година достигат около 650 лв., което е приблизително една трета от средната нетна заплата. 60% от семействата посочват, че ще похарчат повече, отколкото миналата година. За тричленно семейство средният месечен бюджет през 2025 г. е около 2738 лв. Разходи за образование, хранителни продукти и други направления изискват сериозно финансово планиране. 

Ето ориентировъчна сметка за 2025 г.:

ученическа раница - от 60 до над 200 лв., при по-висок клас модели цената може да надхвърли тази граница;
тетрадки (20-листови) - между 0,80 и 1,50 лв. за брой;
материали за изобразително изкуство (бои, четки, блокчета и др.) - между 40 и 70 лв.;
спортно облекло (тениска, маратонки, екип) - най-достъпните варианти започват от 100 лева.
Общата сметка за едно дете често надхвърля 300 лева, а при по-големи ученици и повече изисквания може да бъде и значително по-висока.

Еднократна помощ за родители

За да се подпомогнат семействата, държавата отпуска еднократна помощ от 300 лева за родители на ученици от начален етап (включително 8. клас). Заявленията се подават до 15 октомври в съответните дирекции „Социално подпомагане“.

Помощ при транспорт

В бюджета са предвидени 52,5 млн. лв. за транспорт на ученици от предучилищна възраст в страната и в 1.–12. клас, където в населеното място липсва учебно заведение. Средства се отпускат на общините по специална наредба. 
Все повече автобусни карти за ученици са и с по-големи отстъпки: държавата вече поема 40% от цената (преди - 30% за градски и 20% за междуградски транспорт).