Няколко думи
Чумаво време
/ брой: 227
Чумата по овцете избухва в България циклично. Няколко години спокойствие - и удря. И тогава май само изтребване му е майката.
Чумата по политиците обаче май трайно се настани. И гази безпощадно. Близо пета година изпепелява наред. И става все по-зле и все по-зловещо. И да се чудиш къде му е ... майката. Да ги изтребиш - не върви. Да ги търпиш - то се не търпи.
Човекът е с явна комплексарска мания за величие, отгледана от всички, които дванайсет, че и повече години позволиха безнаказано на този интелектуален дефицит да деребейства върху държавата. И вътре, и извън нея. С фатални, както всинца го усещаме по гърба си, последствия.
И ето, сега пак. "Не ми дреме за разбитата им държава, щом не ме признават за лидер!" "Кой е по-голям лидер от мен?" "Има ли по-бляскава победа от моята?"
След найсетата "бляскава" победа отново сме свидетели на "бляскава" политическа импотентност да предложи каквото и да е нещо, полезно за поне един извън тясната му кохорта. Щото не му дреме "за разбитата им държава".
Всички безропотно, автоматично наричат това нещо "лидер". На кое?
Чумаво поведение се представя, а и се възприема като политика.
И да се чудиш къде му е ... майката. Да са овце - да ги изтребиш. Да ги търпиш - то се не търпи.