Непоколебимост по пътя към националния идеал

Ключовите дати в най-новата ни история, които бележат пътя на България към независимостта, са три. Всички те са равностойни по своята значимост, и за всяка от тях народът ни плаща висока цена.
Първата, безспорно, е 3 март 1878 г. В резултат на Руско-турската освободителна война, след 482 години чуждо владичество, Родината възкръсва в Трето българско царство.
Втората е Съединението на Княжество България с Източна Румелия на 6 септември 1885 г. Тази революция се извършва изцяло самостоятелно от българския народ и тогавашния политически елит - носител на най-доброто от възрожденските традиции.
Чрез смелостта и доблестта на младата българска армия и нейният главнокомандващ, княз Александър I Батенберг (1879-1886 г.), делото на Съединението е защитено по време на Сръбско-българската война. То получава дипломатическо и международно признание с Българо-турската спогодба от 20 януари и Топханенския акт на Великите сили от 24 март 1886 г. Тъй като Източна Румелия е трибутарно автономно княжество под властта на падишаха, се използва дипломатическа формулировка. Султанът признава персоналната уния на Княжество България и Източна Румелия начело с българския владетел.
Следват редица политически перипетии, но в крайна сметка България стига до третата паметна дата. Точно 30 години след Освобождението, на 22 септември 1908 г., България е обявена за независимо царство.
Условията за обявяване на Независимостта на младата българска държава в началото на ХХ век били изключително благоприятни: през лятото на 1908 г. младотурска революция в Османската империя завършва с успех за реформистите. Австро-Унгария - една от Великите сили наложили Берлинският договор, се готвела да анексира двете от провинциите на империята - Босна и Херцеговина - т.е. да го наруши. Затова и българският княз Фердинанд се обърнал директно към император Франц-Йосиф (срещат се във Виена) да съгласуват действията си.
Австро-Унгария обявява анексията на Босна и Херцеговина на 20 септември. Два дни по-късно в черквата "Св. 40 мъченици" княз Фердинанд прочита манифеста за обявяването на независимостта и се отслужва молебен за благоденствието на българската държава.
Независимостта на България е обявена в църквата “Св. Четиридесет мъченици” в старопрестолната столица Търново. Княз Фердинанд I, в присъствието на членовете на правителството и други обществени фигури, прочита манифеста към българския народ. Обявяването на Независимостта, именно в този храм, е символичен акт на продължение на Второто българско царство.

В синхрон с историческата традиция, българската държава е провъзгласена за царство, а княз Фердинанд получава титлата цар. Така България отхвърля васалната зависимост от Османската империя, несправедливо наложена от Берлинския конгрес (1878 г.), и се завръща в семейството на независимите европейски държави.
Признаването на независимостта на България е дълъг процес, за който работят всички правителства на следосвобожденска България. След сложни преговори на 6 април 1909 г. независимостта на България е призната официално от Високата порта. Така държавата ни се превръща в пълноправна на другите страни и 30 години след Освобождението отново се появява на картата на Европа.
Страната ни получава както политически, така и икономически изгоди, тъй като дотогава митническият режим се определя не от българската държава, а от европейските сили. Повишава се и статутът на българските дипломатически мисии.
Независима България променя конституцията и герба си през 1911 г. и вече има право да сключва съюзи, включително политически, военни и стопански.
След окончателното сливане на Северна и Южна България с признаването на българската независимост през 1908-1909 г., има опасност от избухването на война, но Великите сили не са готови за мащабен конфликт. Вместо това, те залагат на дипломатическо уреждане на поредната “Източна криза”. Противоречията на София с Високата порта се решават с намесата на Русия и сключването на три междудържавни спогодби през април 1909 г.
Според договореностите Русия опрощава османските задължения от войната през 1877-1878 г. От своя страна, Османската империя се отказва от всякакви финансови претенции към доскорошното трибутарно Княжество България, а държавата ни се задължава да изплати 82 милиона франка на Русия в срок от 75 години. През същия месец, Османската империя признава независимостта на България, последвана от Великите сили.
Вече официално признатата независима България се подготвя за следващата стъпка по пътя към Националния идеал - войни за освобождение на Македония и Тракия, и присъединяването им към Отечеството.

Nationalgeographic.bg

Манифест на Фердинанд към българския народ 

По волята на незабвения Цар Освободител, великият братски руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданиците на Негово Величество Ромънския Крал, и от юначните българи, на 19 февруарий 1878 година сломи робските вериги, що през векове оковаваха България, некогаж тъй велика и славна.
Оттогава до днес, цели тридесет години, българският народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под мое ръководство и онова на О' Бозе почившия княз Александър държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи.
Винаги миролюбив, моят народ днес копнее за културен и икономически напредък; в това направление нищо не бива да спъва България; нищо не трябва да пречи за преуспяването й.Такова е желанието на народа ни, такава е неговата воля - да бъде според както той иска.
Българският народ и държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и еднакво да желаят.Фактически независима, държавата ми се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи, с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждение между България и Турция.
Аз и народът ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция; тя и България, свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и оякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие.
Въодушевен от това свето дело и за да отговоря на държавните нужди и народно желание, с благословението на Всевишния провъзгласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско царство и заедно с народа си дълбоко вярваме, че този ни акт ще намери одобрението на великите сили и съчувствието на целия просветен свят.
Да живее свободна и независима България!
Да живее Българският народ!