Фалшивите десни вопли за кирилицата

С известно закъснение разбрах каква поредна величествена драма разтърсва десните редици. В либералната преса прочетох за това как Илияна Йотова била претоплила фалшива новина с 20 годишна давност - че някой иска да се откажем от кирилицата. Те (десните СМИ) връщат лентата назад почти до динозаврите, тоест до президентстването на Петър Стоянов, и се хвърлят на амбразурата да защитават светлата му сянка и доста постно наследство. Той никога не бил казвал, че трябва да се отказваме от кирилицата. И тук следват едни драми, вопли и стонове. Те - десните - били стожери на националната идентичност. Те били горди с кирилицата. Отбранявали я. Защитавали я. Величествено!
Да, Петър Стоянов никога не е казвал, че трябва да се отървем от кирилицата. 
Той прави нещо много по-подло и порочно. Обявява - без някой изобщо да го е ръчкал през 2001 година - че "идеята за въвеждането и на латиницата в България, успоредно с кирилицата, предстои да се обсъжда много в българското общество..."
Само вижте за какъв визионер говорим. Никакъв такъв дебат не е имало и няма как да има в българското общество. Четвърт век оттогава и дори наченки на подобна дискусия няма, защото това е пълна глупост и катастрофа на духа. 
Всъщност именно в това се състои подлостта на подхвърлената идея - да има паралелно изписване, съвсем официално, и на латиница. 
То е ясно, че никой не пуска психарските идеи в пълния им блясък веднага. 
Винаги се започва отдалече. Например, като дадеш орден на проф. Ото Кронщайнер, който официално бе радетел на тази идея.
През годините единствено и само ДУМА внимателно, съвестно и в дълбочина е разсъждавала върху този позорен акт, както и върху всички подмолни опити кирилицата да бъде захвърлена в мазето на историята. 
Ако човек потърси в мрежата днес, ще види само десни сополи за това какъв приятел на България бил Кронщайнер и как бил несправедливо обруган. 
Много интересно - дали научната общност в Австрия би приела идеята да започне дебат за паралелното въвеждане на кирилицата. Все пак темата е важна, не ги караме да се отказват от латиницата, но смятаме, че такава дискусия ще е ползотворна за австрийското общество. 
Всъщност Илияна Йотова има всички основания да бие камбаната. 
Темата за паралелното въвеждане на латиницата вероятно нямаше да е толкова скандална и с ефекта на ядрена бомба, ако говорехме за друга държава. 
Но азбуката е в основата на българското просвещение, а България утвърждава себе си по тази начин. 
Буквите не са просто средство за комуникация, те са идентичност. 
И, да, тази идентичност и до днес е като киселина в стомаха на определени полититически, пардон, петрохански общности. 
Не говорим за никакъв фейк. 
Говорим за времето на късния костовизъм, когато десницата си мислеше, че е взела властта за четири мандата напред, и Стоянов халюцинираше за голям дебат за паралелното въвеждане на латиницата... И, да, кирилицата трябва да бъде отбранявана от такива хора. Защото те съществуват. Отпечатъците им по местопрестъплението също. Те така и не успяха да ги изтрият.