Борис Велчев: Помилването не е освобождаване от наказание на невинен, здравето е в основата на държавната милост

"Помилването не е някакво възстановяване на справедливостта чрез освобождаване от наказание на едно невинно лице. То винаги се отнася до лице, чиято вина окончателно е установена от съда. Правото на вицепрезидента да помилва не е нито произволно, нито неограничено", коментира бившият главен прокурор Борис Велчев. По думите му най-често причините за помилването са хуманитарни и в частност – от здравословен характер. "Хуманността е в основата на държавната милост. Тя е еднаква и за дребния крадец, и за осъдения за тежко престъпление. В администрацията на държавния глава има специална комисия, която разглежда всяка от стотиците молби за помилване. Съществува и друга, независима от президентството комисия, назначавана от министъра на правосъдието, която се състои от опитни медици. Тя прави преценка единствено на медицинските обстоятелства, които биха наложили помилване. Иначе казано, поне две комисии се произнасят, когато едно лице иска да бъде помилвано по медицински причини", поясни той.
"Последната дума е на вицепрезидента. Решението да помилва или не е изцяло негова отговорност. Той не е обвързан от становищата на двете комисии, но ако те са убедително и професионално мотивирани, той следва да се опре на тях и те стават негови мотиви за помилването. Ако становищата и на двете комисии съвпадат и вицепрезидентът се е доверил на тяхната съвместна правна и медицинска преценка, не виждам какво може да породи укор за него", коментира Велчев.
"Указът за помилване не означава, че целите на наказанието, предвидени в НК, са изпълнени. Вицепрезидентът със своя акт не казва, че осъденият се е поправил и е бил превъзпитан. Той не може да прави прогнози за бъдещото поведение на помилваното лице, нито за ефекта от последващото лечение. Неговият указ само казва, че от един момент нататък наказанието не само не може да изпълни целите си, а напротив – то вече самоцелно причинява физическо страдание на едно болно лице. Това изрично е забранено от чл. 36, ал. 2 от НК. Този извод е особено валиден, когато медицинската експертиза твърди, че продължаването на изпълнението на наказанието поставя в риск живота на осъдения. Не мога да си представя вицепрезидент, който би пренебрегнал подобно медицинско становище", категоричен е Велчев.
Според него темата за помилването е удобна за политически атаки по време на избори. "Но това право е заложено в Конституцията и ще бъде упражнявано от всеки бъдещ вицепрезидент. То не може да бъде обезсмислено. Затова сегашната полемика ни дава и шанс да чуем всички кандидати за вицепрезидент - какви стандарти биха прилагали, когато упражняват правото на помилване", призова Велчев. 
3093 души са помилвани от президентската институция в България от 1992 г. насам при петима държавни глави. Желю Желев и Блага Димитрова са сторили това за 1500 души, при Петър Стоянов и Тодор Кавалджиев - 1008. По времето на Георги Първанов и Ангел Марин, които имаха два мандата, броят на помилванията е 529.
Росен Плевнелиев и Маргарита Петкова, които получиха само един президентски мандат, са помилвали 28. Толкова са и сега през деветте години на Румен Радев и Илияна Йотова за двата пълни мандата.
Регистърът на помилваните лица е анонимен. Имената само на двама от него станаха публични. Иначе никой няма право, дори президентската институция, да ги обявява заради изискванията на Закона за защита на личните данни.