Агнето сито и вълкът цял

Бюджетно време е. Мераците са изострени. Разпределят се пари, а се знае от опит – трябва да си винаги близо до парите! Останалото е от лукавого.
Държавният бюджет не е технически инструмент, свързан със събиране на пари и тяхното разпределение сред пряко заинтересовани играчи. Държавният бюджет е мощен икономически инструмент, с помощта на който правителството следва да се стреми да постигне своите цели. А целите на едно отговорно правителство са и трябва да бъдат основно две:
    - стимулиране на икономическата и инвестиционната динамика;
    - поддържане на приемлива степен на социална справедливост в съответствие с господстващите разбирания.
Именно поради необходимостта от оценка на въздействието на бюджетните структури върху икономическия просперитет каноните на финансово-икономическата наука изискват правителствено проектиране на икономическата динамика в кратко- и средносрочна перспектива. Бюджетният администратор у нас обаче съумява да намери леснината и при това изискване, като

възприема и отчита формално изпълняем ангажимент

Нашите собствени правителствени финансово-икономически проекции изобилстват с приведени прогнози на различни официални междуправителствени институции. При очертаните прогнозни контури се уйдурдисва някаква „собствена“ траектория. В действителност обаче съществува принципна разлика между екзогенни прогнози, формирани от външни за страната финансово-икономически организации, от една страна, и ендогенни прогнози, проектирани от вътрешни за страната управленски органи, от друга.
Външните за страната организации са странични наблюдатели на процесите в страната. Те се опитват да предвидят възможни екзогенни въздействия върху вътрешното социално-икономическо развитие, да оценят евентуални ендогенни управленски ефекти и да очертаят евентуалната вероятна краткосрочна траектория. Качеството на екзогенните прогнози зависи от степента на информираност на външните организации за протичащите процеси вътре в страната, както и от познанието за социално-икономическата специфика на различните страни.
Съществено различна следва да е ендогенната финансово-икономическа проекция. Страновата икономическа траектория зависи в чувствителна степен от вътрешното макроикономическо управление. Действащото правителство има компетенциите и

разполага с всички лостове на управление

за да насочи социално-икономическото развитие на страната в определена посока и с определена скорост. Местното макроикономическо управление стои на волана на социално-икономическия автомобил, той може да насочи „автомобила“ в дадена посока, има възможност да ускори или да забави икономическата динамика. Ако социално-икономическите предвиждания очертават някакви нежелани развития, местното управление може да проектира свои управленски въздействия, които да противодействат на негативните очаквания, както и да стимулират позитивните ефекти.

При формирането на бюджетните структури у нас отсъства творческото начало. Остава замъглен бюджетният ефект върху социално-инвестиционно-икономическата динамика. Правителството предлага определено финансово преразпределение, без да акцентира върху реалните икономически проблеми на страната и начина на тяхното преодоляване (респ. туширане) чрез използване на бюджетния инструмент. Сляпо се робува на определени овехтели зомби представи за бюджетна композиция без съобразяване със съвременните особености на икономическата динамика.

Цел на правителството

е редно да бъде използването на инструментите за управление за ускоряване на реалната конвергенция на страната към европейските структури в най-общ смисъл. Вместо това се акцентира върху поддържането на отделни фрагментарни финансово-икономически параметри, които са относително лесни за следване и оправдават формално полаганите усилия. Не би било редно размерът на бюджетния дефицит да е основна цел при формирането на държавния бюджет. Съществено е за какво се използват предвидените бюджетни разходи. Ако те стимулират икономическата динамика, тогава дори и в краткосрочна перспектива необходимостта от относително по-високи бюджетни разходи ще отпадне. Изкуството на доброто управление е да съумееш да използваш чужди пари в свой собствен интерес. Всички мащабни инвестиционни проекти, вкл. и наши национални, са изградени и се изграждат чрез мобилизация на свободни капиталови ресурси. Важна задача на макроикономическото управление е да съумее да използва вътрешните капиталови резерви за стимулиране на икономическия просперитет.
Забележителни са препоръките в наскоро разпространения доклад в ЕС на Марио Драги. Официалните управленски органи у нас

формално се съгласяват и приветстват основните изводи

в доклада, като същевременно демонстрират дори явно, че те не се отнасят да тях. В доклада се акцентира върху съчетанието и комбинацията между публични и частни инвестиции. Частните инвестиции са тези, които издърпват икономиката напред, но те функционират ефективно в съчетание с публичните инвестиции. Ако чувствително важни за страната инфраструктурни проекти се загърбват, няма как частните инвеститори да поемат дългосрочни инвестиционни ангажименти. Нашата собствена практика в последните десетина години потвърждава тази елементарна истина, като примерно съществена част от натрупвания вътрешен капитал напуска страна и не се ангажира с вътрешни инвестиционни проекти.
Данъчната система е друг чувствителен елемент на бюджетната политика. В нея се преплитат интереси на участници с властолюбиви амбиции. Макроикономическото управление се придържа стриктно към отхвърлени от икономическата теория и практика данъчни схеми с негативно влияние върху социалното разслоение на обществото и игнорира необходимостта от изграждането на ангажиран аналитичен поглед. Науката отстъпва пред конюнктурната зависимост.

Заключение

Страната ни се нуждае от приемането на отговорни макроикономически решения, които да съдействат за ускорено преодоляване на изоставането ни от европейските реалности в социално-икономически план. Не достигат аналитичен потенциал, управленска решителност и твърдост, както и всеотдаденост на макроикономическия елит. Надделява стремежът за удовлетворяване на исканията на силните за деня, което в крайна сметка рефлектира в слаба ефективност на ендогенното управление.
Проблемите се натрупват, избуяват и все по-ясно кристализират при нарастващите възможности за пряка съпоставка и странови сравнения. Задължение на макроикономическия елит е да предвижда своевременно възникващите проблеми и да предприема изпреварващо било възпиращи, било стимулиращи мерки. В противен случай страната ни отново може да се формира като драстичен негативен пример за злоупотреба с властови ресурси и недалновидно късогледо управление.

Икономически живот