23% от българите нямат никакви спестявания

Пасивните банкови спестявания костват на домакинствата в България потенциална възвръщаемост в размер на 4,4 млрд. евро годишно в случай, че тези средства биват инвестирани. Това става известно от анализа „Индекс за изтичането на богатството в Европа“ на финтех компанията „Револют“.
Анализът отчита, че българите държат 56,4 млрд. евро в пасивни банкови спестявания. Инвестирането на тези пари в брой в диверсифицирани капиталови пазари би инжектирало 4,4 млрд. евро годишен капитал за растеж в икономиката, потенциално генерирайки 786 евро на домакинство на всеки 10 000 евро спестявания. Според компанията, инфлацията у нас намалява покупателната способност с 350 евро годишно за българско домакинство с 10 000 евро под формата на спестявания.
В България средните едногодишни лихвени проценти по депозит (1,20 на сто) се сблъскват с най-голямата инфлационна разлика в Европейския съюз спрямо средната инфлация (3,50 на сто), което води до реална загуба (230 евро годишно) дори при заключени спестовни сметки, пише в анализа.
Потребителско проучване сред 1001 български респонденти показва, че макар близо 23 на сто от българските граждани да нямат никакви традиционни спестявания, няколко основни пречки възпират тези, които все пак спестяват. Трима от всеки десет български респонденти (30 на сто) преценяват погрешно или надценяват своите възвръщаемости, коригирани спрямо инфлацията, 18 на сто не са наясно с влиянието й или не знаят, 5,5 на сто погрешно смятат, че темпът им на спестяване надвишава инфлацията, а 6,5 на сто смятат, че са точно равни.