Книгите запазват вярата в доброто

ЕЛЕНА УСАЧОВА е авторка на над 30 книги за деца и тийнейджъри, сценаристка, член на Съюза на писателите на Русия. Завършва Московския педагогически държавен университет "В.И. Ленин" и Литературния институт "М. Горки". Още като студентка пише сценарии за прочутото телевизионно предаване "Спокойной ночи, малыши" ("Лека нощ, деца"), статии за "Российская газета", "Литературная газета" и други издания. Книгите на Елена Усачова са интересни както за момичета, така и за момчета. Най-популярните й произведения са "Страшилки", "Большая книга ужасов" ("Голяма книга на ужасите"), хумористичната серия "Кошмарики", "Истории о первой любви для маленьких принцесс" и "Школьная история" - за проблемите на тийнейджърите. Творбите на авторката са превеждани на естонски и испански език. По време на гостуването на Елена на 41-вия Международен панаир на книгата в София авторката взема активно участие в работилници за писане на приказки за деца, където изнася лекции и дава практически съвети.


- Елена, книгите ви за деца всъщност са за вечните ценности - за дружбата, отговорността за думите и постъпките, че всяка беда може да се надживее и т.н. Мислите ли обаче, че на това децата трябва да се учат от литературни произведения? И доколко днес и възрастните са способни да осъзнаят тези непреходни постулати?
- Книгите позволяват да не се изгуби вярата в тези ценности и в доброто изобщо. Детството, с неговата откритост и наивност, изначално е нещо позитивно. Но в последно време децата като че ли стремглаво порастват. Техните отношения стават донякъде груби, прагматични. Говори се все по-усилено за инфантилизацията на обществото, че възрастните продължават да играят дълго след като пораснат. Процъфтява общуване, изградено на недоверието и дори на предателството, когато се действа на принципа "Забранено е, но много ми се иска, значи е разрешено". А детството все пак живее според законите на доброто. И може би книгите за малките ще могат да развият у момичетата и момчетата онова, което ще ги изгради като личности.
- Забелязвате ли, че повечето родители купуват на отрочетата си класически детски произведения, които навремето са чели самите те? Доколко според вас днешните майки и татковци са склонни да посегнат към съвременните автори на произведения за най-малките?
- И днес, разбира се, продължават да се купуват класически автори като Чуковски и Маршак, които според отчетите на руската Книжна палата оглавяват класациите за най-продавани детски произведения заедно с приказките на Пушкин. Възприятието на родителите е инертно, те предпочитат онези произведения, с които сами са израснали. И децата им, като пораснат, отново ще купуват същите автори за своите деца. Не може да се каже, че това е хубаво или е лошо. Но е факт, че се наблюдава определена цикличност и дори затвореност, с които съвременните детски писатели трябва да се борят. Защото колкото и да са прекрасни Чуковски и Маршак, а те са прекрасни, те все пак са автори от друга епоха. А на днешните деца, освен произведенията на класиците, е нужен и погледът на съвременните писатели, които творят специално за тях, знаят как живеят малчуганите и ги разбират.
- Имате ли наблюдения как днешните майки и татковци избират книги за наследниците си?
- Някои по-напредничави родители непрекъснато търсят за децата си най-доброто сред новите творби, следят литературните награди, наблюдават различни класации, четат критични отзиви, обикалят книжни панаири... Светът се променя. И онези вечни правила, че не бива да се лъже, да се краде, да се предават приятелите, всъщност учат децата, че доброто побеждава злото. Тези постулати може би леко се трансформират сега и се представят на по-разбираем за съвременните деца език, както и в по-близки до живота на днешните малчугани ситуации.
- На Панира на книгата в София водихте майсторски класове по писане на детски приказки. Наистина ли това е нещо, на което всеки малчуган може да се научи?
- Децата са страхотни фантазьори. Всички сме писатели, защото можем да измисляме, да мечтаем. За съжаление, училището често е много жестоко място и премахва всякакви фантазии, като учи предимно на математическа логика. И докато децата са готови да фантазират, да измислят, да се пренасят в други светове, може да се създават най-различни приказки.
- Вие сте авторка на така наречените детски книги на ужасите - "Страшилки" и "Кошмарики". На какво може да научи малките този необичаен жанр?
- Това е велик жанр! Той е и в основата на всяка педагогика. Първото ми образование е на учител, преподавах в началните класове. И онова, което е заложено в мен от онези години, не може  по никакъв начин да бъде премахнато, не ще помогнат каквито и да било химикали (усмихва се). Затова съм сигурна, че такива книги учат децата да не се затварят в себе си. Повечето детски проблеми се градят върху страховете, основани на уплах, на слухове, защото малките са невероятни интриганти (усмихва се), те искрено се ненавиждат, бият се на живот и смърт, войните помежду им са изключително жестоки... И тъй като децата не умеят да преценяват силите си, трябва да има нещо, което да им помогне да се справят с подобни ситуации.
- Кое е най-страшно за малките?
- Най-страшното е, че не знаят какво да правят, към кого да се обърнат, когато са в беда. Родителите нямат време, на учителите не им достигат силите, за да се занимават и с това, ако децата споделят проблема си с връстниците си, ще им се подиграят... И единственото, което остава, е да се затворят в себе си и вътрешно да преживяват случващото се с тях. Детските книги на ужасите показват, че това не е правилно, а трябва да излезеш от черупката си и да потърсиш разбиране. Защото винаги ще се намери човек, който да ти помогне, каквото и да е станало. Тоест, най-важното, което искам да внуша със "Страшилки", е, че малчуганите трябва да четат книжки, да знаят, че и други деца са попадали в подобни ситуации, че не са сами и не бива да остават насаме с бедите си. И да бъдат готови, че животът е суров. Защото детските книги на ужасите всъщност са изградени върху забрани. Малките смятат, че родителите са чудовища, които не разбират нищо от съвременния начин на живот и само измислят табута. Но ако майка казва на дъщеря си не просто да не свири на черното пиано вкъщи, а настоява да не ходи с къса пола из тъмните улички, това означава, че все пак някои съвети заслужават децата да се вслушват в тях.
- Пишете на руски, за руски деца. Доколко произведенията ви са разбираеми за малчуганите в други страни?
- Мисля, че книгите ми са разбираеми и извън Русия. Сигурно има определен нюанс в отношенията между децата, родителите и учителите в други страни. Но точно това различие би могло да предизвика допълнителен интерес, да провокира малките да разберат нещо повече за онова, което вълнува връстниците им по света. Не смятам, че те по различен начин се влюбват, карат се и след 5 минути се сдобряват... Затова на децата ще бъде интересно да се запознаят със същите книги, каквито четат в други държави.
- Има ли според вас вредни творби, които биха могли да развалят вкуса на малките към четенето и към живота изобщо?
- Децата много лесно се поддават на внушение. И онези книги, които пропагандират лошо поведение и вредни навици, наистина биха могли да навредят на малките. Не бива дори в художествената литература да се представят в красива светлина пушачите, наркоманите, алкохолиците, побойниците и крадците. Честно казано, не съм се сблъсквала с подобни книги. Издателите не са глупави, а и децата имат акъл, за да разберат кое е добро и кое - лошо.
- Как живеят детските писатели в Русия? Може ли с приказки за най-малките да се изхранва семейство?
- Само с детска литература - не може. Но именно в този жанр работят най-големите оптимисти. Когато твориш за най-малките и не си автор на серия популярни книги, разчиташ на малки тиражи - 3-5 хиляди, които няма как да осигурят високи хонорари.
- Кое е най-важното в книгите за деца?
- Голямо значение за най-малките имат илюстрациите. Родителите избират книги за децата си, като се съобразяват с вкуса им, с различни отзиви на критиката и класации. Малчуганите пък си препоръчват помежду си и произведения, и автори...
- След като стъпихте на пътеката с детска литература, в какво успяхте да се убедите или да се разубедите? Има ли нещо, от което като автор се опасявате, или напротив, знаете, че не бива да се страхувате?
- Убедих се, че светът е прекрасен, неподражаем и естествен! Не възприемам писането на детски книги и творчеството изобщо като работа. Това е начин на живот!
- Вие сте учител по професия, работили сте също като журналист и сценарист... Доколко това ви помага за писането на произведения за деца?
- Всяка крачка встрани е само от полза. Ако стоиш на едно място, само пишеш книги, не излизаш от вкъщи, не пътешестваш, не виждаш други светове, в определен момент ми се струва, че ще изпиташ дефицит на фантазията. Трябва да вървиш напред, да наблюдаваш децата и възрастните, да опитваш колкото може повече неща... И да пишеш...