Книгата не е модерен айфон

Децата не четат. Младите хора у нас не четат. Че българите като цяло не предпочитат компанията на хубава книга, особено след "демократичните" промени, не е тайна за никого. Причините са най-различни - от липса на финансови възможности, до пропуски в образователната система. Въпрос на приоритети. Въпрос на ценности...           
През последните 20 години училищните библиотеки са намалели значително, а книгите във все още съществуващите не се обновяват периодично. От три години почти няма българска библиотека, която да е получила нови книги. Според Манифеста на ЮНЕСКО и ИФЛА обаче училищната библиотека е част от учебния процес и 5% от годишната издръжка на всеки ученик трябва да постъпва в нея. У нас това далеч не е така. Не се спазват общоприети международни стандарти. Няма база. Няма пари за книги. Не може да се купуват и нови издания на любими стари приказки, на изконни заглавия, с които сме пораснали и ние, и нашите родители.
Сега са други времена. Липсват средства. Има криза - не се умориха да обясняват и да се оправдават управляващите, докато строят молове, музеи без спешна нужда, барове и дискотеки, магистрали... И свиват, и изсмукват парите от науката, докато тя престане изобщо да се надява на средства за купуване на научна литература и периодика. А без световните новости пред очите - каква наука може да правят изследователите? 
После се чудим. Важно е каква кола караш и дали си се сдобил с последния модел айфон... В този дух се възпитават днешните деца, бъдещето на България. Които били неграмотни, казват международните анализи. Че как няма да са, като липсват мотиви и примери за духовно подражание. Липсва потребност. Да четат, да учат, да израстват. Потребност, която се впива в теб в най-ранна възраст, в семейството и в училището.
В напредналите европейски страни редовното снабдяване на библиотеките с книги и периодика е основен фактор за равнището на посещаемост. И обратно - колкото по-голяма е посещаемостта на читалните, толкова повече се стимулира културното развитие. Вижте дела на населението в различни държави, регистрирано в библиотеките: Великобритания - 60%, Скандинавските страни - 70-80%, България - 10%. Това го показва проучване от 2010 г., поръчано от МОМН и асоциация "Българска книга". Европеецът купува средно 11-12 книги годишно, българинът - 0.56. Европейските библиотеки се посещават от 60-70 на сто от населението. А нашенските нито се осъвременяват, нито се захранват с нови заглавия.
За съжаление не в "държавата на духа", а в чужбина днес знаят, че естественото средище на книжовността на една нация е библиотеката. В тези страни държавата без задръжки и оправдания осигурява правото и потребността на своите граждани от знание и образование. У нас се стигна дотам, че неправителствени организации обявяват национална кампания за спасяване на библиотеките. А властта просто нехае.