Книгата

Оня ден прочетох, че ковчежникът на държавата получил подарък за Коледа 9 млн. лева - спестени пари от три министерства влизат в хазната. И аз, наивникът, си помислих, аджеба защо да не дадат 2, 3 или 4 милиона, колкото им се откъснат от сърцето, за книги. Още повече, публична тайна е, че Симеон Дянков колекционира старопечатни български книги и вече се е сдобил не с едно и две, а с 300 заглавия. Като се е забил в старините, няма ли да трепне сърцето му за съвременната българска книга и да се бръкне за библиотеките. Или да вземат да произведат Борисов и Дянков в "рицари на книгата". Както направиха с Орешарски и Станишев, но каква полза, само книгоиздателите се изпокараха. И те врат в политическия казан.
Не е лесно да размекнеш вкоравената душа на управляващите. Виж, ако ставаше дума за магистрали, за спортни зали или за подслушване, тутакси се трогват каменните им сърца. Казано е, че ако детето не ревне, няма да му дадат да суче. А аз съм седнал тук да ридая за съдбата на българската книга и не ми побира акълът защо от къщата с чиновници на бул. "Стамболийски" дори не изплакаха за някой и друг лев за книжовността. Поне не се чу рев! Нали уж първо бе словото... Всички други не само че изплакаха, а даже ореваха орталъка - кинаджии, театрали, музиканти...  Само книгоиздателите и библиотекарите си мълчат. Скромните труженици на книгата са приели злата си участ - тях винаги са ги държали в килера. Впрочем към книгата се отнасят у нас също както към пенсионера. За тях - среден пръст.
От пролетта на 2009 г. в културното министерство отлежават 2300 проекта на читалищни, училищни, университетски и др. библиотеки по програмата "Българските библиотеки - съвременни центрове на четене и информираност". Тогава не се намериха пари. Щом се чу за финансовата криза, първото, към което посегна тройната коалиция, бе да отреже квитанцията на библиотеките. Няколко години по тази програма те получаваха финансова подкрепа - избираха си книги и други информационни източници за хиляди лева, плащаха само сто, другите поемаше министерството, и така за 2-3 млн. лева все още живите библиотеки в страната слагаха по рафтовете си поне нещичко от новото в издателската продукция и малко по малко обновяваха фонда си. И създателите на книгата бяха доволни - получаваха рамо, беше справедливо и демократично - в проекта никое издателство не можеше да има повече от 30 процента. На кого му пука, че със спирането на тези няколко милиона се нарушава Хартата на човешките права за равен достъп до знания и информация. Сега издателствата (не говоря за случайните, които хващат бримки и от дъжд на вятър пускат книжки) се опират само на отеснелия пазар и на панаирите, където предлагат книгите с 20 на сто отстъпка, сякаш да напомнят с какъв процент ДДС е закопана българската книга. Вярно е, едни оцеляват в търгашеството с учебници, други -  с жълти издания, трети - със спечелени европейски субсидии. Испания, която ние горко ожалваме за кризата, дава навън един милион евро хонорари на преводачите. Франция отпуска повече пари за френската култура в България, отколкото нашето министерство за българските библиотеки и българската книга. Айде, не й е работа на държавата да храни издателствата, но да премахне враждебната среда, в която работят - може, а и да помисли за библиотеките, а те в България са 27 регионални, З хиляди читалищни, 2 хилядни училищни и 200 университетски. Как да прекрачат в тях млади и стари при този овехтял книжен фонд, който тъкмо започна да се обновява, туриха савакът и никой не мисли да го махне. Затова само 10 на сто от населението посещава библиотеки у нас, докато в европейските страни са около 50 на сто. За общините с орязаните бюджети книгите и  библиотеките са най-сетне работа. У нас се купува на човек средно една книга годишно, а в Европа - 12. На четящите не стигат парите за хляба, богатите пък четенето не ги влече. Социолозите казват,че всеки пети младеж няма книга у дома си. Това, че книгоиздаването и търговията с книги, най-голямата културна индустрия у нас, е в частни ръце с изключение на няколко университетски и ведомствени издателства, не оправдава престъпното безгрижие на държавата, чието гайле май е само да обере ДДС-то. С убийствените 20 процента тя извършва духовен геноцид. Кому е нужен просветен и учен народ! На Франция - да, там ДДС-то за книгите е 5 на сто, в Чехия - 9 на сто, а в Полша, Англия и Австрия такова животно просто няма. Управляващите няма да се смилят за ДДС-то, но поне да върнат програмата за библиотеките. Тях нищо добро не ги очаква. Ще чуе ли моя стон колекционерът на старопечатни книги!?