Книга за труда и социалната справедливост

Убеден съм, че достойно извървяният ви житейски и професионален път е пример за много поколения. Вашата десетилетна отдаденост като водещ експерт, преподавател и изследовател на системата на труда и трудовите отношения в България заслужено предизвиква обществено уважение и признание. Като човек, който отстоява убежденията и принципите си на социалист, останахте верен защитник на интересите на трудовите хора. Това написа в поздравлението си до доц. Георги Евгениев председателят на НС на БСП Сергей Станишев.
На 9 януари 80-годишният юбиляр представи книга втора на "Трудът за България". България се нуждае от последователна и неуморна работа на професионалисти от вашата класа, изтъкна в своя поздравителен адрес и министър-председателят Пламен Орешарски. На представянето на книгата на доц. Евгениев дойдоха много бивши и настоящи политици, депутати, преподаватели, министри, приятели и колеги, които са споделяли дългия път на юбиляря - от старши икономист и началник отдел до първи зам.-министър и председател на Комитета по труда и работната заплата, и многото години в профсъюзното движение и преподавателската дейност. Затова и завалелите добри думи, плакети, почетни знаци и поздравителни адреси отбелязаха споделяните от доц. Евгениев събития и факти, стремежи и размисли, които биха били от полза и за следовниците.
Сред почетните награди на юбиляря особено се отличиха възпоминателният знак "Самарски кръст" на движение "Русофили", който се дава с изричното решение на осем неправителствени организации в България и Русия. Наградата в Русия с номер едно е на Владимир Путин. Кръстът, както и почетният знак на Национално движение "Русофили", бяха връчени от председателя на движението и издател на ДУМА Николай Малинов. Той изтъкна, че хората като доц. Евгениев са опора за другите, които работят на полето на добрите българо-руски отношения.     
Превратностите на съдбата са водили Георги Евгениев през много пътища в живота, но той не превръща в пазарна стойност дори и разочарованията си по този път, запазва добра дума за хората и това е много важно в днешното ни трудно време, изтъкнаха всички, които поздравиха юбиляря.


Георги Евгениев:
Рожба съм на труда

- Още при появата на първата ви книга попитах защо "Трудът за България", а не "Трудът на България"?
- Защото това, което съм написал и в двете книги, е малка част от историята на трудовите и социалните отношения. Разказ за хората, които са управлявали или са се занимавали с тези въпроси. Те са дали нещо, дали са от своя труд за другите, за България. Затова съм го озаглавил "Трудът за България". Аз съм рожба на труда. Но това, което съм направил за него, не е само мое дело. Затова и втората ми книга с подзаглавие "На трудовия фронт" е разказ за хората, сред които и благодарение на които съм израсъл, за това, което заедно сме направили за труда в нашето Отечество.
- Новата ви книга бележи вашата 80-годишнина. Кои бяха най-добрите ви години?
- Всеки човек е плод на епохата, в която живее. Получава възможност да черпи от културата на своите предшественици и със своя труд да прибавя частица към тази култура. Общо взето се смятам за щастлив човек. Имах възможност да живея през две различни хилядолетия. Преживях фашизма, строих социализма, изстрадах псевдодемокрацията и се надявам да дочакам истинската демокрация... Богато "преходно време", изпълнено с превратности, с много труд, с много вяра, надежда и любов. Но и с немалко разочарования, илюзии и несбъднати мечти. Всичко преживяно през това време е моето богатство.
- В книгата си сте описали три парадокса в своя живот.
- Може парадоксално да е не това, че съм работил на обществени начала, а това, че, ако условно се сумират годините, през които съм работил на такива начала, те са близо три пъти повече от трудовия ми стаж, при който съм се пенсионирал. И още - не ми е известно някой министър или ръководител на централно ведомство да е работил, без да получава заплата за това. В края на 1984 г. министър-председателят Гриша Филипов предложи Министерският съвет да ме накаже с три месечни заплати поради това, че има изоставане в изпълнението на плана по производителността на труда, а аз бях председател на Комитета по труда и социалното дело и лостовете за управление на производителността не бяха в ръцете на председателя, който освен това не получава заплата. Получи се не само парадоксално, но и доста смешно положение, което развесели участниците в заседанието на Министерския съвет.
- Вторият парадокс е наказанието ви без вина виновен, както твърдите.
- В края на март 1986 г. получих първото си и единствено наказание в моя живот. Според мен - незаслужено, и дълги години мълчах и не коментирах, въпреки че много хора искаха да научат истината, тъй като решението беше с код "поверително" и не получи гласност. Дори тези, които трябваше да го приведат в изпълнение, не бяха наясно с мотивите. Като профсъюзен деец написах писмо до Тодор Живков, но до него не стига нищо, всичко опира до Гриша Филипов и там остава. Докато един ден ми намериха цаката - обвиниха ме, че публично съм изрекъл: "Не подхожда на Милко Балев да се меси в българския футбол". Освободиха ме с решение на Политбюро от заеманите отговорни постове в държавните и обществените организации с мотивите: разпространяване на сплетни и интриги срещу отговорни партийни и държавни дейци. След отмяната на решението на Политбюро в началото на 1990 г. не последва никаква "реабилитация" - не бе оповестена истината, не бях възстановен на някои от преди заеманите постове, не получих и не потърсих никакви "компенсации". Но това съм го описал подробно в книгата.
- Вместо полагащото ви се звание "заслужил икономист" сте удостоен със званието "заслужил деятел на физкултурата"...
- А, практикувал съм все пак футбол две десетилетия - не съм бил от най-изявените футболисти, но неизменно съм попадал в представителни отбори. Локомотивец съм още преди да се появя на този свят. Днес за съжаление болката ми от родния футбол е повече, отколкото радостта.
- Хоби ви е писането на стихове, есета и епиграми.
- Да, макар че и много от специализираните публикации - книги, монографии, статии и учебници, които надхвърлят 5 хиляди печатни страници, да съм писал извън установеното работно време. 


С вяра в жилавия български народ
Проф. д-р Димитър Каменов

В навечерието на 80-годишния юбилей на доц. Георги Евгениев излезе от печат неговата втора книга от поредицата "Трудът за България" с подзаглавие "На трудовия фронт".
Прочитът на тази книга впечатлява с обаятелния образ на автора, с неговите забележителни човешки добродетели, висок професионализъм и всеотдайност на делото на труда.
За разлика от първата книга - "Трудът за България", където фактологически се проследява хронологията на зараждането и развитието на държавното управление на труда в нашата страна, в новата книга преобладават личните виждания и оценки на автора за поднесените исторически факти. А автобиографичните елементи в повествованието са представени на фона на важни обществени събития и превратности в сферата на управлението на труда и са съчетани с отбелязване на приноса на стотици дейци и специалисти за благото на трудовите хора.
Книгата е интелектуален продукт на задълбочен изследователски, аналитичен и творчески труд. Тя се състои от четири глави, които имат разнороден характер, но са обединени на фона на жизнения път на автора, от неговия светоглед, емоционална нагласа, мъдрост и ценностна система.
Прочитът на тази книга показва, че Георги Евгениев не беше ръководител-администратор, а истински лидер, който навсякъде привличаше и сплотяваше около себе си добри специалисти и честни хора и ги водеше със своя пример, знания и вдъхновение към успешното колективно решаване на най-сложни и отговорни задачи. Затова в книгата са споменати с признание стотици имена на хора, с които той е работил, с човешки, а не началнически отношения, и е получавал тяхното уважение, почит и старание.
Книгата завършва с вълнуващи заключителни думи на автора, който констатира, че "през последните две десетилетия преобладаваше рушенето под формата на преход неизвестно накъде". Но въпреки това той "вярва в жилавия български народ, че ще се справи с това предизвикателство, тъй както се е справял в своето историческо битие и с по-големи беди!"