Книга разкрива героизма на шерпите

"Погребани в небесата: Удивителната история на хималайските шерпи в най-страшния ден от изкачването на К2" от Питър Зукерман и Аманда Падоан (изд. "Вакон") е вълнуващ разказ за мъжете, които буквално пренасят на плещите си алпинистите на света до К2, научи ДУМА от Тодор Станчев.
1 август 2008 г. е може би най-трагичната дата в историята на алпинизма. Четиридесет тренирани катерачи се отправят към К2 с намерението да покорят върха, след като седмици наред са очаквали подходящия момент и благоприятни метеорологични условия. Единадесет от тях никога няма да се завърнат у дома и остават погребани сред небесата на осем хиляди метра. Дали богинята Такар Долсангма, пазителка на К2, се е разгневила в онзи ден и търсейки жертви, е напуснала върха, яхнала своя зелен дракон? Само шерпите и техните легенди могат да дадат отговор на този въпрос. Едно обаче е сигурно - ако през онзи август местните не бяха взели участие в злополучната експедиция, броят на жертвите щеше да е още по-потресаващ. Дали заради опита на планинските хора, смелостта им или молитвите, които отправят към богинята, част от западните алпинисти оцеляват на косъм от смъртта.
Една от осъществените тогава спасителни операции дори се превръща в легенда. Когато нещастието връхлита в "Зоната на смъртта", шерпът Чиринг Дордже Шерпа открива своя колега Пасанг Лама, прикован към леден склон, без пикел, очакващ своя край. И двамата са сред малцината местни, успели да се преборят с бедността и политическия хаос в страната, превръщайки се в едни от най-опитните катерачи на Земята. Въпреки това героизмът на шерпите, следващи западняците от предградията на Катманду и ледниците на Пакистан през базовите лагери, та чак до върха, остава невъзпят. Досега. Пред нас е вдъхновяващата им история за борба на живот и смърт, разказана от Питър Зукерман и Аманда Падоан.
Питър Зукерман е носител на наградата "Ливингстън", както и на Националната журналистическа награда - две от най-престижните отличия в американската журналистика. Зукерман живее в Портланд, Орегон. Братовчедка му Аманда Падоан е изкачила Каракорум и Хималаите. Списва статии за ExplorersWeb - планинарски информационен източник. Живее в Лос Анджелис, Калифорния.
"Много от историите за покоряване на върхове разказват за смъртно опасния път нагоре по фиксирани въжета. Но как са се озовали там тези въжета? Кой провежда спасителните операции? Когато животът ти зависи от един възел, добре е да знаеш кой го е завързал. Някои истории обаче остават погребани. Западните журналисти рядко говорят ъджък бхоте, балти, урушъски, шар-кхумбу, ролвалинг шерпи тамгни или въкхи. Репортерите обикновено не могат да открият местни катерачи по телефона или електронната поща, а писателите, пред които стоят крайни срокове, рядко могат да си позволят дългите пътувания до отдалечени селца. В резултат онова, което знаят високопланинските професионалисти, рядко стигат далеч. Спомените на оцелелите от "Зоната на смъртта" далеч не са така ясни, а медийният водовъртеж затруднява издирването на точна информация, тъй като всички - и роднини, и почитатели, и приятели, и журналисти, държат на своята версия. Травмите и кислородният глад допълнително усложняват объркването. Както и на война свидетелите на едно и също събитие разказват различни истории. Въпреки това двамата с Аманда опитахме да достигнем до истината и да бъдем обективни при предаването й. Търсихме две години. Няколко пъти пътувахме до Непал, добирайки се до райони, които западняците рядко посещават, а за журналистите са недостъпни. Три пъти бяхме в Пакистан - там, благодарение на Назир Сабир, председател на алпийския клуб на Пакистан, получихме безпрецедентната възможност да се срещнем с военни и правителствени представители. Интервюирахме повече от двеста души, прекарахме безчет часове в неформални разговори в домовете на хора от Франция, Холандия, Ирландия, Италия, Норвегия, Сърбия, Испания, Швейцария и Съединените щати. Разчитахме на повече от хиляда снимки и видеоклипа. Тази книга пресъздава истински събития. Смъртта на приятел на Аманда бе катализаторът за написването на книгата. С бебе на ръце тя не можеше да проучи всичко сама и така се намесих аз, като съавтор. Аманда е моя братовчедка и с нея пишем заедно, откакто станах на дванадесет. Преди "Погребани в небесата" имах сигурната работа на репортер във всекидневник. Никога не бях поставял котки на краката си. Но когато научих за случилото се, не можех да направя друго, освен да напусна работата си, да грабна тефтера и да тръгна към Хималаите. Героите бяха твърде вдъхновяващи, целта - прекалено важна, а пътят - неустоимо предизвикателство", разказва Питър Зукерман.