Кнежа - някогашното най-голямо село в България

Подготви Илия БОРИСОВ

България може да се похвали с уникални природни красоти. Сред забележителните места е неотдавнашното най-голямо българско село Кнежа. То се е разстлало в необозримия хоризонт на хлебородна и плодородна земя. Има живописни места и се слави като един от най-забележителните центрове на селското стопанство. Отминалото славно време за земеделието статистиците определят като най-процъфтяващо за кнеженци.
Шегобийците говорят, че когато на 6 декември 1943 г. с Постановление на Министерския съвет обявили село Кнежа за град, кметът Александър Стайков изпратил незабавно екстрена телеграма до министъра на вътрешната търговия, в която го замолил да осигури два вагона бомбета. И досега обаче кнеженци ходят предимно с каскети, малко са тези, които носят бомбета.
Град Кнежа и селата в общината са дарени с плодородна земя, чиито синори се губят в безкрая на хоризонта край реките Искър и Скът. През 1874 г. през селото е минал прочутият унгарски пътешественик Феликс Каниц. Той пише, че тогава селото е наброявало 370 български къщи, 80 помашки и 30 татарски. Поселниците били около 500 жители. Живеещите през 1878 г. селяни обработвали 196 хил. дка земя. В по-ново време обработваемата земя достигала до 250 хил. дка.
Неописуемо красива е картината през есенните дни, когато от полето се прибира царевицата. Във всеки двор има камари със златиста царевица. Кнежа е рай на царевичното производство. От десетилетия тук функционира научен институт за производство на хибридни семена. Плеяда са научните дейци, специализирали в производството на високодобивни хибриди. Сред тях е акад. Никола Томов. Роден в ломското с. Василовци и тръгнал от научната станция в Карнобат, той става един от най-уважаваните хора в Кнежа. Цели 13 години бе директор на института. За царевичния пояс на Кнежа статистиците говорят с ласкави думи и твърдят, че ако селскостопанското производство се натовари на камиони, ще обеме над 15 км път.
В Кнежа са родени и са се борили за нов живот участниците в Септемврийското въстание Фердинанд Козовски и Георги Михайлов. В по-ново време талантът си на военен специалист и стопански деец прояви ген. Пенчо Янкулов. Непомръкваща е славата на преживелия до дълбока старост композитор, музикант и литературен творец Спартак Бутански. Ученик и възпитаник на знаменитости като Панчо Владигеров, Веселин Стоянов, Парашкев Хаджиев и др., той написа и композира близо 3 хил. песни и литературни творби.
В редицата на именитите кнеженци са още застреляният през март 1943 г. в Чехословакия Ангел Вихровски, зверски убитият пред Софийския университет нелегален комунистически деец Марин Боев. Помни се името и на интербригадиста и командир на Шопския партизански отряд Иван Бонов.
През ХХ век за възхода и процъфтяването на някогашното най-голямо село със съвременна история от 75 години всеотдайно работиха Цветко Ролански, Димитър Гърков, Стоян Кольовски, Яким Цеков, Александър Стайков, Стоян Генов, Савчо Койнарски, Петър Панчев, Цанко Белегански, Борис Томов, Илия Коцовски, Петър Беремски, Методи Панков, Веселин Попишки и др.
Над всичко хубаво и значимо тук грее непомръкващата слава на многолетното читалище "Борба". Неговите живот и дейност блестят. Дошъл тук, посетителят узнава, че Кнежа е родно място на живеещия в Париж именит художник Любен Диманов, организирал многобройни изложби. Оттук са популярните творци Иван Петровски, Райна Кошерска, Цветан Пешев, Митко Банчев... Името на родния си град е прославил и щангистът Гълъбин Боевски.