Мнение
Клопките за България на Източния фланг
Страната ни се впряга в токсичната политика на русофобския Запад и на Украйна
/ брой: 35
Юри МИХАЛКОВ
Заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС) на 15 февруари остави плюсови и минусови впечатления в съотношение 50 на 50. И една от причините за това е изострянето на украинския конфликт от 17 февруари.
Към позитивите, на първо място, трябва да се посочат решенията да се ускорят процедурите по модернизация на различните видове Въоръжени сили. Не е тайна почти плачевното състояние на армията ни, западналата й модернизация, съответно и закъснялото ускорение на въпросните процедури. Така че не може да има две мнения по въпроса за крайно належащото подобряване на боеспособността й. А също не за еднократно, а за многократни усилия и процедури в тази насока.
В графата на позитивите следва да впишем и позицията на страната ни по конфликта между Запада и Русия заради Украйна. Потвърдената от КСНС позиция е, че този конфликт трябва да се решава чрез дипломацията, а не по конфронтационен и камо ли военен път. Прави също впечатление, че в българската позиция липсва тезата за "решителното възпиране на Русия", която присъства редовно в изказванията на отиващия си в края на годината генерален секретар на НАТО Йенс Столтенберг и на клиничните русофоби в алианса и САЩ.
Капаните на минусите
Като член на НАТО България прие да участва в укрепването на Източния фланг на алианса чрез създаването на български батальон под българско командване и с участието на съюзнически сили. Оттук започват поредица от минуси, които приличат на заложени капани, в които страната ни може да попадне с включването й в конфронтация или реален военен сблъсък срещу Русия.
Ясно е, че е неприложим най-идеалният за нас вариант - изграждането на такъв батальон да не е обвързано с наш ангажимент към укрепването на Източния фланг на НАТО. Русия обаче не е загубила акъла си, за да нападне военен съюз от 28 държави. Украйна пък не е в алианса, за да се налага укрепването на Източния фланг на НАТО. Това укрепване звучи като спринтиране на място.
Наскоро телевизионният водещ Такер Карлсън в американската "Фокс Нюз" заподозря, че Вашингтон крие "истинските цели" на почти тримесечната пропагандна истерия как Русия щяла да нападне горката Украйна. Е, тези истински цели лъснаха на 17 февруари и след това. На тази дата Русия връчи на САЩ отношението си към дадения преди време американски отговор на нейните предложения за укрепването на сигурността й. Реакцията й бе безкомпромисна и с почти ултимативен тон, но Кремъл оставаше отворена вратата за преговори.
Та точно на тази дата започнаха и масираните обстрели на украинската армия срещу Донецката и Луганската народни републики (ДЛНР). Не че Украйна не е правила това и преди в нарушение на Минските споразумения, но това беше повече епизодично. А сега започна кампания от обстрели с тежки въоръжения, която бе толкова масирана и ударна, че рускоезичното население в зоната на конфликта потърси спасение в Русия - минимум 40 000 жители се евакуираха в съседните руски региони. Досега такова нещо в украинския конфликт не се бе случвало.
Събитията след 17 февруари потвърдиха опасенията (още от октомври) на Кремъл и ДЛНР, че Киев в нарушение на подписаните от него Мински споразумения залага не на мирното, а на военното разрешаване на конфликта. Така Украйна застава и срещу ООН, защото споразуменията са одобрени и с резолюция на нейния Съвет за сигурност.
Сегашната военна ескалация затвърди силното подозрение, че Киев "загрява" за военно настъпление срещу ДЛНР. А подозрението се превърна в неоспоримо убеждение на 19 февруари, когато военният лидер на ДНР Едуард Басурин, който е ветеран от военните действия през 2014-2016 г., огласи плана за военната операция на Киев, с който се е сдобило разузнаването на ДНР. Операцията е била одобрена в Киев в началото на този месец, Басурин изреди военните части, които ще я извършват, времетраенето й, главните направления на ударите. Ето една от истинските цели, които според колегата Карлсън американската администрация и слугинажът й в НАТО криеха - да се дрогира светът с руска заплаха, за да остане невидима украинската военна подготовка и заплаха срещу ДЛНР, съответно и срещу Русия.
Етническа война
По-важното обаче е друго: Батурин изтъква, че с войната Киев иска да изгони в Русия руското население на ДЛНР. А това е чиста проба етническа чистка.
Ето я първата клопка, в която попада страната ни: тя се превръща в част от етническата война и токсичната политика на Украйна. България поема тежки щети от какви ли не гледни точки: цивилизационна, ценностна, морална, имиджова, а и чисто човешка
Русия и ДЛНР неведнъж предупреждаваха пред годините, че подкрепата на Запада за Украйна само я насъсква към етническата вражда срещу Русия. Да, натовските страни от Източния фланг няма да се бият на страната на Украйна, но сега става ясно, че неговото укрепване дори с един български батальон само поощрява етническата омраза на силно зловредната Украйна. И баш ние ли, българите, трябва да причиняваме това на страна, която веднъж ни е освободила (1877-1878) и втори път ни е спасила от разпарчетосване през 1944-1947 г.
Ще бъдем неспасяеми наивници, ако сметнем, че тази игра на Украйна е само нейна. Зад злонамерената Украйна стои не по-малко злосторният Вашингтон с русофобски надрусаните му протежета в Европа. Западни политици често говорят колко жизненоважни били Минските споразумения, което е така, защото изпълнението им осигурява териториалната цялост на Украйна, но изобщо не оказват натиск върху Киев да ги изпълнява. Ето сега никой на Запад не осъди последните нарушения на договорите, никой не обели и дума за принудителна евакуация на етнически руснаци, камо ли и за етническа военна операция.
Истинската скрита цел
Защо ли? Защото целта на Вашингтон са не мирът и целостта на Украйна, а да се доведе Русия до нови политически земетръси и евентуален разпад, както се случи със съветската й предшественичка. План-сметката привидно е простичка. Понеже Украйна се превръща в антиРусия не само политически, но и етнически, Владимир Путин ще рипне в защита на етническите руснаци и ще нахлуе в Украйна. Така ще даде повод на Запада да отхвърли исканията му за сигурност. Но по-значимото е друго: според западните стратези така Русия ще клъвне на въдицата на подготвените "санкции от ада", които по замисъл трябва да сринат нейната икономика.
Украйна е станала нещо като мазол на Русия, заради който тя трябва или да куца, или да смени обувките си с американски. Разбирай - да се откаже от независимата си многополюсна политика, да отстрани Путин (без значение законно или незаконно, с граждански конфликт или по изборен път през 2024 г.), да доведе либерали в Кремъл и да се отвори за западните компании, които да грабят природните й ресурси.
Друг е въпросът дали план-сметката няма да се окаже пълна с криви сметки, защото Русия и Путин още не са задействали козовете си. Дали САЩ или Великобритания ще мислят така, ако Кремъл отговори с военно-технически средства и премести свръхоръжията си на разстояние 5-7 минути от техните територии, както американски ракети потенциално биха застрашили Москва от територията на Украйна, Полша или балтийските държави?
Както и да се развият събитията, страната ни вече е стъпила и във втората клопка - ще засилва Източния фланг на водената от години токсична политика най-вече на САЩ за хегемония и разбиване на държави. Да не говорим, че рулетката на събитията може така да се завърти, че ответният руски гняв да се спре точно върху страната ни заради нищо и никакъв батальон или възможното й участие в натовски бойни формирования в Черноморския регион. Макар че в Източна Европа има държави, които вече са се абонирали за този гняв.
Сред скритите цели на Вашингтон може да съзрем и разчистването на европейския пазар за по-скъпия американски газ и изгонването от Европа на по-евтиния руски газ. За тази скрита цел българинът плаща и ще плаща от джоба си. Така на Източния фланг и само с един батальон страната ни се оказва в служба на чужди и вредни за нея геополитически интереси. И това едва ли ще е последната клопка на този фланг, в която ще стъпи България.