Клинтън трябва да бъде винена за свалянето на Кадафи

Индипендънт

Хилъри Клинтън беше въртяна като на шиш в продължение на 10 часа на 22 октомври от републикански конгресмени, които искат да я обвинят за нейните неуспехи, свързани със сигурността, когато тя е била държавен секретар. И които са довели до убийството на посланика на САЩ Кристофър Стивънс в американското консулство в Бенгази на 11 септември 2012 година. Целта на продължилия толкова време строг разпит от страна на републиканците беше явен опит да се хвърли достатъчно кал и да бъдат направени достатъчно клевети и интриги, с които да бъде увредена нейната кандидатура за президентския пост. Маневрата е напълно цинична, но проучванията показват, че тя оказва влияние върху популярността й.
Разбира се, има за какво да бъдат критикувани действията на Клинтън в Либия, но те са свързани с подкрепата й за свалянето на Муамар Кадафи през 2011 г., а не със смъртта на Кристофър Стивънс през 2012 г. Няма съмнение, че тя изигра решаваща роля, заедно със съветниците на президента Барак Обама Саманта Пауър и Сюзън Райс, за решението от страна на САЩ да се намеси на страната на бунтуващите се срещу Кадафи. Въпреки че Франция и Великобритания играха повече публична роля, САЩ наричат своята стратегия "ръководство иззад кулисите". Клинтън е горда от действията си, обявявайки през октомври 2011 г. след убийството на Кадафи: " Дойдохме, видяхме, той умря". Тя каза по време на скорошния дебат на кандидати за президентската номинация от Демократичната партия, че това, което е направила в Либия, е "най-добрия вариант на интелигентна сила".
Нито Клинтън, нито конгресмените републиканци показаха голям интерес към настоящето бедствено състояние на Либия, която е разделена на феодални владения, управлявани от криминализирани военачалници, разчитащи на терор и изтезания. Бенгази е отчасти в руини и за него воюват съперничещи си фракции, докато "Ислямска държава" създава свои анклави там, където обезглавява египетските копти и етиопските християни. Военната намеса на НАТО през 2011 г. беше оправдана от твърдението, че Кадафи е на път избие хората от Бенгази, което не може да бъде нито доказано, нито опровергано, защото никога не се е случило. По-сигурното е, че ако старият режим беше все още на власт, няколко хиляди имигранти от Северна и Западна Африка щяха да имат работни места на либийските строителни обекти, вместо да пътуват от либийските плажове и да се давят в Средиземно море.
Нито Клинтън, нито нейните критици сред републиканците не проявиха и най-малък интерес към събитията в Либия през 2011 г. или в последвалите години. Техният подход е идеален пример за степента, в която вътрешните политически приоритети на Вашингтон диктуват и изкривяват представите за събитията в чужбина. Това важи с особена сила за Либия, западните медии в един глас подкрепяха войната, в която смели бунтовници ще свалят злия диктатор Кадафи и ще наложат светска демокрация. Естествено, извършителите на тези катастрофи имат предимството, че в Либия днес е толкова опасно, че само няколко журналисти отиват там и описват резултатите от стореното от ястребите от 2011 г.
Републиканското мнозинство на комисията за Бенгази в Камарата на представителите, която изразходва 17 месеца и 4,5 млн. долара в партизанското преследване на Хилари Клинтън, би трябвало да бъде по-заинтересовано за това какво са правили САЩ в Бенгази и Източна Либия през 2011 и 2012 г. Би било полезно да се знае какво е било представяно за хуманитарна въздушна кампания за спасяване на хората в Бенгази, превърната в успешен опит за сваляне на Кадафи.
През април 2013 г. знаменитият американски разследващ журналист Сиймор Хърш публикува в списание London Review of Books описание на това, което ЦРУ нарича "миши пътеки", които е създало в началото на 2012 г. за „прекарване на оръжие и муниции от Либия през Южна Турция и през сирийската граница за опозицията“. Това е било в резултат от споразумение между САЩ, Турция, Саудитска Арабия и Катар за екипиране на въоръжените сирийски бунтовници и голяма част от това оръжие в крайна сметка отива в ръцете на свързаните с "Ал Кайда" джихадисти. Хърш казва, че равносметката на това, което се е случило със създаването на „мишата пътека“, се съдържа в дълбоко засекретената част от издадения през януари 2013 г. доклад на Комисията по разузнаване на Сената за смъртта на Стивънс в Бенгази.
Историята би обяснила връзката между ЦРУ и джихадистите в Бенгази. Западни правителства често критикуват Турция, Саудитска Арабия, Катар и монархиите от Персийския залив, че въоръжават джихадистката опозиция в Сирия, но "мишите пътеки" показват съучастието на западните разузнавателни служби.

*Статията се публикува с малки съкращения