Климат на ненавист

Никълъс Кулиш
"Ню Йорк таймс"

Нападенията в Осло и на остров Ютьоя накараха хората да погледнат с нови очи на крайнодесните екстремисти не само в Норвегия, но и в цяла Европа, където съпротивата срещу имиграцията на мюсюлманите, глобализацията, мощта на ЕС и стремежа за установяване на мултикултурно общество доказа, че може да бъде мощна политическа сила, а в някои случаи и да подтиква към насилие.
Успехът на популистките партии, апелиращи към чувството за загубена национална идентичност, извади критичното отношение към малцинствата, имигрантите и в частност към мюсюлманите извън бирариите и форумите в интернет и го превърна в преобладаваща политическа тема. И докато самите партии по принцип не подстрекават към насилие, някои експерти твърдят, че климатът на ненавист в политическата риторика е насърчил проявите на насилие на отделни лица.
"Не съм изненадан, че такива неща като бомбения атентат в Норвегия се случват, защото винаги има хора, които си мислят, че са необходими по-радикални методи", смята Йорг Форбриг, анализатор от германския фонд Маршал в Берлин, който изследва проблемите с крайната десница в Европа. "Това буквално може да се случи на много други места и зад тези неща стои широк спектър от проблеми", допълва експертът.
Миналия ноември швед беше арестуван в южния шведски град Малмьо във връзка с повече от десетина неразгадани случая на стрелба по имигранти, в това число и едно убийство. Тези стрелби, 9 от които станаха в интервала юни-октомври 2010 г., изглежда бяха дело на самотен стрелец. В по-широк план, в Швеция обаче крайнодясната партия Шведски демократи постигна нов успех и влезе в парламента за първи път, след като спечели 5,7% от гласовете на избирателите на парламентарния вот през септември м.г.
Бомбеният атентат и стрелбата в Норвегия подействаха като сигнал за събуждане за силите за сигурност в Европа и САЩ, които през последните години бяха насочили до такава степен вниманието си върху ислямисткия тероризъм, че може би подцениха заплахата на местните радикали, включително и на онези, притеснени от влиянието на исляма. В САЩ кървавите атентати в Норвегия съживиха спомените за бомбения атентат в Оклахома сити през 1995 г., когато крайнодесният екстремист Тимъти Джей Маквей използва взривно устройство на базата на изкуствен тор, за да взриви сграда на федералното правителство, убивайки 168 души. Този терористичен акт после беше засенчен от атентатите от 11 септември 2001 г.
Анализаторът Форбриг припомня, че изолирани крайнодесни групировки в Европа са били във възход и после са залезли между 60-те и 90-те години. Но през последните години табуто, наложено след Втората световна война върху крайнодясната риторика, до голяма степен падна дори сред някои влиятелни политически партии. Комбинацията от нарастваща миграция отвън и от неограниченото до голяма степен движение на хора в разширения ЕС, като например на преследваното ромско малцинство, спомогна за съживяването на национализма, а понякога и на чистия шовинизъм. Подобни групи започнаха да печелят популярност от Унгария до Италия, но този феномен е особено ясно изразен в северните европейски страни, които дълго време имаха либерални имиграционни политики.
Прииждането на бежанци, на хора, търсещи политическо убежище, и на икономически мигранти, много от които мюсюлмани, породи сериозни враждебни реакции в страни като Дания, където датската Народна партия има 25 места в 179-местния парламент, и в Холандия където Партията на свободата на Геерт Вилдерс спечели 15,5% от гласовете на избирателите на парламентарните избори през 2010 г. Вилдерс стана известен с това, че сравни Корана, свещената книга на мюсюлманите, с "Моята борба" на Адолф Хитлер. И датската, и холандската крайнодесни партии подкрепят крехки правителства на малцинството, макар и да не участват пряко в кабинетите, но полека-лека започват да се приемат от все по-голяма част от обществото.
Наистина някои от основните мотиви за нападенията, изтъкнати от Андерш Брайвик, препращат към широко дискутирани проблеми. Германският канцлер Ангела Меркел, френският президент Никола Саркози и британският премиер Дейвид Камерън неотдавна обявиха края на мултикултурния модел. "Този модел се провали, и то напълно", заяви Меркел пред съпартийците си от Християндемократическия съюз през октомври, въпреки че подчерта, че имигрантите продължават да са добре дошли в Германия. Може би най-изненадващият обрат настъпи във Великобритания, страната, която дълго време се смяташе за най-приятелски настроената към имигрантите в Европа преди серията от координирани бомбени атентати в Лондон преди 6 години.
В едно от най-паметните си слова премиерът Камерън заяви пред делегатите на конференцията по сигурността в Мюнхен през февруари, че датиращата от десетилетия политика на мултикултурното общество е насърчила обособяването на изолирани общности, в които ислямският екстремизъм може лесно да процъфтява. Франция, която твърдо отстоява принципите на светската държава и където публично е забранено да се демонстрира религиозна принадлежност, дълго време беше изолирана и упреквана заради това, че твърдо не допускаше мултикултурализма. Във Франция момичетата, които идваха на училище с ислямски забрадки, бяха изключвани, както и учителите и служителите в държавния сектор. И ако Саркози в началото на политическата си кариера изглежда беше посмекчил становището си за светската държава и дори пофлиртува с идеята за недискриминиращите политики, то неотдавна той направи крачка назад. През 2010 г. той проведе национален дебат за националната идентичност, а в началото на тази година забрани пълното забулване на обществени места, като например носенето на бурки и на никаби.
Това не попречи на лидерката на крайнодесния Национален фронт Марин Льо Пен, дъщерята на неговия основател Жан-Мари Льо Пен, да отбележи възход в допитванията до общественото мнение и да накара някои анализатори да прогнозират, че тя може дори да стигне на балотаж на президентските избори догодина. Марин Льо Пен сравни мюсюлманите, които се молят на улицата пред претъпканите джамии, с нацистка окупация и разкритикува остро ЕС и еврото. В Германия в. "Берлинер цайтунг" съобщи, че все по-често неонацисти атакуват представителствата на партията на Левите. В бившата източногерманска провинция Мекленбург-Предна Померания данните показват, че е имало 30 подобни атаки през първата половина на 2011 г. в сравнение с общо 44-те нападения през цялата 2010 г.
Заради нацисткото си минало Германия не изпуска от око крайнодесните екстремисти и крайнодесните партии в страната трудно печелят популярност и нямат представители в парламента. Във Финландия "Истински финландци", популистка и националистка партия, основана през 1995 г., стана третата по представителство в парламента партия след изборите през април, на които спечели 19% от гласовете на избирателите. В Норвегия Партията на прогреса, крайнодясна популистка формация, е втората по-големина в страната - тя спечели 23% на последните парламентарни избори през септември 2009 г.
"Норвежките крайнодесни групи винаги са били дезорганизирани, нямат харизматични лидери и не са като шведските добре организирани групи, ползващи се с финансова подкрепа", казва Кари Хелене Патрапуоли, директор на Норвежкия център срещу расизма. "През последните 2-3 години обаче нашата организация и други антифашистки мрежи предупредиха за покачване на температурите на политическия дебат и за създаването на групи, проповядващи насилие", допълва тя. Но дори и в Норвегия да има вакуум, нейната крайнодясна сцена е свързана с останалата част на Европа чрез интернет форумите, където подклаждащите омраза изявления се умножават, и чрез крайнодесните демонстрации, които привличат участници от цял свят.
"Това може и да е престъпление на един самотен, луд и параноичен човек, но крайнодесните среди създават атмосфера, която може да тласне подобни хора по пътя на насилието", предупреждава Хайо Функе, специалист по политически науки и експерт по крайнодесния екстремизъм от Свободния университет в Берлин.