"Китка" за земляка

Мария Галишка-Владимирова

Някога и Радювене е било голямо и хубаво  село, на десетина километра от Ловеч  - с двукати къщи, с високи дувари или жив плет, че да се виждат цветята, посадени с любов от ръката на домакинята. Днес и то е "повяхнало" като повечето български села, но все още хубавее с десетината  възстановени с любов къщи (някои даже от англичани!), с храма, на чийто втори етаж е уредена музейна сбирка за историята на селото. А в центъра, на мегдана, привлича жителите и читалището, което носи името на един личен син на селото - Стоян Едрев. Преди години и Радювене бе преименувано на неговото име, но след промените пак възстановиха предишното, Радювене. Непокътнат обаче остава внушителният паметник на геройски загиналия партизанин Стоян Едрев, който се издига точно срещу читалищната сграда.
Там, около паметника, се събра преди дни огромно множество от хора, за да отбележат заедно стогодишнината от рождението на земляка си, който остава кумир за вярност към идеалите, за които той е отдал и живота си. Скулпторът е изваял образа му с едри щрихи: наметнат е с ямурлук, обут с дебели вълнени чорапи, а лицето и цялата фигура изразяват решителност и сила. Такъв е бил, такъв остава в паметта на съвременниците си, които са разказали за него: учил в родното си село, завършил гимназия в Ловеч, става член на РМС и читалищен деец, участва в списването на "Живият вестник", а през 1937 г. става студент в Историко-филологическия факултет на Софийския университет. Дипломната му работа била на тема "Развой на учебното дело в с. Радювене, Ловчанско, преди Освобождението". И пак е увлечен от идващите от изток идеи, става член на БОНСС и БРП (к), от 19 юни 1942 г. преминава в нелегалност, включва се в Съпротивителното движение по време на Втората световна война и загива две години по-късно, пак на 19 юни 1944 г. Само на 29 години!


Певческата група "Китка" пред паметника на Стоян Едрев

Поклон пред паметника на земляка