Акцент
Китайски певчески гласове с български аромат
Как петима изпълнители, учили у нас, станаха вдъхновители и двигатели на музикалната педагогика в Поднебесната империя
/ брой: 242
Лин Уеншуан
През 50-те и 60-те години на миналия век Новият Китай изпраща петима певци да учат в България. Това са дамите Джан Лидзуeн и Бао Гуйфан и господата Шъ Хун-ъ, У Тиенцю и Ху Баошан. В следващите години всички те се превръщат в най-известните певци и преподаватели в китайската вокална музика. Днес и петимата певци са ни напуснали, но са оставили красивите си певчески гласове, които постоянно навяват спомени и усещания за неповторимия български аромат.
Тази година се отбелязва 75-годишнината от установяването на дипломатически отношения между Китай и България. През тези 75 години обменът между двете страни отдавна преминава планини и реки, точно както трелите на певците, свързващи духовете и сърцата на двата народа.
България има високо ниво на вокална музика и е култивирала много певци от световна класа, като оперните певци Борис Христов (1914 -1993 г.) и Николай Гяуров (1929 - 2004 г.), които са признати за едни от десетте най-добри басове в света. Много изключителни певци са концертирали за дълго време в Милано и други градове с вокална традиция. Петимата китайски певци са обучавани и култивирани от двамата известни вокални педагози Христо Бръмбаров (1905 -1974) и Георги Димитров Златев -Черкин (1905 -1977).
Според спомените, записани от г-н У Тиенцю: „През 50-те години в Българска държавна консерватория (дн. Държавна музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“) преподаваха много вокални певци, някои от които също бяха прочути оперни певци. Студентите от Вокалния факултет често участваха в представленията на Националната опера (дн. Софийска опера и балет), а изпитите за дипломирането на Вокалния факултет често се провеждаха в сътрудничество с Националната опера. Те бяха като близнаци от едно хармонично семейство, така че студентите се запознаваха с операта и оперните представления още от началните семестри.”
През 50-те години в Националната музикална консерватория на България учат много чуждестранни студенти. Петимата китайски студенти-певци са изпратени по междуправителствения проект за студентски обмен. Напълно естествено, те се обект на подчертано внимание в Музикалната консерватория заради азиатските си лица, както и заради старателността си. Младежите ценят възможността да учат в балканската държава и усилено упражняват вокалните си умения под вещото ръководство и с помощта на българските си преподаватели. Българските колеги гледат на тях като на свои съграждани и безкористно им предоставят възможности за важни представления. Джан Лидзуeн веднъж изпълнява героинята Джилда в „Риголето” в Софийската опера. Благодарение на внимателното обучение на българските вокални педагози трима души участват в международни конкурси и спечелват награди: Шъ Хон-ъ спечелва златен медал, Джан Лидзуен - сребърен медал, и У Тиенцю - бронзов.
В началото на 60-те години петимата китайски студенти се завръщат в Поднебесната империя след завършване на обучението си в България. Джан Лидзуен работи като солист и преподава в Централния симфоничен оркестър на Китай. Джан е лирично сопрано с меден и звънък глас. Нейната светла и стегната кожа я прави да изглежда много млада дори в напреднала възраст. Нейната песен „Тече реката” е изключително красива, като планински ручей. Като професор в Симфоничния оркестър тя преподава в продължение на десетилетия и обучава много изключителни певци.
След завръщането си в Китай Шъ Хон-ъ играе главна роля в Шанхайската опера. През 80-те години той поема длъжността директор на Шанхайската опера и ентусиазирано подкрепя нови местни оперни таланти. Шъ Хон-ъ е лиричен и драматичен тенор, който спечелва златния медал с най-висок резултат във вокалния конкурс за класическа музика на VIII Световен младежки фестивал. Той е играл главни роли в много международни класически опери и е известен като “китайския Павароти”. Професор Лиу Джъбай, професор по български език в Пекинския университет за чужди езици, която също е учила в България през 50-те години на миналия век, си спомня: „Веднъж го поканих да пее в класната стая по български език. Силното и високото му пеене на „Слънце мое“ отекна в стаята и коридорите, което ни направи незабравимо впечатление.” През 1995 г. Шъ провежда изключително успешен концерт в Батън Руж, столицата на Луизиана, САЩ, и е удостоен със званието Почетен гражданин на града.
У Тиенцю е известен в родината си бас певец и професор в Катедрата по вокално и оперно пеене на Китайската централна музикална академия. Гласът му е дълбок, резониращ и чист. Неговите „Песента на лодкаря от Волга“ и „Песента на бълхите“ са прочути и популярни сред няколко поколения китайска публика. Той е автор на монографията „Специфични методи и обучение по пеене“. У Тиенцю е оптимист по природа, въпреки че страда от рак на черния дроб в по-късните си години, тонът му винаги е бил енергичен и пълен с хумор, когато е говорил по телефона с проф. Лиу Джъбай.
Ху Баошан работи във Военния ансамбъл за песни и танци. Той е известен баритонист. Гласът му е чист и богат, а композицията му “Обичам това синьо море” е свидна и предпочитана от публиката. Той спечелва „Национална награда за цялостно творчество за морал и изкуство 2016“. Тъй като страда от лимфом, при повторната поява на заболяването цялата уста на певеца се изкривява. Ху не се отказва и по този повод казва: „Ако не пееш, ще умреш.“ Така че той притиска гърлото си и тренира всеки ден, докато най-сетне го възстановява напълно. Нека споменем и факта, че братът на Ху Баошан, Ху Сонхуа, също е известен тенор в Китай; неговият син Ху Дзун е известен актьор. Семейство Ху представлява типичен “артистичен род”.
Бао Гуйфан, колоратурното сопрано от Ансамбъла "Чанчун" е изпълнителката, изпяла интермедиите за филми като „White Haired Girl“, „Shangganling“, „Young People in Our Village“, „Five Golden Flowers“ и „Liu Sanjie“. По-късно се присъединява към Дзилинския ансамбъл за песни и танци. Соловите концерти, организирани от основаната от нея „Бао Гуйфан вокална работилница“, са добре приети от професиалните вокалисти и от широката публика.
От началото на ХХ век до края на 1950-те години китайската музикална култура претърпява големи промени на фона на вълната от обмени и сблъсъци между Китай и Запада. Сред тях китайските студенти вокалисти, които учат в чужбина, са оказали важно влияние върху преобразяването и развитието на китайската музикална култура. След като се завръщат от специализацията си, някои от тези академични вокални елитни изпълнители работят като професионални певци за музикални и художествени изпълнителски групи на национално ниво. Те изнасят представления на световното ниво за китайската публика във време, когато публиката жадува за вокалното изкуство. Много от тях работят във висшите музикални колежи и се отдават на преподаване и академични изследвания на вокалната музика. Те създават една уникална система за вокална музикална педагогика, подготвяйки голям брой вокални музикални таланти и са по същество истински основатели на китайското вокално музикално изкуство. Те дават своя принос за съвременните вокални музикални дисциплини, както и за изграждането на преподавателска гилдия в Китай. В допълнение, по отношение на теорията на вокалната музика и академичната мисъл, те завещават специфична теория на вокалната музика и мисловни документи за китайски музиканти, компилират, подбират и превеждат безброй различни учебни материали по вокална музика. В същото време, по отношение на международния обмен, те са разпространители и популяризатори на западното вокално музикално изкуство в Китай. Те не просто поставят основа за интегрирането на китайската в международната вокална музикална общност, но също така обогатяват, обновяват и популяризират традиционното китайско вокално музикално изкуство.
Макар напуснали вече този свят, тези петима китайски изпълнители, получили своето професионално музикално образование в България, са не просто свидетели на развитието, усъвършенстването и просперитета на китайската вокална музика, а техни истински вдъхновители и двигатели.
Консултант: Люба Атанасова, преподавател в Пекинския университет за чужди езици