Китай постепенно смекчава политиката за "едно дете"

Терез Хескет
Гардиън

В един китайски блог се появи история, която впоследствие беше отразена от "Торонто сън" и "Ал Джазира". В нея се разказва за жена от град Сямън в Югоизточен Китай, бременна в осмия месец, която била измъкната от дома си от представители на ведомството, отговарящо за семейното планиране, пребита, задържана за три дни и след това принудена да направи аборт. Това се било случило, понеже тя вече имала деветгодишна дъщеря и нарушавала правилото жените да раждат само по едно дете.
Каквато и да е истината около тези обвинения, такива събития вече се случват изключително рядко в Китай - особено в градовете, където подобно нещо не може да остане скрито. Служителите, извършили гореописаното деяние, могат да очакват наказание за злоупотреба с правомощията си. В първите години след налагането на тази политика - началото на 80-те - подобни истории за принуждаване към аборт не бяха рядкост, но с времето начинът, по който се тълкува и прилага правилото за "едно дете", се промени. Това се дължи донякъде на факта, че хората привикнаха със заложените в политиката ограничения - на семействата в градовете се позволява по едно дете, а на тези в селата - по две, особено ако първото е момиченце. Това означава, че необходимостта от принудителни и наказателни мерки сега е много по-слаба.
Когато тази политика беше въведена през 1979 г., беше предвидено тя да продължи да действа в рамките на едно поколение. Първоначалната цел бе да се забавят темповете на демографски растеж. Тя беше постигната, но с цената на бързо увеличаване на дела на възрастните и зависими хора, както и на обезпокоителен превес на мъжкото население на много места в Китай. Дисбалансът се получи, понеже много семейства предпочитат да абортират женските ембриони, за да си гарантират мъжки наследник, под влиянието на ограниченията за броя на децата и силната традиция мъжките рожби да се предпочитат пред женските.
Правителството обмисля варианти за смекчаване на политиката. През последните 30 години Китай претърпя изключителна социално-икономическа промяна. При свободата, която произтича от благосъстоянието и глобализацията, политиката за "едно дете" изглежда все по-анахронична, а за правителството става все по-трудно да я прилага. Цената на това да отгледаш повече от едно дете не е проблем за много богати хора, а поради по-голямата свобода на движение става все по-трудно да се проследяват хората, които решават да нарушат правилото.
Една от възможностите за облекчаване на режима е всички да получат право да имат до две деца, родени в интервал от поне пет години. Смята се, че това би било приемливо за повечето китайци, ще помогне за намаляване на излишъка от момчета и ще облекчи проблема с грижата за възрастните. Така нареченият феномен 4-2-1 предизвиква сериозни опасения. Става дума за семейства от две баби и двама дядовци (общо четирима души), двама родители и едно дете, което трябва да се грижи за всички тях.
Правителството обаче смята, че все още е важно да се подхожда предпазливо към въпроса. То се опасява, че едно ускорено нарастване на населението би застрашило икономическия растеж и стабилността. Съществуват и опасения, че миграцията от селските към градските райони, която породи значително разрастване на градовете, ще се засили още повече. Затова властите възприемат внимателен подход. В повечето градове в Китай, ако единствено дете сключи брак с друго единствено дете, новата семейна двойка получава право да има две деца. Интересно е, че много двойки, които имат това право, предпочитат да създадат само едно дете. Това може би не изглежда толкова учудващо предвид факта, че раждаемостта в Източна Азия е една от най-ниските в света. Раждаемостта в Хонконг е 1, в Тайван - 1,1, в Япония - 1,3, а в Китай - 1,6. (За поддържане на положителен прираст на населението е необходим коефициент на раждаемост от поне 2,1.)
Друго нововъведение е, че двойките вече не се нуждаят от разрешително, за да родят първото си дете. Това сложи край на силно непопулярната система на местни квоти за раждане, при която семействата бяха принуждавани да отлагат бременността, ако квотата е надхвърлена. Тези промени заедно с отслабването на стремежа към висока плодовитост на семействата, намалиха, но не премахнаха изцяло напрежението, свързано с усилията на правителството да контролира естествения прираст на населението.
Управата на Шанхай в момента обмисля мерки за стимулиране на семействата да имат по две деца. Други градове също може да изпитат необходимост да последват този пример.