Китай на прага на промените

Игор Зуев*
Око планеты


През последните три десетилетия темповете на китайския ръст бяха рекордни, което даваше основание на много икономисти да прогозират блестящи перспекктиви за китайската икономика. Експертите се съревновават в опитите си да предскажат времето, когато Китай ще стане лидер в света: прогнозите се разминават от 2016 до 2050 г. Ние обаче смятаме, че в китайската икономика има проблеми, които ще попречат на КНР да поддържа сегашните темпове на ръст и да изпревари САЩ.
Трябва да напомним, че до 1990 г. предсказваха на Япония ролята на световен икономически лидер. Никой не можа да прогнозира това, което се случи в последвалите десетилетия. През 1950 г. БВП на Япония на глава от населението по паритет на покупателна способност беше една пета от БВП на САЩ и към 1990 г. нарасна на 90%. Обаче скоро конвергеницията спря и към 2010 г. БВП на глава от населението в Япония падна до 76% от американския.
Засега китайците имат с какво да се похвалят. Среднят ръст на БВП за периода 1979-2010 г. е кредно 10% на година. БВП на глава от населението в Китай нарасна от 3% от равнището на САЩ през 1979 г. до 20% от американското в момента. Ако сегашните темпове на ръст се запазят, към 2035 г. БВП на глава от населението в Китай ще достигне 70% от равнището на САЩ, икономиката на КНР ще бъде по-голяма от САЩ и ЕС взети заедно. Въпросът е дали това действително ще се случи.

Световната фабрика поскъпва

Евтината работна сила беше едно от основните преимущества на Китай на световния пазар на труда, което позволи той да се превърне във фабриката на планетата. Това позволи значително да се повиши качеството на живот на голяма част от населението и Китай да се превърне в страна със средни доходи спрямо световните. През 2010 г. средната работна заплата в градовете достигна 2900 долара годишно, а в селата - 900 долара на година. Времената на евтината китайска работна сила обаче си отиват поради растящата урбанизация, постепенното повишаване на квалификацията на трудовите мигранти от селата и поради политиката от 1978 г. насам - "едно семейство-едно дете". Неин основен минус е стареенето на населението, което при отсъствието на централизиран пенсионен фонд и развита социална система води до увеличаване на частните спестявания. Средно китайците всеки месец спестяват от 30 до 35% от доходите си, а това съответно намалява вътрешното търсене и увеличава зависимостта на Китай от инвестициите и износа.
Още един фактор, който може да попречи на Китай да се превърне в световен икономически лидер, е ниската продуктивност на икономиката. Продуктивността на китайската работна сила е едва 12% от същия показател при американските работници.

Строителен балон по китайски

Една от основните причини за инфлацията в Китай е ръстът на цените на недвижимостта. През последните години строителният сектор беше двигател на икономическия ръст и от 2005 до 2009 г. средните цени на недвижимостта се утроиха. По някои сметки около половината от БВП на страната е свързан с операции на пазара на недвижимост.
В Китай инвестициите в недвижимост се възприемат като начин за спестяване на средства. През април т.г. в Китай е имало 64 млн. празни апартамента, които са били построени в рамките на правителствената програма за поддържане на ръста на икономиката. Въпреки огромния брой на пустеещите нови сгради строителството на нови обекти не се забавя. По сметки на китайски икономисти процентът на незаселените жилища достига до 20-30%.
В същото време, осъзнавайки проблема със спекулативните операции, китайското правителство през 2009 г. въведе данък върху продажбата на недвижимост. Освен това беше отменена програмата за ипотечно кредитиране, в рамките на която можеше да се получи 20-годишен кредит с 4-5% лихва за покупката на ново жилище. От началото на 2011 г. е забранена покупката на жилище в Пекин за тези, които живеят в столицата по-малко от пет години. Освен това едно пекинско семейство не може да има повече от две жилища. И само едно жилище може да принадлежи на семейство, което не е от Пекин. Тъй като китайските банки имат големи вложения в недвижимостта под формата на кредити, в случай на падане на цените те ще понесат сериозни загуби.

Дългове и инфлация

По оценка на китайския държавен одит дълговото бреме върху местните правителства в Китай е около 10,7 трлн. юана, или 1,6 трлн. долара. Обаче според рейтинговата агенция "Мудис" сумата е с 3,5 трлн. юана, или 540 млрд. долара по-голяма. Такова ниво на задлъжнялост заплашва банките със сериозни загуби и заплашва кредитния им рейтинг в случай, че регионалните власти не могат да върнат дълговете.
Освен това процентът на просрочените кредити в китайската банкова система, според оценката на "Мудис", е може би около 8-12% от общия обем на кредитите, а не 5-8%, както се смяташе преди. В близките пет години трябва да бъдат погасени 70% от дълговете на местните правителства и една четвърт от този обем е свързан със сделките с недвижимост. Средната задлъжнялост на регионите три пъти надвишава годишните им доходи.
Китайското правителство има план по намаляване на дълговете на регионите. За да се намали бремето им, което достига до 88% от БВП, банките-кредитори ще трябва да опростят част от кредитите, а на някои региони ще бъде забранено да пускат в обращение нови ценни книжа.
Дълговете на местните правителства представляват голяма опасност за икономиката на Китай, особено ако тя започне да се забавя. Ако те изпаднат в невъзможност да ги обслужват, банковата система силно ще пострада и особено Банката за развитие на Китай, която държи една трета от дълговете на местните правителства.
Един от актуалните проблеми пред Китай е инфлацията. След като за последната година потребителските цени нараснаха с 5,5%, а хранителните продукти поскъпнаха с 11,7%, китайското правителство започна да се опасява от безредици. Годишната лихва на Китайската народна банка е 6,56%, а в същото време лихвите по депозитите са на ниво от 3,5%. Лихвите по депозитите изостават от инфлацията в продължение на 19 месеца, което снижава покупателната способност на домакинствата и стимулира притока на капитал от банките към недвижимите активи.

Акцент върху сферата на услугите

Ориентираността към инвестиции и износ предизвиква безпокойство у китайските власти, които публично заявяват нуждата от структурна преориентация на икономиката към увеличаване на потреблението. През 2011 г. инвестициите в основния капитал се приближиха до 50% от БВП. Проблемът е там, че никоя страна не може да реинвестира 50% от БВП, без да се сблъска с излишък на производствени мощности и неплащане по кредитите.
Китайските домакинства потребяват едва 35% от БВП, което е много по-малко, отколкото в която и да е друга страна. Такова равнище на спестяванията оказваше подкрепа на китайския износ, който за последното десетилетие средно растеше с 21%. Основният проблем е в неравноценното разпределяне на БВП между слабите потребители и политически влиятелните държавни корпорации. Причините са две: заниженият курс на юана и несправедливата за потребителите финансова система. Слабият юан съществено понижава покупателната способност на домакинствата, като прави вноса по-скъп. По такъв начин властите оказват подкрепа на компаниите, които се конкурират с вноса и увеличават печалбата им от износа.
Според плановете през следващите 10 години делът на потреблението в БВП трябва да нарасне до 50%. Това няма да е лесно. За тази цел потреблението трябва да расте с 4 процентни пункта по-бързо, отколкото БВП. През последните десет години потреблението растеше със 7-8% годишно, а в същото време БВП растеше с 10-11%. Китайските икономисти прогнозират, че при реструктуризацията на икономиката с уклон към потреблението ръстът ще се забави до 6-7% годишно. От това следва, че потреблението трябва да расте с 10-11% на година.
По време на обсъждането на последния петгодишен план през март 2011 г. правителството взе курс към премахването на прекаленото инвестиране. Правителството смята да постигне това чрез преориентиране на икономиката от производството към сферата на услугите. Някои анализатори обаче посочват, че този сценарий не е напълно правилен. Намаляването на инвестициите ще доведе до намаляване на производството и спад на доставките на стоки за потребителите. Това не само че няма да доведе до намаляване на цените на дребно, но и вероятно ще спъне износа.

По-малко спестявания, повече разходи

Ако през близките години не започне съществен ръст на потребителските разходи, ще възникне сериозен проблем с използването на излишните производствени мощности. Местният пазар няма да успее да погълне тези излишъци и поради това тази продукция ще отиде за износ. Обаче в същото време потребителите в САЩ и Европа упорито се опитват да намалят дълговото си бреме. Притокът на китайска продукция ще увеличи световното предлагане на стоки, което на свой ред ще окаже дефлационен натиск.
Финансовата криза показа, че зависимостта от покупателната способност на потребителите в САЩ, Европа и Япония създава опасна зависимост за китайската икономика. При прехода на икономиката към по-голяма ориентация към потреблението ще се появи като страничен ефект намаляване на доходите от износа. За да се компенсира това, властите ще трябва да пренасочат потока от средства, от държавните корпорации към стотиците милиони местни потребители, което в сегашната ситуация ще бъде проблематично, а може би и невъзможно.
Без структурни реформи на китайските власти ще им бъде трудно да поддържат темповете на развитие и на урбанизация. Една от главните заплахи за КНР е т.нар. "капан на средния доход". Китай постепенно губи своето предимство в евтината работна ръка и в същото време страда от недостиг на ресурси за преход към по-иновационно производство с висока добавена стойност, благодарение на което други държави имат висок БВП на глава от населението.