Китай - модерен и целеустремен

Пенчо Хубчев

    По покана на Общокитайската асоциация на журналистите (ОКАЖ) шестчленна делегация на Съюза на българските журналисти (СБЖ) посети Китайската народна република от 5 до 10 април. Посещението беше в столицата Пекин и столицата на Нинся-хуейския автономен район - град Инчуан. По думите на изпълняващата длъжността председател и главен секретар на УС на СБЖ Снежана Тодорова, сътрудничеството с китайските партньори се е доказало в течение на повече от 25 години. През година двете организации си разменят делегации.

Уважение към българските журналисти

    Програмата в Китай беше напрегната и включваше редица срещи с представители на ръководството на страната и различни медии и посещения на културни и образователни институции.
    В информационната служба на правителството, която е с ранг на  министерство, се проведе среща със заместник-министър Уан Джонвей. Той сподели с нас добрите си спомени от посещението си в България преди няколко години и очерта основните задачи на службата. Най-важната е информирането на другите държави за това, което става в страната. За целта се организират редовни пресконференции и пресконференции във връзка с конкретни събития за чуждестранни журналисти, насърчават се сътрудничеството с чуждестранни медии, каненето на журналисти, обмяната на опит, организирането на концерти и форуми в чужбина с китайски артисти, каненето на чуждестранни артисти и писатели и други. По-нататък министърът говори за успехите на страната. Китайската икономика вече е втора по големина в света. В момента икономиката усилено се модернизира. Поставена е задачата приоритетно да се развиват науката и технологиите и да се повишат качеството на стоките и конкурентоспособността на  икономиката. В момента усилията са насочени основно към развитието на производството на телекомуникационна техника и подобряването на инфраструктурата. Китай вече има 80 000 км магистрали и е на второ място в света по дължина на магистралите след САЩ (100 000 км), но до няколко години ще излезе начело. Министърът очерта като основна задача на държавата повишаването на жизненото равнище на населението. В тази връзка е важно намаляването на разликата между доходите в града и селото и между развитите източни и по-изостаналите западни райони, което ще бъде и от полза за финансирането на реформиращите се социално осигуряване и здравеопазване. Уан Джонвей подчерта добрите връзки между Китай и България и ролята на журналистите за това.
В Нинся-хуейския автономен район първият секретар на районния комитет на Китайската комунистическа партия и председател на местния парламент Джан И се срещна с делегацията и даде официален обяд. Г-н Джан И ни запозна с района и говори за програмата на правителството за преодоляване на разликата между доходите в града и селото до 2020 година. Той подчерта, че централната власт отделя много средства за развитието на провинциите и районите от западната част на страната, какъвто е и Нинся. Особено внимание се обръща и на интеграцията на малцинствата.
Срещата с г-н Джан И беше основното събитие за местните медии, а по телевизията на Нинся беше излъчен обширен материал за нея.
Веднага след завръщането на делегацията от Китай посланикът на КНР в България - негово превъзходителство г-н Гуо Йеджоу, ни даде официална вечеря и отговори на допълнителните ни въпроси.

Медиите

По думите на секретаря на ОКАЖ Уан Джонвей, в Китай се издават около 1900 вестника и има над 2000 радио и телевизионни станции. В тях работят около 1 милион служители. За разлика от СБЖ, членството в КАЖ не е индивидуално, а групово. В рамките на посещението бяха проведени редица срещи.
В "Радио Китай интернешънъл" домакини бяха завеждащият отдела за Русия и Източна Европа г-н Фан Дзиенпин и г-жа Гу Фан, ръководител на редакцията за България. Двамата говорят български много добре и имат добри спомени от посещенията си в нашата страна. Г-н Фан представи радиото. То излъчва програми за 71 страни, повечето от тях по 10 и повече часа в денонощие. Предаванията се излъчват на къси и средни вълни, могат да се слушат и по интернет. Освен радиопрограмите медията поддържа 2 кабелни телевизионни канала, издава вестник и списание и поддържа обширна интернет страница. В радиото работят 1600 човека, предстои преместването в нов, по-голям комплекс. Г-жа Гу разказа за работата на българската редакция. Тя е създадена на 19.04.1974 г. и в нея сега работят 11 китайци и 3 българи. Излъчва се по 3 часа дневно. В рамките на сътрудничеството с програма "Христо Ботев" на БНР веднъж в месеца има предаване за Китай. Досега са представени теми за прекарването на свободното време от младите китайци, за китайското кино, за  различни обичаи и традиции. Осъществяват се и шестмесечни обмени на журналисти. При посещение на българската редакция имахме възможност да разговаряме с колегите от нея.
Особено интересна беше срещата в медийната група "Пекински ежедневник". Заместник-управителят на групата Шао Джензюн разказа подробно за нейната работа. Групата е създадена през 2000 г. и включва 10 вестника, 4 списания, издателство, 3 интернет страници, петзвезден хотел, печатница и други активи. Персоналът е 2000 човека. Дневният тираж на основните вестници е 2,2 милиона. Групата владее 60% от пазара в Пекин, но изданията й се разпространяват и в цялата страна. "Пекин ивнинг" има тираж от 800 000, а "Пекин дейли" - 300 000. Г-н Шао разказа и за развитието на града.
В медийната група "Нинся жъбао" в Инчуан мащабите също ни впечатлиха. Групата притежава 4 вестника, 3 списания, 1 интернет страница и вестник за мобилни телефони. Тиражът на вестник "Нинся дейли" е 100 000. Групата развива и страничен бизнес - печат, недвижими имоти, туризъм, изкуство, организиране на конференции. В нея работят 1200 човека. Приходите й за 2011 г. са 377 милиона юана (1 евро е приблизително 8,4 юана). Показана ни беше и редакцията на "Нинся дейли", в която средната възраст на персонала е 33 години.
И в Генералната телевизионна и радиостанция на Нинся е налице тенденцията към мултимедийни компании. Телевизията има 4 канала - новинарски, икономически, забавен и детски. Предстои въвеждането на още 4 канала. Радиото излъчва на 4 честоти. Има новинарска, икономическа, транспортна и градска програми. Освен това групата притежава интернет страница и вестник за телевизия и радио. Предстои откриването на още една голяма офиссграда, в която ни показаха супермодерно студио за контрол на телевизионните предавания. Концертната зала също ни впечатли с размерите на сцената и с техническото си оборудване.
Във всички медии имахме възможността да посетим работните помещения и да разговаряме с китайските колеги.

Пекин

Столицата на Китай внушава респект. Населението й е 13,5 милиона. Модерни офисни и жилищни сгради оформят силуета на града. Булевардите са широки, изпълнени с коли. С цел да се ограничи трафика, през отделните дни на седмицата колите с определени номера не могат да се движат. Така например на 6 април не можеха да се движат колите, чиито номера завършваха на 3 и 8. Централният площад "Тянанмън" (в превод "Вратата на небесното спокойствие") е един от най-големите в света. Побира около 1 милион човека. Площадът носи името на едноименната порта, която е входът към Забранения град. Самият Забранен град е внушителен символ на мощта на империята. В него са живели императорите с техните семейства и прислугата. Комплексът е огромен и включва жилищни сгради и зали с различно предназначение - за почивка, за приеми, за съвещания, обреди и т.н. Общият брой на помещенията е 9999 (цифрата 9 е символ на дълголетието). На площад "Тянанмън" се намират огромната сграда на китайския парламент и мавзолеят на Мао Дзъдун, пред който десетки и стотици хиляди чакат реда си да го посетят. Особено значение за развитието на Пекин изиграва домакинството на Олимпийските игри през 2008 г. За него освен супермодерните спортни съоръжения са построени олимпийското село и редица инфраструктурни обекти. Градът е чист, по улиците му, за разлика от София, няма бездомни животни.

Грижата за хората

Повишаването на жизнения стандарт на хората е обявено за основен приоритет на китайското правителство. Китай е втората по големина икономика в света, той е най-големият износител и е вторият по големина вносител на стоки. Бурното икономическо развитие на страната през последните години е довело до значително повишаване на жизнения стандарт на населението. Докато през 80-те години на 20-и век 53% от китайците са живели под прага на бедността, днес те са само 8 на сто. Икономическият бум има и негативни последици - екологично замърсяване и задълбочаване на неравенството на доходите. Доходите в икономически силно развития изток са много по-високи от тези в неразвития запад. Затова в страната е приета мащабна програма, според която до 2020 г. доходите в двете части трябва да бъдат приблизително изравнени. Повишаването на доходите има и икономическа обосновка - чрез повишаването на вътрешното търсене страната ще бъде по-малко зависима от износа и ситуацията в света. В Китай се отделя все по-голямо внимание и на опазването на околната среда.
На нас ни беше показан автономният район Нинся, за да се запознаем с политиката на правителството за развитие на западната част и за работата му с малцинствата. Ние бяхме едни от първите европейци, посетили района. Нинся е автономен район за малцинството хуей и има площ от около 66 000 квадратни километра и население от 6,4 милиона жители. Малцинството хуей съставлява 35% от населението, но заради него всички заведения и предлаганите в тях храни са съобразени с ислямските правила и традиции. Общо в района живеят представители на 30 националности. Свободата на вероизповеданията в Китай е гарантирана от конституцията. Така например само в района има 8000 имами. Ние посетихме джамията "Надзяху" в едноименното село, която е на 47-о място сред най-известните джамии в света, и разговаряхме с председателя на настоятелството Дзън Цин Ю, който ни увери в свободата на вероизповеданията. Ръководителят на Нинся г-н Джан И сподели, че държавата би могла да се намеси във въпроси на вероизповеданията само когато са налице екстремистки и сепаратистки тенденции, но досега в района не е имало такъв случай. Освен това малцинството има привилегии. Докато на семействата от мнозинството е разрешено раждането на едно дете, то за семействата от малцинството те са две.
Икономически Нинся се дели на богатия бряг на Жълтата река, обхващащ 45% от територията й, в който живеят 61% от населението и се произвеждат 90% от БВП, и бедните средна и южна части, населени предимно с хора от малцинството. В резултат на масираната помощ от страна на централното правителство икономиката на района се развива бързо - със среден ръст от 11,6% за последните 5 години, и сега БВП на глава от населението е 5000 долара. Най-развити са земеделието, въгледобивната и химическата промишленост, строителството. Поради трудностите за създаване на поминък в бедните планински и пустинни части на района, а и с цел запазване на околната среда, там се предвижда миграцията на 300 000 човека към богатата част на района.
Основна роля както за повишаване на жизнения стандарт, така и за интегрирането на малцинствата, се отделя на образованието. В Китай основното образование е задължително. Сред малцинствата се извършва огромна разяснителна работа за ползата и значението на образованието. Учебниците за основното образование са безплатни. Сутрин децата в Нинся получават в училище по едно яйце, а от тази година 260 000 деца получават безплатен обяд. В резултат на тези мерки 99% от децата от малцинството посещават училище, а 86% от тях продължават в гимназията. Бедни деца от изостаналите части на района се изпращат да учат в гимназии в богата част на района или в богатите източни части на страната. Ние посетихме гимназията "Лиупаншан" в Инчуан. В нея учат и живеят 6000 бедни деца. Освен с уроците, децата се занимават и със спорт и развиват своите таланти в други области. Посетихме кръжока по изобразително изкуство и ни беше представена чудесна програма с народни песни и танци и хип-хоп изпълнения.

Китай като туристическа дестинация

Китайската цивилизация е една от най-старите и значими в света. Поради това страната се посещава от повече от 50 милиона туристи годишно и се нарежда на четвърто място по този показател в света. Безброй са значимите културни и исторически паметници, природните забележителности. Освен Забранения град ние посетихме и основния символ на могъществото на китайската нация - Великата китайска стена. Със своите над 6000 км тя внушава респект и възхищение. Но се оказа, че и в доскоро непознатата ни Нинся има заслужаващи внимание обекти. Такива са императорските гробници в Западна Нинся, етнографският комплекс на хуейската народност, джамията "Надзяху" и други. Езерото Ша ни впечатли с пустинята и камилите по средата му, както и с един и половина милиона птици, които го обитават.
Посещението ни в Китай беше кратко. Културата и икономическото развитие ни респектираха. Но особено ни впечатлиха хората. Те са гостоприемни, трудолюбиви, дисциплинирани и честни. Напуснахме страната с най-многобройно население в света като нейни големи приятели.