Китай и Индия "нулираха" ефекта от санкциите

Рязко нарасналият износ на руски енергоносители за Китай и Индия "нулира" ефекта от енергийните санкции спрямо Русия, пише японското издание Nihon Keizai, цитирано от "ИноСми". От началото на годината енергийните експортни приходи на Москва са се увеличили с 50%. Според японския вестник "енергийното оттегляне" от Русия се е оказало трудна задача и Западът най-много ще пострада от това.
Китай и Индия увеличават покупките на руски петрол, отбелязва и Ройтерс. Това е свързано със забраните за внос на руски петрол в САЩ и Европейския съюз, което намали броя на купувачите му. В същото време руските енергийни ресурси станаха по-евтини в сравнение със средните цени в света и икономическите ползи за вносителите им нараснаха значително.
Китайският внос на руски петрол е нараснал с 55% на годишна база до рекордно високо ниво през май. Така Русия измества Саудитска Арабия като основен доставчик на суровината за страната.
Същевременно нараснаха и приходите на Русия от увеличените доставки на нейните енергоносители за алтернативни купувачи. Страната получава повече приходи от износа на енергоносители, подкрепен от покупките от Китай и Индия, при което ефективността на санкциите на САЩ и Европа съществено намалява.
По данни на компанията за финансова информация Refinitiv (американско-британски глобален доставчик на данни за световните финансови пазари), обемът на руски суров петрол, внесен от Китай по море (без тръбопроводния), през май е около 800 000 барела на денонощие, което е увеличение от над 40% в сравнение с януари. От това става ясно, че покупките на петрол от Русия стават приоритетни за Китай. Вносът по море на руски суров петрол в Индия също нарасна - от нула през януари до малко под 700 000 барела на денонощие през май, което е доста впечатляващо.
В резултат на това основният руски петрол марка Urals за Европа, сега се търгува на цена от около 90 долара за барел, което е с около 35 долара (около 30%) по-евтино от северноморския петрол марка Brent. Петролът марка Espo, който се изнася основно за Азия, струва около $94 за барел, т.е. с около $20 за барел по-малко от дубайския суров петрол. Разликата в цената между тези две марки суров петрол в началото на годината беше само няколко долара.
В месечния доклад на Международната енергийна агенция (IEA) за май тази година се казва, че индийският нефтопреработвателен комплекс, чрез най-големите корпорации за търговия с петрол в страната Transfigula и Vitol, е закупил от Русия "от 25 до 30 милиона барела петрол, които могат да бъдат доставени от май до юни". В същия доклад има данни и за това, че руската и индийската страна активно преговарят за сключване на по-дългосрочни и за по-големи доставки договори.
Международните експерти подчертават най-важния аспект: такива големи покупки от алтернативни на досегашните купувачи на руски петрол рязко забавят отбелязания по-рано спад на цените му.
Суровият петрол Urals сега струва с около 30% повече, отколкото преди година, отчасти защото световната базова цена на петрола се покачва стремително поради нарастващото търсене. Също по данни на Международната енергийна агенция, приходите на Русия от износ на петрол за първите 4 месеца на годината, са се увеличили с повече от 50% спрямо същия период на миналата година.
Руските въглища за производство на електроенергия - забранени за внос в Европа от август - останали с малък брой купувачи, като Китай и Индия, задържат по-ниска цената си. По данни на британската изследователска компания Argus Media, цената на руските въглища на балтийско пристанище в края на май е около $148 за тон.
Това е по-малко от половината от цената на фючърсите за въглища на енергийната борса ICE Futures Europe (около $330 за т) в Ротердам, но пък е двойно по-висока от цената на руските въглища преди година. Докато покупките на руски твърди горива от Япония и други страни намаляха, износът на руски въглища за Индия се увеличи значително. Китай също разширява доставките си от Русия.
Политиката на "енергийно оттегляне" на Запада от Русия се оказа много трудна, обобщава японското издание. В тази връзка към момента най-важният въпрос е дали напрегнатата ситуация на световните енергийни пазари ще може да бъде облекчена чрез увеличаване на добива на петрол от САЩ и от Близкия изток.

По материали от Money.bg и Блумбърг

Търговските потоци се пренасочват към БРИКС

Президентът Владимир Путин заяви, че Русия е в процес на пренасочване на търговския и петролния си износ към страните от групата на най-големите развиващи се икономики БРИКС на фона на наложените от Запада санкции заради Украйна, предаде Ройтерс. Страните от БРИКС са Бразилия, Русия, Индия, Китай и Република Южна Африка.
Във видеообръщение към участниците в "Бизнес форум на БРИКС" Путин каза, че в Русия се обсъжда увеличаване на присъствието на китайски автомобили на руския пазар, както и отварянето на индийски вериги супермаркети. "На свой ред присъствието на Русия в страните от БРИКС расте - има забележимо увеличение на износа на руски петрол за Китай и Индия", добави Путин. По информация от Китайската главна митническа администрация вносът на суров петрол от Русия в Китай се е повишил с 55% в сравнение с година по-рано и е достигнал рекордни нива през май. Русия е изместила Саудитска Арабия като основния доставчик на Китай, след като китайските рафинерии са се възползвали от евтините доставки.
Путин също така каза, че Русия разработва алтернативни механизми за международни финансови разплащания заедно с партньорите си от БРИКС. "Руската Система за финансови съобщения е отворена за връзка с банките на страните от БРИКС. Руската система за разплащания Мир разширява присъствието си. Разглеждаме възможността за създаване на международна резервна валута, базирана на кошница от валутите на страните от БРИКС", добави руският лидер.