Китай гради социализъм с мъдростта на Конфуций

Ст. н. с. д-р Васил Василев

 В далечната 1978 г. след поредното ми сериозно стълкновение с началниците алкохолици Атанас Лозанов-Мушмулата и Димчо Костадинив-Дебелия бях принуден да вляза при умния и мъдър заместник-министър, изключителен разузнавач, контраразузнавач генерал-лейтенант Георги Аначков. Обичаният от всички подчинени бай Георги мъдро и трезво разсъди и ме прати от американската линия да бъда анализатор по японската, китайската и близкоизточната линия. За съжаление след 10 ноември новоизпечените мижитурки, пишещи се демократи, по чужда поръчка го привикаха на няколко пъти в следствието за разкриване на държавни тайни и предизвикаха преждевременната му смърт, погубвайки един голям патриот. Бай Георги, издържал на младини жестоките фашистки репресии, си отиде от този свят горд, вярващ в идеята за напредъка на България.
    Веднага след стъпването в длъжност започнах усилено да чета книги за китайската и японската история, като особено внимание обърнах на Китай, страна с древна история. Убедих се, че т. нар. "китайски ревизионисти" на марксизма-ленинизма, каквато бе тогавашната официална политическа линия, се стремят да строят нова социално-икономическа общност съобразно тяхната народопсихология и принципите

на конфуцианството за едно хармонично общество

Традиционната китайска историография посочва като начало на организираната държавност династията Ся около 2200 г. пр. Хр. А съвременната история на страната е в два периода: времето от първата опиумна война през 1840г., превърнала страната в полуколония на западните сили, до антиимпериалистическото Движение от 4 май 1919 г. с подем на китайския национализъм. Създава се концепцията "за възраждане на Китай" от Сун Ятсен през 1894 г. за "прогонването на манджурите, възстановяване на Китай и установяване на единно правителство". Тази идея за "национално възраждане" е важна част от вижданията на бащата на китайския марксизъм Ли Даджао, на първите водачи на китайската компартия Цю Циубай и Чън Дусиу. По време на антияпонската съпротива през 30-40 г. на XX век повелята е осъществяването на "национална независимост чрез национална революция". Терминът пък "великото възраждане на китайската нация" за първи път е включен в програмните документи на 13-ия конгрес на компартията през 1987 г.
    На тази сериозна идеологическа основа е създадена под ръководството на Мао Цзедун изключително силна комунистическа армия, която изгонва японците, надделява над армията на Чан Кайши, водещо до създаването през 1949 г. на първата китайска социалистическа държава. По негово време се полагат сериозните основи на строителството на социалистическото общество, което въпреки някои първоначални сътресения и невинаги успешни експерименти се явява сериозна социално-икономическа база за реформи, които започват през 1978 г.

под ръководството на големия реформатор Дън Сяопин

По време на обучението си във Франция той се запознава с плюсовете и минусите на буржоазното общество и формирайки 4 основни принципа: придържане към социалистическия път на развитие, диктатура на пролетариата, ръководна роля на ККП, придържане към принципите на марксизма-ленинизма. През 1979 г. Дън Сяопин в разговор с японския премиер Охира бе заявил: "Ние ще осъществим 4 модернизации, които са китайски по своя характер. Тяхната идея не е като вашата, те са базирани на съществуването на семейства с приемливо (базово) ниво на благосъстояние." През 1984 г. той уточнява разбирането си, според което "БВП на глава от населението към края на 20-ото столетие да достигне 800 долара. На XIII конгрес през 1987 г. Дън Сяопин представя "тристепенна стратегия" за икономическо развитие на Китай до средата на XXI век. Първата е населението да бъде обезпечено с храна и облекло, а до 1990 г. БВП да бъде удвоен в сравнение с 1980 г. Втората е удвояване до края на XX век на БВП в сравнение с 1990 г. и реализиране на приемливото ниво на благосъстояние. Третата стратегия предвижда до средата на XXI в. БВП на глава от населението да достигне този в средноразвитите страни, жизненото равнище да надмине базовото ниво и социалистическата модернизация да приключи с общ план. За измерване прогреса в изграждане на новото общество през 1991 г. е създадена система от индикатори с 16 цели, свързани с икономическото, социалното и образователно развитие. На V пленум на ЦК на ККП през октомври 2000 г. се обявява навлизането на Китай в етап на "всестранно изграждане на приемливо общество", като целите са в 6 сфери - икономическо развитие, социална хармония, качество на живот, демокрация и управление на закона, култура и образование, ресурси и околна среда, които включват 23 индикатора. На VI пленум на ЦК на ККП през октомври 2006 г. е поставена целта за "изграждането на просперираща, демократична, цивилизована и хармонична модерна социалистическа държава".
    Освен това създава се "икономика с непубличен характер",което в съвременен Китай е частна форма на собственост, включваща едноличния, частния, чуждестранния бизнес и други форми на собственост върху средствата за производство, в които държавата няма участие. За отбелязване е, че икономиката с непубличен характер се явява

важна част от социалистическата пазарна икономика на Китай

Появяват се нови обществени прослойки или класи в резултат на политиката на реформи и отварянето на Китай към света: предприемачи и технически персонал, работещи в непубличните научни и технологични предприятия, управленски и технически персонал на предприятията с чуждо финансиране, самонаетите, частните предприемачи, работещите в посредническите организации и хора със свободни професии.
    Външната политика на Китай се базира на петте принципа на мирно съвместно съществуване. Те включват взаимно уважение на териториалната цялост и суверенитета, взаимна неагресия, взаимна ненамеса във вътрешните дела на другите страни, равенство и сътрудничество в името на взаимната полза и мирно съвместно съществуване. Всички тези принципи са основна част от политическата философия на движението на "необвързаните" страни, възприети като базисни за външната политика на Китай.
    В тази връзка през юни 2013 г. на среща с президента на САЩ Барак Обама китайският лидер Си Цзинпин развива идеята за изграждане на "нов тип отнощения между големите държави" в контекста на политическите отношения между Китай и САЩ. За пръв път този термин се появява по време на китайско-американския икономически и стратегически диалог на 3 май 2013 г. Посочва се, че тези нов тип отношения между големите държави трябва да се основават на базата на "избягване на конфликти и конфронтации, взаимно уважение и взаимноизгодно сътрудничество".
    При управлението на сегашния президент и ръководител на ККП Си Цзинпин става следващото разширяване и прецизиране на идеята за национално възраждане, чиито цели според него са изграждане на "просперираща и могъща държава, развитие на нацията и благоденствието на хората". Конкретните задачи са "изграждане на приемливо (сяокан) общество до 2021 г., когато се навършват 100 г. от създаването на ККП, както и осъществяване на китайската мечата до 2049 г., когато пък се навършват 100 г. от създаването на Китай.
    Но за постигането на тези стратегически задачи Си Цзинпин издава партийна директива на 18 юни 2013 г. "за обвързаността на партийната работа с широките народни маси". В нея се подчертава, че за да запазят и подобрят образа си пред хората, партийните кадри и държавните служители трябва

да се борят с 4 главни порока -

маниерничеството в поведението,  формализъм, бюрократизъм, хедонизъм и разточителство.
    Това показва голямата отговорност на сегашния лидер на социалистически Китай, чийто баща е един от създателите на компартията. Си Цзинпин е ръководител с голяма и благородна мисия да работи за настоящето и бъдещето на своята социалистическа родина независимо от факта, че понастоящем социалистически Китай изпреварва капиталистически САЩ не само по БВП, но и по редица други над 60 икономически показателя и внедрени модерни технологии.
    Максимата на Си Цзипин е: "Управлението е добро, когато е дългосрочно", базираща се на цитата от "Книга за древността", която е най-ранният сборник с исторически сведения за древните династии Шан и Западна Джоу (XVI-VIII в.пр.Хр.). Легендата приписва авторството му на самия Конфуций, като конкретният цитат означава, че за да е добър един управник, той трябва да действа с мисъл за приемствеността и устойчивостта на прилаганите мерки.
    Скромното ми мнение е, че сегашният президент и първи партиен ръководител на социалистически Китай Си Цзипин в своите действия се ръководи от древните китайски мислители, от самия Конфуций. Това е сигурна гаранция за продължаване за успешното социалистическо развитие на Китай, което в края на краищата ще я превърне и в първа политическа сила, а Си Цзипин да бъде избран и за трети път начело на могъщата държава.