Кирилица или латиница

Днес е празник, празникът на славянската писменост и националната ни духовност, който сигурно ще бъде отбелязан, ако не с възторжени слова, то поне с цветя и песни, обкичили образите на светите братя Кирил и Методий.
Но наред с големия празник не можем да подминем латиноезичната инвазия, заляла всичко и навсякъде, подменила българската азбука в интернет, превърнала се в досадно бедствие, което  подменя националната ни самобитност и култура.
Как да бъде спряна тази подмяна, как да се сложи точка на това неосъзнато отродяване? - с този въпрос се обърнахме към няколко от известните ни съвременни български писатели.


Всички да се замислим
Леда Милева

В навечерието на 24 май винаги си спомням за детските, за ученическите си години и как чествахме тогава този самобитен, особено любим наш празник. И сега има пъстроцветни шествия по градове и села, но тогава целите учителски и ученически колективи се вливаха в стройните редици на манифестациите, предвождани от знаменосци и от училищните духови музики. Аз учех в Американското основно училище и веднъж ме избраха да нося едно от знамената. Българското знаме повериха на мой съученик, а на мене възложиха да нося американското. Очите ми мигом се напълниха със сълзи и се успокоих едва когато самата директорка ми обясни, че днес и американското знаме се издига в чест на българските букви и на славянската писменост.
Много време измина оттогава, много вода е изтекла от първите чествания на деня на Кирил и Методий - още преди освобождението на България. Но празникът продължава да ни радва, да ни изпълва с най-светли мисли и чувства, с преклонение пред творците на нашата азбука и пред създателите на българската книга.
Сянка пред празничния ден хвърлят многобройните фирми пред входове на магазини по улици и булеварди, изписани не с кирилица, а с латиница, нещо, над което трябва да се замислят общинските и градските управи, а и всички ние.


Важното е, че къщата я има
Антон Дончев

Редно е да се помисли дали кирилицата не е закодирана в националното ни съзнание на подсъзнателно равнище. Може би духовната връзка между човек и азбука е много по-сложна, отколкото си представяме. Освен това в конкретния случай кирилицата е връзка между стотици милиони хора. Тя не е само наша. Дори не е и единствено славянска. На нея пишат много неславянски народи и страни.
И нещо друго, аз силно се съмнявам, че покритието между слово и писмо за българския език може да го направи друга азбука. Латиницата определено не може. Тя няма адекватно покритие за фонетичния строеж на нашия език. Кирилицата е усъвършенствана през вековете и тя е най-точният образ на българското слово. А това, че дори сме се отказали от буквата е-двойно само доказва колко не разбираме собствената си азбука.
А колкото до напъните тя да бъде подменена с латиница, да се подкопаят основите на националната ни духовност, те няма да успеят, защото нейните зидове отдавна са се слегнали. Важното е, че къщата я има, а иначе винаги ще се намери една мишка да направи дупка в зида или едно попово прасе, което да прокопае градината. Никой не може са събори къщата и да ни отнеме градината.


Да престанем да пладнуваме
Николай Петев, председател на СБП

Нямам нищо против латиницата, но принадлежа на кирилицата. Ако малкият народ и неговите вождове не разбират значението на проблема, ще имат несигурно бъдеще. Фактите на прехода говорят за много мъглявина в бъдещите дни. Единствено натискът на българската интелигенция може да бъде спасителен. Пътят обаче може да бъде и гибелен. Това си го повтарям всяка сутрин, когато минавам край църквата "Св. Седмочисленици". И тогава разбирам безсмислието на политическите псевдореформатори да обяснят, че за да станем европейци, трябва да пишем на латиница.
А ние помним, че Климент, Наум, Горазд, Ангеларий създадоха Преславската и Охридската книжовна школа на същата тази азбука, на която пишат днешните българските азбукарчета. Отговорът за тази непрекъснатост се крие в спора между двама световноизвестни гениални българисти. Никога няма да забравя годината, в която чествахме 1300-годишнината на българската държава, как на трибуната се качиха проф. Рикардо Пикио и акад. Дмитрий Лихачов. И когато гениалният руски историк и лингвист заяви, че кирилицата, т.е климентицата, е културен мост между славянските държави, проф. Пикио дръзко се провикна от трибуната на българския Народен театър: "Г-н Лихачов, кирилицата не е мост, кирилицата е нещо много повече. Тя е първоосновата на славянската цивилизация и на великата класическа руска литература." Искаше да ни подскаже професорът, че българските деца говорят с езика на Ана Каренина, "Война и мир", "Палата Nr 6", с езика на Толстой, Достоевски, Чехов, Бунин, Куприн, с езика на Пушкин, Вознесенски, Евтушенко, Рождественски, защото великата матрица на славянската литература и духовност, създадена от Кирил и Методий, Наум, Горазд и Ангеларийй, се залага като висш държавен акт два пъти, по времето на цар Симеон и на цар Иван Александър за утвърждаване и развитие на българската духовност, култура и литература.
А не е ли време да кажем каква огромна е  ролята на кирилицата за изграждането на такива писатели като Джойс, Кафка, Томас Ман, Марсел Пруст, Хемингуей, имайки предвид какъв учител им е руската литература и каква публика те намериха чрез кирилицата.
Не е вярно, че ние сме най-бедната страна в Европейския съюз.
Българи, престанете да  пладнувате, ние не сме културна периферия. Ние сме държава на духа.


Да бием отечествената камбана!
Иван ГРАНИТСКИ, директор на издателство "Захарий Стоянов"

Нямат почивен ден отродителите и съвременните хаджииванчопенчовци. На приливи и отливи те дават мило и драго да подклаждат постоянно нездрав интерес към темата за подмяната на кирилицата с латиница. Нашите възрожденски дейци биха се обърнали в гроба, ако разберат, че в началото на ХХI век има българи, които мечтаят да подменят кирилицата с чужда азбука.
Разбира се, нови еничари, ибрикчии и кюлханета винаги ще има - те са неизтребими. Главният въпрос обаче е, има ли защитни сили нашето общество срещу попълзновенията, с които се опитват да ерозират националната ни идентичност, да посегнат към сърцевината на българската чест, достойнство и гордост?
Периодично се правят опити да се провери доколко са отслабени защитните сили на националната ни свяст. Преди време такива опити бяха мерзките покушения срещу паметта на жертвите в Батак, както и на мъчениците от старозагорските кланета, юродивите предложения за издигане паметници на знайни и незнайни паши.
Очевидно е, че набира скорост една зловеща тенденция на обругаване и омаскаряване на всичко, което е свързано със здравото национално чувство, с автентичното родолюбие. Като прибавим тук и постоянните опити за развенчаване на национални духовни икони като Васил Левски, Христо Ботев, Захарий Стоянов, Стефан Стамболов и други поборници за националното освобождение, получава се доста зловещ сценарий, насочен към цялостно обезличаване на нацията и лишаването й от самочувствие и от естествената национална гордост.
Затова, струва ми се длъжността на писателите и журналистите (нека си спомним думите на Христо Ботев) е постоянно да бият камбаната на отечествената тревога. Ако искаме да бъдем народ уважаван в европейското семейство, а не обслужващ персонал, евтина работна ръка, безсловестна маса.


Българските букви ще спасят България
Никола ИНДЖОВ

Няма защо да премълчаваме очевидната истина, че в България днес непредвидимо се разраства сблъсък на две писмености - кирилицата и методиевицата. Наивно е да смятаме, че явлението произтича единствено от виртуалното пространство, където не кирилицата доминира. Още повече, че компютърните поколения проявиха артистичност и находчивост, за да улеснят интернетното общуване с несъществуващи при латиницата самостоятелни букви като Ч, Ш, Щ, Ю, Ъ, Ь. Така например вместо Ш се поставя цифрата 6, вместо Ч -  цифрата 4. Именно тази азбука, шеговито или не, младите нарекоха методиевица?
Нищо ново, но е тревожно, че се връщаме към явление отпреди хиляда и триста години, когато и след възникването на държавнотворческото по същество дело на Първоучителите и техните ученици, с гръцки букви са изписвани славянски думи. Според знаменитата творба на Черноризец Храбър "За буквите", приписвана дори на самия цар Симеон Велики, преломът идва с Преславския църковнонароден събор през 893 година. Тогава именно славянската азбука и славянобългарската  литературна реч са приети в богослужението, а освен за църковни се провъзгласяват и за  държавни.
Днес кирилицата не е престанала да бъде писменост на длъжностния български език, но чиновничеството продължава да изписва с наши букви чужди слова, предимно англоезични, по подобие на онези граматици, за които говори Черноризец Храбър.
Това означава, че  езикът и писмеността в съвременното българско общество са оставени без морална и правна защита. Моралната защита може да се възложи на класическата българска литература, но хаотичните процеси в образованието са я изхвърлили от начални, средни и висши училища. Безмилостно действа и  т.нар. "нов прочит", който размества традиционното ценностно степенуване на книги и автори. Дори в единния литературен процес от миналото скудоумни литератори налагат още една българска литература. Невярно от историческа гледна точка, маниакално като средство за творческо самоутвърждаване.
Правната защита не е посочена и в Конституцията, по Закона за българския език в Народното събрание са допуснати да умуват политици, а не хора, които съхраняват и развиват четмото и писмото. Буквите изграждат нравствените, философските, религиозните възгледи на личността, морала на народа, чувството за държавност, родолюбието. И дали ще има хора българи и държава България по-нататък, зависи от кирилицата! Досега тя ни е спасявала от всякакви чужди нашествия, дано да ни закриля до края на света!