Кипър избегна фалита засега

След тежки и напрегнати дискусии и повече от седмица на несигурност окончателното споразумение по отпускане на финансова помощ в размер на 10 млрд. евро за Кипър бе постигнато през нощта срещу понеделник. Кипърският президент Никос Анастасиадис, който бе в Брюксел в неделя, заяви, че е "удовлетворен" от резултатите от преговорите. От споразумението отпада изискването Кипър да набере почти 6 млрд. евро собствени средства.
В споразумението се предвижда пълно преструктуриране на втората по големина Laiki Bank. Тя ще бъде разделена на две части - на "добра" и "лоша", а здравата част от нея ще бъде прехвърлена в Bank of Cyprus, тъй като дългът на Laiki Bank възлиза на 9,2 млрд. евро, който за момента е замразен. Според председателя на Еврогрупата Йерун Диселблум, който е и финансов министър на Холандия, реструктурирането на втората по големина банка в Кипър ще допринесе за финансовата помощ за островната държава с 4,2 млрд. евро. Дребните вложители бяха спасени от облагане на депозитите. Споразумението предвижда и централната банка на Кипър - Bank of Cyprus, първата институция в страната с много руски вложители - да не се закрива, но вложителите на банката с над 100 хил. евро ще загубят значителна част от депозитите си. Еднократното облагане на депозитите ще бъде в размер на 30%, съобщи агенция КНА, позовавайки се на източник от правителството. "Ние сложихме край на несигурността, засегнала Кипър и еврозоната през последните няколко дни", каза Диселблум и изрази увереност, че това е "много по-добра идея от тази да бъдат обложени еднократно всички спестовни сметки в островната държава". Диселблум заяви, че Кипър може да започне да получава международна финансова помощ още през май.

Шефът на МВФ Кристин Лагард, председателят на Еврогрупата Йерун Диселблум и европейският комисар по финансовите въпроси Оли Рен на пресконференция след дългите преговори

В допълнение към тежката и без това ситуация всички кипърски банки наложиха ограничение за теглене от банкоматите до 100 евро на ден, за да се избегне масово изтичане на пари. Недоволството изби в спонтанни протести. Организираха се и подписки с искане решенията на Брюксел за кипърския банков сектор да бъдат подложени на референдум. Очаква се ограниченията да останат в сила до отварянето на банките, които очакват решение на Централната банка на страната, за да отворят вратите си за клиенти. Това заяви генералният секретар на Съюза на банковите служители Лоизос Хадзикостис, цитиран от ИТАР-ТАСС. Първоначално бе обявено, че банките ще бъдат отворени на 26 март, по-късно обаче бе съобщено, че банките няма да работят още известно време.
В замяна на международната помощ Кипър ще трябва драстично да свие прекалено надутия си банков сектор, да съкрати бюджетните разходи, да извърши структурни реформи и да приватизира държавни активи. Властите в Кипър не се опасяват от бягство на капитали, тъй като в края на миналата седмица парламентът прие пакет от безпрецедентно строги закони, ограничаващи движението на капиталите. Еврогрупата даде одобрението си за тези закони.
Европейските лидери продължават да разчитат, че Русия ще се съгласи да смекчи за Кипър условията по изплащането на кредита от 2,5 млрд. евро, отпуснат през 2011 г. Междувременно кипърският финансов министър Михалис Сарис, цитиран от CNBC, заяви, че отношенията между Кипър и Русия няма да пострадат вследствие на споразумението за спасителна помощ. Агенцията обаче припомня, че преди всичко руските вложители ще бъдат тежко засегнати от еднократния данък върху депозитите на стойност над 100 хил. евро. Смята се, че около 40% от депозитите в кипърските банки принадлежат на руски компании и физически лица, като от международната рейтингова агенция Moody's изчисляват размера им на около 32 млрд. долара.
Процедурата по придобиването на подразделенията на кипърските банки в Гърция от Piraeus Bank, която бе решена на 22 март на заседание на генералния съвет на гръцкия Фонд за финансова стабилност, е спряна, съобщават местни медии, цитирани от РИА Новости. По данни на гръцките медии нареждане в този смисъл е било издадено от кипърския президент Никос Анастасиадис, за да може продажбата на гръцките подразделения на кипърските банки да бъде разгледана като част от пакета от мерки, одобрен от Еврогрупата в рамките на антикризисния план за Кипър.
Кипърците се изправят пред несигурно бъдеще. Безработната учителка в детска градина Дора трябва да се върне почти 40 години назад, когато Кипър е бил във война, за да си спомни подобно чувство на тревога като сегашното, пише "Ройтерс". "Всичко, което можем да направим, е да чакаме и да се надяваме на най-доброто", казва Йоргос Папапавлу, който не е успял да зареди известния си текстилен магазин, защото не може да плаща на доставчиците чрез банков трансфер.
Кипър избегна гневните улични протести, които често избухват в Гърция. Мирните демонстрации обаче са ежедневие. В неделя около 200 банкови служители, някои от които може да загубят работата си, се събраха пред президентския дворец, скандирайки "Тройката вън от Кипър!" и "Кипър не се продава!"
Каквото и да се случи оттук нататък със страната, кипърците няма да имат поводи за празненства.