Киев стреля с касетъчни бомби

Мониторинговата мисия на ОССЕ съобщи в свой отчет, че един от районите на Луганск е бил обстрелян с касетъчни бомби. Обстрелът е станал на 27 януари, загинали са двама души, уточни Би Би Си.
В съобщението на ОССЕ се казва, че при оглед на Артьомовския район, където се намират предимно едноетажни къщи, са били открити повреди по сградите и оградите, характерни за взрив на касетъчна бомба. Според експертите, повредите по къщите на улица "Известкова" и също така на улиците "Декабристи", "Мичурин" и "Сумская" показват, че те са оставени от шрапнели от касетъчни боеприпаси, а покривът на една от сградите е пробит от малокалибрена бомба.
Парчета от ракети са били намерени в няколко двора. Експертът на ОССЕ ги идентифицирал като отговарящи на модела 9М55К - касетъчни 300-милиметрови боеприпаси на ракетни системи от залповия огън "Смерч". Тези боеприпаси съдържат 72 бойни елемента, носещи по 96 тежки и 360 леки шрапнели всеки. Според данни на руското министерство на отбраната огън от 12 ракети, снабдени с касетъчни бойни глави, покрива територия до 670 хил. кв. метра. Според наблюдателите на ОССЕ обстрелът с тези ракети е извършен от северозападната част. В резултат на стрелбата, според съобщения на местни жители, е бил убит един от жителите в този район, мъжът загинал в дома си. Друг пък починал заради сърдечна недостатъчност поради стреса.
Касетъчните бомби се разпадат във въздуха, разхвърляйки в района на падането голямо количество шрапнели.
Би Би Си цитира експерт на правозащитната организация "Хюман райтс уоч", който подчертава, че използването на касетъчно оръжие е изключително рисковано в гъстонаселени райони. "Мините в тези боеприпаси се разлитат на много големи територии и онези от тях, които не се взривяват при падането, могат да експлодират всеки момент. По този начин много големи площи се оказват минирани", казва експертът.
Това не е първото свидетелство за използването на забраненото с международна конвенция оръжие. Още миналата година "Хюман райтс уоч" предупреди, че има много данни за използването от украинските сили на касетъчни оръжия в Донбас.
Както и тогава, така и сега Киев веднага побърза да отхвърли обвинението. Александър Мотузяник, началник на пресцентъра на специалната операция на украинските сили срещу опълченците заяви, че украинските войски не използват касетъчни боеприпаси. "Украинските военни не обстрелват населени места, дори там да има незаконни въоръжени формирования. Това е поредна провокация на терористите, които, използвайки руско оръжие, сами подло стрелят срещу населени места, за да обвинят за това украинските въоръжени сили. Въоръжените сили на Украйна не използват касетъчни боеприпаси", цитира Би Би Си изказването му.
Междувременно украинският президент Петро Порошенко заяви, че няма съмнение, че САЩ ще подкрепят страната с оръжия, след като Вашингтон намекна, че може би е готов за подобен ход. "Нямам съмнения, че решение за възможните доставки на оръжия за Украйна ще бъде одобрено, както от САЩ, така и от другите ни партньори", каза Порошенко пред журналисти в Краков.
Държавният секретар на САЩ Джон Кери ще посети Украйна в четвъртък, за да покаже подкрепата на САЩ за правителството на страната. Според източници властта в Киев се надява по време на посещението да получи повече яснота около евентуалните доставки.
В Европа обаче не гледат толкова благосклонно към идеята за въоръжаване на украинската армия. След Германия и Унгария вече обяви, че няма да доставя оръжия в Украйна. Това каза ръководителят на кабинета на премиера на страната Янош Лазар. Той отбеляза, че "Унгария подкрепя само стъпките, насочени към мирно уреждане на конфликта".
В Полша пък полските профсъюзи започват серия от протестни акции с цел да привлекат вниманието на правителството върху крайно тежкото положение  в селскостопанския отрасъл на страната след въвеждането на ответните санкции от Русия, предаде РИА "Новости". Ръководителят на профсъюза на селскостопанските производители посочва, че земеделците искат преди всичко премиерът да разкрие източника на 100-те милиона евро за Украйна, във време, когато страната не разполага със 7 милиона злоти (около 2 млн. долара) за компенсации за производителите на царевица и картофи, които понесоха загуби заради глигани.