Кич и ламтеж за пари вместо история

Дискусията за надстрояване на крепостта на Небет Тепе продължава втора година. На Небет тепе - Хълма на стражите, се е намирало едно от четирите праисторически селища на територията на днешния Пловдив. Този хълм е люлката на античния град. Пловдивчани знаят, че от тази част на Трихълмието, с височина 203 м, започва историята на Пловдив, съизмерим по възраст с Троя и Микена. Останките от праисторическото селище съжителстват с крепостните съоръжения от елинистическата и римската епоха. В най-северната част са руините от първите елинистически фортификационни съоръжения, изградени от огромни каменни блокове, т.нар. циклопов строеж. Крепостна стена, дълга 1650 метра, обгражда територия повече от 80 хектара, цитадела и светилище. Основният дял от разкритите крепостни градежи се отнася към средата на ІV век преди Христа до средата на І век след Христа - установяването на римската власт в Тракия.
Още през 90-те години на ХХ век беше известен идеен проект на арх. Вера Коларова и арх. Румяна Пройкова за консервация и експониране на крепостния комплекс. По-късно арх. Пройкова подготви работен проект. В него се предвиждат завършване на археологическите разкопки, експониране на запазените градежи с обозначаване на отделните строителни периоди. Както вече съм писала в ДУМА, планира се озеленяване с алейна мрежа, ограда на паметника на културата, информационен пункт при входа на комплекса, ефектно осветление. Търсеха се възможности за финансиране.
И така до края на 2013 г., когато се появи проектът на арх. Юлий Фърков, известен с реализацията на крепостта Цари Мали град над самоковското село Белчин, заговори се за надграждане, за ефекта от туристическите атракции и т.н. Проектът му предвиждаше средновековна кула-музей, надстрояване на крепостната стена, дори ескалатор до върха на Небет тепе. Дискусията възникна моментално и се води с избухвания и притихвания през цялата 2014 г. По предложение на своите колеги от Пловдив Националната камара на архитектите излезе с критично към проекта становище, подкрепяно и от граждани. В онлайн петиция над 900 души се обявяват за запазване на автентичността. Националният институт за недвижимо културно наследство заяви свое становище. Въпреки всички забележки, направени от експертите, проектът на арх. Фърков беше съгласуван в Министерството на културата. Наистина стените вече няма да се надстрояват "до зъбер", акцентът щял да падне върху тракийския период на застрояване на хълма, наричан още "акт за раждане" на града.
Напоследък е очевиден засиленият интерес към темата за възстановките на крепости и надстрояването на крепостни зидове из цялата страна. Очевидно, това е свързано и с определена от Европа солидна сума от 300 милиона евро през новия програмен период до 2020 г. именно за реставрации и поддържане на паметници на културата. В национален ефир директорът на НИМ Божидар Димитров употреби нечуван за академичните среди език спрямо проф. арх. Тодор Кръстев. Арх. Кръстев впрочем е автор заедно със свой екип на разработката за културно-историческото наследство в ОУП на Пловдив от 2006 г., както и на идейния проект за ревитализацията на Римския стадион в Пловдив, получил две награди през 2014 г - на публиката и специална в раздела "сгради - паметници на културата" в националния конкурс.
В пловдивски вестник от началото на март Божидар Димитров продължава атаката си срещу опонентите на проекта за надстрояване на крепостните стени на Небет тепе. Позовава се и на съществуващи изображения, на големия туристически бум в Белчин и на други места. Обявява: "Не крия, че съм родоначалник на идеята за Небет тепе". За всички обаче, които познават историята на Пловдив, истината е съвсем друга - преди него има археолози, има архитекти реставратори и т.н., но това в случая не е най-важното.
Опасенията на критиците на надстрояването са свързани с бутафорията, с използването на съвременни строителни материали, с помитането на части от автентичния градеж, видно от резултатите в крепостите "Кракра Пернишки", "Яйлата", Созопол... Известен е великият принцип от Венецианската харта на ИКОМОС: "Реставрацията завършва там, където започва хипотезата". Така е или поне така би трябвало да бъде. Има и сполучливи реализации като крепостта Перистера в Пещера, издигната почти от нулата и открита за публиката в средата на 2014-та. Там, където крепостта е извън градската среда, където се ражда на гол хълм, се получава симпатична  сценографска възстановка. Случаят с Пловдив обаче е друг - тук има крепостни стени, има основа на кула, има дори таен вход в крепостта, стълбите към който могат да бъдат унищожени от проектиран фуникульор, има наслагване на различни епохи и не бива да бъде предпочетена една за сметка на друга, защото се нарушава усещането за многопластовост, заявява експертното си мнение арх. Антоанета Топалова. Ако с крепостта на Небет тепе се случи това, което се случва на други места в страната, Пловдив няма шанс да влезе в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО, твърди проф. арх. Тодор Кръстев. До момента градът успя да опази автентичните си паметници и неповторимия си дух на културно средище, пазещо за днешните и бъдещите поколения следите от няколко цивилизации. Съвременният кич може само да унищожи неговата уникалност - именно тя привлича туристите, а не бутафорията от ламтеж за европейски пари, с която се опитват да я заменят.  
На 27 март от 14 ч. е предвидено публично обсъждане в залата на Общинския съвет в Пловдив.